Начало » Мисли » Михаил Шолохов

Михаил Шолохов

Михаил Александрович Шолохов (рус. Михаил Александрович Шолохов) (1905-1984)
руски писател, получил Нобелова награда за литература

Писателят е длъжен да умее прямо да казва на читателя истината, колкото и горчива да е тя.

Ако няма смисъл в смъртта, значи, няма и в живота.

Необозримо е многообразието от човешки отношения, което е запечатано отчетливо в народните изречения и афоризми.

Ние пишем по указът на нашето сърце, а нашето сърце принадлежи на партията.

Свещен дълг е да обичаме страната, която ни е напоила и накърмила, като родна майка.

Да, беше култа. Но беше и личността!

Побеждава само този, който твърдо знае, за какво се сражава, и вярва в своето дело. Това е истина стара като света.

Величайшо богатство на народа е неговия език.

Обичайте книгата от цялата си душа! Тя не е само вашият най-добър приятел, но и докрай верен спътник.

В същността си ние сме пешки на шахматната дъска, а пешките не знаят, къде ще ги изпрати ръката на играчът...

Всъщност на човек не му е нужно много, за да бъде щастлив.

Младото щастие винаги е незряло...

Слепият каза: "Погледни".

Той е по-лош от чуждият, предател.

Неизплаканите ми сълзи, очевидно, изсъхнаха в сърцето ми. Може би затова толкова много боли?

Имаме един път, но всички вървят по различен начин...

Земята е като жена: тя не се дава, ние трябва да я отнемем.

Най-лошото в света е да чакаме и да догонваме.

Сит на гладният не вярва.

Всички обекти наоколо бяха отчетливо и преувеличени реални - това се случва, когато не спите цяла нощ.

Хората са като стадо овце. Необходимо е да се води.

Всеки глупак е луд по свой собствен начин.

Неписаните закони диктуват живота на хората.

Да бог е високо, а царят е далеко... Не се борете със силните и не съдете богатите...

Умният и с глупакът е умен, а глупакът е вечен глупак.

Тъмнината е приятел на мъдрите. Тя спомага за философски размишления за живота.

Сълзите са по-добри от сухите очи и здраво притиснати устни.

Общувайки с други хора, човек запазва под външния си вид друг облик, който понякога остава неясен.

Плач в тежка минута е като дъждът в майското засушаване.

Във войната, главното нещо, е за какво влизаш в битка...

Този, който вдигна меч в битка от меч загива.

В годините на смут и разврат Не осъждайте брата, братя.

Какъв борец си ти за нашата истина, ако не можеш да заразиш друг?

Животът беше като живота на всеки. който живее - богат на дълги скърби и беден на кратки радости.

На черния фон на размразената земя, останалата част от снега винаги е по-привлекателна и по-ярка.

Удивително! Как само в боя на вас ви се отварят старите рани.

В гърдите ридаеше неизплаканото слово.

Да умреш все едно къде, навсякъде не е сладко...

Със своите ли работиш или с чуждите е еднакво тежко, ако не работиш със съвест.

Избави ни боже от приятелите, а с враговете ние сами ще се справим.

Ето това е книга! В гениалността и простотата е целият смисъл на живота.

В теб има вълче сърце, а може би няма никакво, а е сложен камък вместо него.

...нужната дума, ако тя е казана навреме, винаги намира път към сърцето...

Войната извади всичко от мен. Аз самият станах ужасен... Поглеждайки в душата ми има тъмнина, като в празен кладенец...

Няма нужда да търсим смъртта, тя ще ни намери и тук.

Колкото е по-богат толкова е по-стиснат.

Песента е хубава, да гласът е хрипав...

Лошата воля е все пак по-добра от добър затвор.

Ние не искаме нищо чуждо, но и нашето не пипайте.

Приятелското общуване с хората е необходимо в противен се съсухряш като войнишки сухар.

От две беди трябва да се избира по-малката.

Всяка власт е от Бога.

На войната външната красота изглежда богохулно.

Когато въпросът е да бъдеш или да не бъдеш, - не говорят за цената и не питат.

Два осиротели човека, две песъчинки, изоставени в чуждият край на военният ураган на могъща сила.

Той я обичаше с тежка, ненавиждаща любов.

Ужасно е, че възрастните груби хора плачат, забравили соления вкус на сълзите от детството си.

Трябва да имаме смелост и да се изправим пред истината, а не да се заблуждаваме с глупави надежди.

Те се опитали да гасят голям огън, носейки вода в чаши.

Хората знаят малко за себе си.

Миналото е като тази далечна степ в мъгла.

А при новата власт войната къде ще отиде?

Тези спомени, ще идват, независимо от настроението ви, по всяко време на деня, като зъбобол.

Времето заплиташе дните, като вятъра конската грива.

Глупаво нещо е да се надсмиваш над чуждата беда!

И можете да играете война без риск, като богат човек!

Добрата слава лежи, а лошата бяга по света!

Няма ли облаци няма да удари гръм.

Труден е живота! Не живота, а тъмнината.

Няма Бог, но глупците вярват, молейки се тук на тези парчета дърво!

Съвестта убива!

В живота не се случва всеки да живее еднакво.

Каквито и да са политическите ви възгледи, ако желаете да победите родината си е... държавна измяна. Това е позор за всеки достоен човек.

Не можете да предрешавате хода на събитията.

Всеки има свое призвание.

Трябва алчно да изживяваш всеки миг.

Умна е главата ти, но глупак я е получил.

Вълкът винаги първи ще види ловецът, а след това ловецът него.

Знаеше, че на такава мъка с думи няма да помогне; знаеше, че сълзите са по-добри от сухите очи и здраво стиснатите устни.

Човек не е скот, той свиква с всичко.

На народът му е все едно, кой го управлява.

Само монархията може да спаси Русия. Само монархията!

Грубостта получи законно право.

И все пак, знаете ли, ще е приятно да видим как всичко ще се превърне в прах.

Ето я, линията, разделяща живите и мъртвите. Ето го, великото безумие!

Някога, живях, бях здрав, учих математика и други точни науки и никога не си мислех, че ще стана такъв "шовинист".

Ето, мила, какво означава геният! Може да промени и вярата.

...няма да умрем преди смъртта.

...всеки има своя истина, своя бразда.

Нищо не е по-лесно, отколкото да се промени вярата, или дори да се молите на двама богове...

Не можеш да угодиш на всички.

И величествената, строга тишина пред смъртта, кротко и нежно, като мрачна сянка, легна над степта и дърветата.

На всяко лице бяха направени промени, всяка от които носеше в себе си по свой начин и отглеждаше семена, посяти от войната.

Руският човек не може без вяра.

Да следи и да докладва, на това се гради новата власт.

Странно е, защо в съня е десет пъти по-страшно от реалността?

В войната дърветата, като хората, имат своя собствена съдба.

Влюбих се в тази книга!

Установяването на истината никога не е вредно.

Не можеш да замениш човека с машина. Това е крайност.

Не понасям, когато не виждам врага. Това гадно чувство е равносилно на страх.

Основателно съм влюбен. Това не подлежи на съмнение. Всички признаци са налице.

Не ме превърнаха в скоро, колкото и да се стараят.



XX век | Русия | писатели | Нобелова награда литература |
Русия писатели | Русия XX век | писатели XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе