Начало » Мисли » Михаел Енде

Михаел Енде

Михаел Андреас Хелмут Енде (нем. Michael Andreas Helmuth Ende) (1929-1995)
немски писател

Всичко, което е празно е лесно управляемо.

Всяка истинска история е история, която няма край.

Всяка истинска книга е безкрайна. Но много хора не забелязват това. Всичко зависи от това, кой държи книгата.

Добрата книга е късче от по-добър свят.

При когото не са останали надежди, той е лишен от сила.

В света има хиляди хиляди радости, но по същество всички те са една и единствена радост: радостта от любовта. Любов и радост е едно и също.

Един недоволен може да развали настроението на всички.

Аз ще ти кажа на теб, Момо: най-опасното в живота са мечтите, които се изпълняват.

Хората, синко, живеят с представите, които сами по себе си създават.

Най-добре от всички стреля този, който стреля първи.

Някои неща не могат да бъдат разбрани, без значение колко си мислите за тях. Научавате ги от собствен опит.

Някои неща изискват време - времето беше единственото ни богатство Момо.

Всеки въпрос съдържа в себе си съмнение.

У когото няма минало, при него няма и бъдеще.

Винаги - това е само момент.

...както е известно, даже към най-ужасното можеш постепенно да свикнеш.

За да заобичаш някого, е нужно да забравиш самият себе си.

За тях нищо не може да се промени, макар самите те да не се променят.

Всичко минава: добро и зло, глупост и мъдрост, красота и грозота. Всичко е празно... всичко е нетрайно... всичко е маловажно...

Трудно е да се обвиняват родителите за това, че съвременният живот с неговите темпове не им дава време да общуват с децата.

Фантазията е безкрайна история.

Чудовищата за това са и нужни, за да може героят да стане герой.

Всички истински велики винаги са самотни.

Все пак никой не може да спи спокойно в продължение на дни. Дори и котка.

Чудесата не са магьосничество. Чудесата не нарушават редът в света. Те се случват в съответствие с висшият ред който е непостижим за ограниченият земен разум.

Да бъдеш мъдър означава да бъдеш над всичко.

Аз ви държа на каишката на надежда.

Те нямат никаква надежда. И това ги лишава от сили.

Може би всички онези, които твърдят, че няма духове, правят това само поради страх да не признаят, че съществуват?

Всичко, което ти не желаеш, за теб е недостижимо.

И най-дългата нощ все някога свършва.

Можеш да свикнеш дори с ужасното, ако то се повтаря.

Малко си луд, факт. Но няма значение.

Истински умеят да слушат само малцина.

Който е истински мъдър, той нищо не приема близо до сърцето си.

Момо изведнъж усети странна промяна в себе си. Страхът е станал толкова силен, че е станал неговата противоположност. Момо преодоля страхът!

- Мислех, че е завинаги. - Всеки път е завинаги.

Да откраднеш цигулката от цигуларя или от краля короната съвсем не е това, като да ограбиш каса.

Сега знам: това е нещо като музика, която не се чува, защото винаги звучи. Въпреки че ми се струва, че съм я чувал понякога...

В нашият съвременен свят тайни вече не съществуват.

За да чуете гласа на тишината - затова са необходими стиховете!

Ако хората знаят какво е смъртта, те вече няма да се страхуват от това. И ако те не се страхуваха, тогава никой друг не би могъл да открадне от тях времето на техния живот.

В новогодишната нощ всички желания имат особена сила.



XX век | Германия | писатели |
Германия писатели | Германия XX век | писатели XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе