Начало » Мисли » Мери Шели
Мери Шели
Мери Уолстонкрафт Шели (Mary Wollstonecraft Shelley) (1797-1851)
английска писателка есеист
Човек избира злото, не понеже то е зло; той погрешно го приема за щастие, което търси.
Творчеството се състои в способността да почувства възможностите на темата и в умението да формулира мислите си.
В моята душа живее нещо непонятно за мен самият.
Какво може да блокира пътя към смелостта и волята на човека?
Хората принципно ненавиждат нещастните.
За да изследваме причините за живота ние сме принудени първо да се обърнем към смъртта.
Даже ако човек със средни способности, упорито се занимава с един предмет, той непременно достига в него дълбоки познания.
Лош е този химик, който не се интересува от нищо друго освен от предмета си.
Труда на геният, даже неправилно насочен, почти винаги в края служи за благото на човечеството.
Неизвестността е хиляди пъти по-лошо от най-страшното нещастие.
За хората е характерно е че мразят нещастните.
Приятели на детството, дори когато не ви очароват с изключителни добродетели, имат власт над душата ни, която рядко се случва при приятелите от по-късните години.
Съвършеният човек трябва винаги да поддържа душевно спокойствие, без да дава страст или мимолетни желания да наруши този покой.
Ако вашите изследвания отслабват вашите привързаности или ви отвращават от прости и чисти радости, това означава, че със сигурност има нещо което не е подобаващо на човека.
Нищо не успокоява духът, като придобиването на твърди цели - точки, към които е насочен нашият вътрешен взор.
Прекомерната скръб пречи на самоусъвършенстването.
Книгите и самотата въздигнаха душата ви и ви направиха взискателни; но вие сте още по-способни да оцените изключителните заслуги на този удивителен човек.
За изследване причините на живота ние сме принудени първо да се обръщаме към смъртта.
И все пак, мъжът остава сляп за хилядите ежедневни дреболии, които изискват вниманието на жената.
Нищо не предизвиква при нас толкова мъчителни страдания, колкото рязката и внезапна промяна.
Оставаме недовършени, докато някой по-мъдър и достоен от нас не ни помогне да се борим със сладостите и пороците.
Страданието заглушават в хората най-простите чувства.
Внимавайте, защото съм безстрашен и следователно всемогъщ.
Ние сме на прага на много открития и единствената пречка е нашата плахост и мързел.
Никой и никога не може да познае нищо до края.
Колко променливи са нашите чувства и колко невероятно е упоритата любов към живота дори в моменти на тежка мъка!
Имаше значителна разлика във възрастта между моите родители, но това обстоятелство сякаш укрепваше техния нежен съюз още по-силно.
Не в живота няма нищо по-променливо от нашите чувства.
Странно е устроен човек и какви тънки граници ни разделят от благополучие и гибел.
Осквернен от злодейство, измъчван от съвестта, къде ще намеря покой, ако не в смъртта?
Трябва да се появи духът на разцеплението и той ще изяде всички най-дребни причини.
Духът на доброто направи всичко възможно, но напразно. Скалата беше твърде силна и неизменните й закони предопределиха моята последна и ужасна гибел.
Необичайната и ужасна беше историята на живота му, ужасна буря, която застигна този славен кораб и го разби.
...имате надежди, имате целия свят и нямате причина да се отчайвате. Но аз - загубих всичко и не мога да започна отново живота си.
Отивам на дълго и трудно пътуване, където се изисква цялата ми устойчивост. Ще трябва не само да поддържам жизненост в другите, но понякога и в себе си, когато всички останали са обезкуражени.
Живота е упорит и се привързва към нас толкова по-силно, колкото повече го мразим.
Обещавайки ми нови привързаности нима мислите, че те ще заменят моите загуби?
Самият вятър прошепна нещо утешително за мен, а природата, с майчински ласки, ме подкани повече да не плача.
Ако лъжата може толкова да прилича на истината, кой може да повярва на щастието?
...какво може да е по-ужасно от опитите на човека да имитира несравнимите творения на създателя?
Далеч от фактите, ние правим изводи, които изглеждат безпогрешни, но когато се изпитат на практика, изчезват като сън.
Говорят, че повече от всичко ние обичаме тези, за които правим много.
Нищо не е толкова скъпо за женското сърце, като славата на л любимият човек.
Хората не бяха щастливи, не защото не можеха да постигнат щастие, а защото не желаеха да пристъпят към премахването на пречките, които самите те са създали.
И само аз подобно на сатана носих в себе си ад.
Ако не мога да вдъхновя любов, ще предизвикам страх
Моята прилежност първоначално неустойчива, постепенно нарастваше и скоро аз работех с такава пламенност, че сутрешната светлина гасяща звездите, често ме хващаше в лабораторията.
Смелостта и решенията ми са непоколебими, но надеждата и бодростта на времената ме променят.
Странно същество е човекът! Той не губи привързаност към живота даже в минутите на най-тежка мъка и крайни бедствия.
Странно нещо е познанието! Веднъж, след като разбереш, то се задържа в съзнанието ти упорито, като лишей на скалите.
...любовта, когато е чиста, неделима и взаимна, носи със себе си утеха.
Всеки, който работи за хората, често вижда как от посятото зърното расте неблагодарността наторена от порока и глупостта.
Тълпата е слаба, инертна и безгласна; дайте и предводител и тя ще придобие сила съответствайки на своята численост.
Дали щастието е по-вярно и безоблачно, отколкото ентусиазираната комуникация на младите същества?
Признах само един закон правото на силният и считам неподчинението за най-висша добродетел.
Съдиите винаги предпочитат да осъдят десет невинни, само за да не помилват един виновен.
Но истината има едно качество, колкото и странно да изглежда, тя кара човек да повярва в себе си.
Имам чувство на обич, а в отговор се сблъсках с отвращение и презрение.
Единственото в което съвременните хора действително вярват е безизходността.
Няма нищо по-тъжно от празник, засенчен от нещастието; дори весели рокли и празнични декорации приемат формата на траур.
Няма по-тъжно зрелище от изразяването на преждевременни недетски грижи върху лицето на детето...
Хармоничният и щастлив човек винаги съхранява присъствието на духа си и не позволява страстите да го заблудят.
Но скоро, скоро аз ще умра и вече нищо няма да чувствам. Скоро в мен ще изчезнат изгарящите болки.
Видимо той осъзнава своята предишна сила и дълбочината на своето падение.
Дълбоката скръб, която за пръв път усетих, бързо бе заменена от ярост. Те бяха мъртви, а аз бях жив...
...тази нощ ще мине и всичко ще бъде наред; но тази нощ е страшна, много страшна.
Какъв божествен ден! Колко щастлива и спокойна изглежда цялата природа!
Когато преодолях болестта, бях победен от мрачна меланхолия, която нищо не можеше да разсее.
Въпреки това, той откри, че в живота на пътешественика, заедно с удоволствията, има много неприятности.
Наистина ли аз съм чудовище, петно на лицето на земята, създание от които всички бягат и всички отричат?
Не знаех как и от кого съм създаден; знаех само, че нямам пари, нямам приятели, нямам имущество.
Светът никога няма да остане гладен от липсата на удивителни неща, а само от липсата на удивление.
Страховете не идват при нас от приказките, те се раждат в дълбините на нашите души.
Ако някой се е отнасял с мен с обич, щях да му върна стократно.
Оттогава са минали шест години; нищо не се е променило в тези сурови пейзажи - а какво стана с мен?
Радостта се превърна в подигравка, която обиждаше моята неутешима душа и ме направи още по-мъчително да усещам, че не съм създаден за щастие.
Бях обгърнат в облак, непроницаем за добри влияния.
Изглежда, че стъпвам на ръба на пропастта и огромна тълпа иска да ме избута отзад.
Колкото и да сте били нещастни, страданията ми бяха още по-лоши; защото жилото на покаянието няма да престане да вгорчават раните ми, докато смъртта не ги затвори завинаги.
Планини, реки, водопади - всичко говореше за могъществото на Бог.
- Аз не се страхувам от смъртта, - каза тя. - Аз напускам света, изпълнен с мъки и скърби.
Може би наистина имаше чудо, но пътят към него беше съвсем обикновен.
Този живот ми беше омразен, и аз вкусвах радостта само в съня. Благословеният сън!
Пред мен беше открит цял свят; накъде да отида?
Ако на срещата видя усмивка на устните ти, причинена от мен, нямам нужда от друго щастие.
Угризенията на съвестта отравят удоволствието, което понякога може да се открие само в прекомерната скръб.
Творчеството се състои в способността да се усещат възможностите на една тема и в способността да се формулират мислите, които тя предизвиква.
Бях нежен и мил; нещастията ме превърнаха в зъл демон. Направи ме щастлив и аз отново ще бъда добродетелен.
Дори ако сте престъпник, отлъчването ще ви доведе само до отчаяние, но няма да ви превърне в добър.
Нима аз не съм достоен да направя нещо велико?
Колкото е странно, помислих си аз, че една и съща причина поражда противоположни следствия!
Той я пазеше като градинар който предпазва рядко цвете от всеки дъх на вятъра и я обграждаше с всичко, което можеше да донесе радост на нежната й душа.
Човешкият опит е сляп.
Самотата беше моята единствена утеха - дълбока, тъмна, смъртоносна самота.
Животът, макар и да е само натрупване на мъка, ми е скъп и аз ще го защитавам.
XVIII век | XIX век | Англия | писатели | есеисти |
Англия писатели | Англия есеисти | Англия XVIII век | Англия XIX век | писатели XVIII век | писатели XIX век | есеисти XVIII век | есеисти XIX век