Начало » Мисли » Мартин Хайдегер

Мартин Хайдегер

(нем. Martin Heidegger) (1889-1976)
немски философ-екзистенциалист

За източно-азиатските и европейските народи същността на езика остава съвършено различна.

Творението е далече от това, да бъде естетическа ценност.

У всяка историческа епоха има свое разбиране за величие.

Всички пътища на мисълта малко или много по осезаем загадъчен начин водят към езика.

Всеки човек винаги е в диалог със своите предшественици; дори още повече, може би, и съкровено - със своите потомци.

Хората не искат да видят, защото в противен случай те ще трябва да признаят, че фундамента, на който строят една разновидност на метафизика за друг, съвсем не е фундамент.

За това, какво е плуване, ще ни каже само скок в реката.

Нашият път е пътя на мислите.

Екзистенциалният страх не разкрива нищо.

... изкуството е творческото запазване на истината в творението.

В творението твори самата истина...

Посредством храма бог пребивава в храма.

Бързото отстраняване на всички разстояния не носи със себе си никаква близост...

Съществуват пазари за роби, на които самите роби най-често се явяват най-крупните търговци.

Робът по дух никога няма да стане господар.

Основната характеристика на мисленето е представителството. Възприятието се развива в усещането.

Творението удържа откритоста на света.

Веднага щом светът се разкрие, всички неща стават по свой начин близки и отдалечени, дълги и къси, тесни и широки.

Квартетите на Бетховен лежат в склада на издателството, както картофите лежат в мазето.

Картината виси на стената, както висят на стената ловното оръжие и шпагата.

... изкуството е само дума, която не съответства вече на никаква действителност.

... в живота на отделният човек е заключено това, което е присъщо на всеки.

В източника на вода присъства бракосъчетанието на небето и земята.

В голяма част ние не мислим, макар и да се наричаме "разумни същества".

Произволът е робство на случайното.

Никой не е достатъчно млад за да не умре.

Смъртта е възможност за прекратяване на всички възможности.

Нещата, за които често мислите, стават все по-тайнствени.

Ненаписаното е пълно с тайни и носи в себе си зрелищна сила.

Битието означава присъствие.

Главната черта на мисленето, съществуваща до сега е възприятието.

Казаното от поета и казаното от мислителя никога не може да бъде едно и също. Но и едното и другото могат да казват по различни начини едно и също.

Човекът все още в продължение на векове е действал много и малко е мислил.

В примитивното няма бъдеще...

Началото скрито съдържа в себе си края.

Същността на изкуството е поезия. А същността на поезията е институция на истината.

... изкуството изначално се крие в творението.

Светлината, вградена в творението, е прекрасна.

Действителността на изкуството е в творението.

... не техниката е във власта на човек, а човек е във власта на техниката.

... за да се върнем, трябва да тръгнем...

Езикът се базира на мълчание.

Сега всичко присъстващо е еднакво близко и еднакво далечно.

Ако толкова малко знаем за човек, как тогава може нашето същество да не ни е чуждо?

Философията е философстване.

Дали скулптурата е овладяване на пространството, достигайки господство над него?

Смъртта в широк смисъл е феномен на живота.

Всеки се оказва различен и никой не е сам.

Отказът не отнема. Отказът дарява. Дарява с неизчерпаемата сила на простотата.

Ужасът е с нас. Той само спи.

... за изкуството говорят като за вечна ценност.

В същноста си истината е заключена във всичко.

Казват, че научното знание е принудително. Несъмнено е.

Късото разстояние още не е близост. Далечното разстояние още не е далеч.

С последният удар на камбаната тишината е още по-тиха.

Всяка произнесена дума е и отговор.

Прозрението озарява човек.

Творението е символ.



XIX век | XX век | Германия | философи |
Германия философи | Германия XIX век | Германия XX век | философи XIX век | философи XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе