Начало » Мисли » Марта Баталя
Марта Баталя
(Martha Batalha) (1973)
бразилска писателка, журналистка и издателка
Всичко не е наред, помисли си той и колкото повече знаеше за света, толкова по-ядосан ставаше. Предразсъдъците, бедността, липсата на баща, тежкият живот на майките, всички тези неща образуваха двата края на една и съща струна, които тогава той знаеше само, че са свързани от интуиция.
Бих потопил лицето си в книгите и бих се изгубил в истории. Когато вдигна глава, той намери всичко за много ужасно и отново изчезна във всяка книга.
Евридика пренебрегваше един от основните принципи на Устава на съседите, който гласи, че щастието на групата е възможно само когато всички в тази група са еднакви, от размера на банковата им сметка до техните стремежи.
Някои книги бяха добавени от Антенор, който купуваше книги, както човек купува фенери: добре е да имаме най-великите мислители в света у дома, в случай че някой ден имаме нужда от тях.
Това е историята на Евридика Гузмао, жената, която би могла да бъде.
В тези изгубени часове тя усещаше как самотата се превръща в мъка, мъката се превръща в лудост и лудостта й шепне спокойно и твърдо: Един ден ще те хвана, един ден ще те хвана, един ден ще те хвана. Хванах те.
След като португалецът се отрече от дъщеря си, той дълбоко съжали за това, по този португалски начин на покаяние, което означава да не позволи на никого да разбере за покаянието.
Когато свирех, можех да ударя всички ноти, можех да направя перфектната мелодия. И защо животът да не е такъв? Защо не можеше да направи това, което искаше, защо не можеше да каже всичко, което мисли, защо не можеше да докосне, докато пръстите му не се изтощиха и устните му не бяха уморени, докато не трябваше да мисли за нищо? Когато свиреше, имаше само тя и флейтата и това беше съвършен свят, защото беше малък.
Ако Евридика искаше да се омъжи? Може би. За нея бракът беше нещо ендемично, нещо, което засяга мъже и жени на възраст между осемнадесет и двадесет и пет години. Като грипна епидемия, само малко по-добре.
Тя знаеше, че един или друг ден ще трябва да информира съпруга си за дейността си и че само ще пожъне неговото неодобрение. Така че тя реши, че може да отложи тази дискусия за, кой знае, може би никога.
Под този покрив ролята му беше да връща пари, да цапа чиниите и да разтваря чаршафите, без да знае как е изпрано прането и как се приготвят ястията.
XX век | XXI век | Бразилия | журналисти | писатели | издатели |
Бразилия журналисти | Бразилия писатели | Бразилия издатели | Бразилия XX век | Бразилия XXI век | журналисти XX век | журналисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | издатели XX век | издатели XXI век