Начало » Мисли » Марио Варгас Льоса

Марио Варгас Льоса

Хорхе Марио Педро Варгас Льоса (исп. Mario Vargas Llosa) (1936)
перуански писател, публицист, романист, и есеист, лауреат на Нобелова награда за литература

На пет години се научих да чета. Нищо по-важно в моя живот така и не е настъпвало.

Диктаторът не е стихийно бедствие. За да се създаде диктатор, е нужен много народ; понякога в това участват и жертвите.

Диктатори - малограмотни чиновници. Те не предполагат, че литературата може да им нанесе някаква опасност. Именно затова в някои страни, където е ограничен достъпа до информация, литературата може да се окаже единственият и източник.

Електронната поща е карикатура на кореспонденция.

Раят зад другия ъгъл.

Фантазията разяжда живота, и слава богу.

Няма на света мъже, на който чувството на дълг да помогне в леглото.

Кой би си помислил, че лекарството ще се окаже по-лошо от самата болест.

И не се срамувайте от сълзи, сълзи за дама са като росата за цветята...

Този, който играе с огъня, рано или късно ще се изгори.

Когато мъж и жена са привлечени един към друг, никой не може да ги спре.

...ние трябва да продължим да мечтаем, четем и пишем - това е най-ефективният начин, който сме открили, за да улесним нашето смъртно съществуване, да преодолеем корозията на времето и да направим невъзможното възможно.

Добрата литература строи мостове между народите, и ни кара да се радваме да скърбим или да се чудим, обединява ни въпреки преградите на езиците, убежденията, навиците, обичаите и предразсъдъците.

Без хубави книги, които можем да прочетем, ние бихме били по-лоши отколкото сме.

Щастието съхранява младостта на хората.

По-добре да бъдеш сам, отколкото в лоша компания.

За нас е много по-трудно да живеем в реалния свят, отколкото в измисления.

В бордеят ще узнаеш повече за живота, отколкото в манастира.

Литературата е продукт на вътрешно недоволство от живота, какъвто е.

Животът е прост, ако човек може да разпознае доброто и злото.

Аз се научих да чета на петгодишна възраст... И най-важното, което се е случило с мен в живота.

Коренът на всяка история е житейският опит на човека, който я съчинява...

В затворената уста муха не влиза.

Аз все още не разбирам. Кой си ти - наивен до глупост или закоравял циник?

Влюбвайки се, човек винаги прави грешка.

...за да се предпазим от всякакви неприятности, не е измислено нищо по-добро от литературата.

Трябва да вярваме. Атеистът не може да бъде в свят като нашия.

Разбрах, че той едва ме забелязва: той е един от онези, които не се нуждаят от събеседник, а само от слушател.

Умей да мечтаеш, без да станеш роб на мечтите.

Нито образоваността, нито умът, нито начетеността не играят никаква роля в тази история.

В дълбочината на душата си знаех, че тя никога няма да бъде нормална жена. Да и не желаех това, понеже обичах именно това своеволие и непредсказуемоста на нейния характер.

Лъжата, която се повтаря ден и нощ, става истина.

Патриотизмът е последното убежище на негодника.

...дисциплината и упоритост понякога са способни да създадат гениалност.

Четенето превърна мечтите в живот, а животът в мечти: цялата литературна вселена беше на една ръка разстояние.

Литературният превод е първата стъпка към писането, т.е. първият сигнал, че човек ще стане драскач-неудачник. Проблемът е следният: нито един писател няма да иска да се разтвори в занаята си, както го правим ние, добрите преводачи.

Тази страна лошо е започнала и зле ще свърши.

Животът без опасности е пълна скука и глупост.

Всяко човешко същество, всеки от нас, това е бездна, обвита от сенки.

Предполагам съм изгубил вяра, тъй като започнах да мисля. На вярващият не му подобава много да мисли.

Е, кой знае, може би Бог наистина живее в морето.

Нима вие сте толкова наивен, че да вярвате във вестници? - попита барона. - А и още повече сте журналист...

Желанието помита всичко по пътя си - воля и приятелство. То не зависи от човек, то е заложено в строежа на черепа му - вие го наричате душа.

Фелесито поседя малко в холът, да послуша новини. Престъпления, нападения, похищения - всичко е както обикновено.

Най-главното е истината, защото в истината е изкуството. А където има лъжа, там съвсем няма или почти няма изкуство.

Добрата книга винаги е радикално съмнение в света, в който живеем. Всеки велик измислен текст, често без никакво усилие от страна на автора, насърчава смутовете и подготвя почвата за бунт.

За да се държиш благородно и смело, съвсем не е задължително да бъдеш патриот и националист.

Патриотизмът е религия, тя е в противоречие със здравомислието. Патриотизмът е най-чистото мракобесие, акт на вяра.

...критичният очерк вече сам по себе си е литературно произведение...

...романното време е нещо, което е способно да се разтегля, свива, забавя, спира или започващо главозамайваща гонка.

Писателят пише проза, правилна проза, традиционна, но тази проза е безполезна, ако в нея няма проблясъци на хумор, успешни измислици, ирония, гняв или сарказъм.

Всяка измислица е архитектурно съоръжение, издигнато от фантазията на основата на факти, герои, обстоятелства, които са се установили в паметта на автора и са дали тласък на творческото му въображение...

Мисля, че само този, който отдава себе си на литературата, както да отдаде себе си на религията, твърдо решил се да й посвети цялото си време, цялата енергия, всичките сили, само той е способен да стане истински писател и да създаде произведение, което да го прослави.

...недоволството спрямо реалният свят, подбудено от добрата литература, може при определени обстоятелства да прерасне в бунт срещу съществуващите власти, институции и вярвания.

Той отдавна е пресякъл тази граница, зад която започва старостта, тоест достигнал е тази безцветна възраст, където са размити времевите граници и човек може да бъде на седемдесет, осемдесет и даже на деветдесет години без всякаква видима разлика.

Ето това й мисля, че ако на човека му е тежко на душата, това обяснява всичко. Едни стават пияници, други свещеници, трети убийци.

...професията на преводачите е също един от начините винаги да бъдете чужденец, да присъствате, да не присъствате и да бъдете, да не бъдете.

Моето царство е моето легло.

Нещастията се случват внезапно, когато най-малко се очакват...

Идва ли любовта, без да се крие, без маска, или се промъква, променяйки външния си вид?

Литературата е лъжа, но тя става истина в нас, читателите, покръстените, заразените със стремеж и благодарение на въображението си постоянно подлагащи на съмнение сивата реалност.

Четенето е като писателството, - това е протест срещу непълнотата на живота.

Литературата е лъжливо изображение на живота, но въпреки това, тя ни помага по-добре да разберем живота, да се ориентираме в лабиринта, в който ние се раждаме, бродим и умираме.

Да бъдеш сам не е толкова страшно. Например имаш време да почетеш.

...няма такива задачи, изпълнението на които не е свързано с трудности, и няма такива трудности, които не биха могли да се победят с енергия, воля и трудолюбие.

Животът ме е научил на една проста философия - от всички злини избирай най-малката.

За да търсите непознатото, да обичате невъзможното, рано или късно ще трябва да платите.

Истински дълбоки знания в човек не съществуват, понеже всеки човек е бездънен.

...да живееш без вяра и да бъдеш роб е все едно да гниеш едновременно от сифилис и от проказа.

В библиотеките има опасност да се отдалечим твърде много от реалния свят, от обикновените хора.

Не представлява ли Канудос интересно изключение от закона на историята, съгласно която религията успокоява съзнанието на хората, забранявайки им да въстанат срещу техните потисници.

В тяхното безразличие има мъдрост.

...обичам просто да чета книги, а не да ги подлагам на анатомична дисекция...

На нея и се струваше, че войната няма никакво отношение спрямо нея и куршумите ще прелетят покрай нея.

Католическата църква винаги е умеела да намира своят дълг там, където вижда изгода...

Човек свиква с всичко на света, най-невероятните събития скоро стават част от обикновеното ежедневие, не е ли така?

Предани същества са това кучетата, по-добри от всякакви там роднини, това е сигурно.

В нашата страна се променя само правителството, а всичко останало си остава в предишният вид.

Трябва да чакаш. Но да чакаш - това означава по много пъти да умираш ежедневно, ежечасно, ежеминутно.

...нашата професия е не повече от завоалирана форма на посредничество, или сводничество...

Романът е лъжа, която се представя като истина, творение, чиято достоверност зависи единствено от това колко добре писателят използва набор от техники, подобни на тези, използвани от фокусниците в цирка.

Непопулярността не е най-сигурният признак за неправота.

В политиката не можеш да се ръководиш от чувствата, а тук са важни само интересите и изгодата.

В политиката, както и във всичко останало, което така или иначе е свързано с власт, се проявява и най-доброто, което има в човек, - идеализъм, саможертва, великодушие, и най-лошото - жестокост, честолюбие, завист, обичливост.

Ние, хората, се държим много по-зле от животните.

Ние носим злото в своята душа. И от него не можем така просто да се избавим.

Не можем да позволим на патриотизма да ни лиши от бдителност, разум, разбиране.

Патриотизмът заслепява.

Мистиците и фанатиците са глухи за гласът на разума.

В света на политиката нищо не може да бъде напълно изключено. От всичко, което прави човек в този свят, политиката не е най-чистото и най-светлото.

Без вяра човек не може да живее.

Човешката жестокост е безгранична: винаги може да се отиде по-надалеч и да се изобретят нови начини за мъчение на ближният.

...понеже страхът също е болест.

Авторът не избира теми, а те сами го избират. Той пише за едни или други неща, понеже едни или други неща са му дошли в главата.

Художествената измислица е лъжа, под която се крие дълбока истина, която никога не е била, но за която хората във всяка епоха мечтаят и заради това са принудени да я измислят.

Искреността и неискреността в литературата са не етични, а естетични категории.

Ако искаш твоите желания да се изпълнят, всички средства са добри.

Литературата е не само вдъхновение, но в някаква степен дисциплина, труд, упорство.

Талантът е желязна дисциплина и дълго търпение,.

Литературата създава братство в многообразието, размива границите между хората, създадени от невежеството, идеологиите, религиите, езиците и глупостта.

Политиците по всякакви поводи употребяват думата "исторически".

Измислянето на термини е порок, който не помага да се реши нито един проблем.

Мъката на Англия е радостта на Ирландия.

...границата между науката и магията е много нестабилна.

Великите романи в същността си са грандиозни измами.

...културата е привилегия на единици.

Критиката може да бъде ценно ръководство за вътрешния свят на писателя.

Невъзможно е да се развие богат, разкрепостен език, без да се четат добри книги, много добри книги.

Сама по себе си стилистическата правилност в никакъв случай не гарантира художествен успех.

Потребността да се философства - да облича всичко в абстрактни сентенции, да го изкаже като аксиома, беше за нея толкова силно, колкото и потребността да пише.

Но днес почувствам страх, а това означава, че не исках да умра.

Нас ни разделя не расата, а културата.

С други думи, този, който е избрал такова красиво и всемогъщо призвание, не пише за да живее, а живее за да пише.

Такова съперничество с реалността - и това е тайната същност на литературата...

Според мен идиотизмът е простим, само тогава когато той се явява съчетание на гени, а не съзнателен избор.

Научете и се ужасете: моята истинска родина е леглото, в което спи жена ми.



XX век | XXI век | Перу | есеисти | романисти | писатели | публицисти | Нобелова награда литература |
Перу есеисти | Перу романисти | Перу писатели | Перу публицисти | Перу XX век | Перу XXI век | есеисти XX век | есеисти XXI век | романисти XX век | романисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | публицисти XX век | публицисти XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе