Начало » Мисли » Марина Цветаева

Марина Цветаева

Марина Ивановна Цветаева (рус. Марина Ивановна Цветаева) (1892-1941)
руска поетеса и писателка

Нещо те боли: не зъб, не глава, не стомах, не- не- не-... а боли. Това е душата.

На света има ограничено количество души и неограничено количество тела.

Жените говорят за любовта и мълчат за любовниците, мъжете е обратното: говорят за любовниците, но мълчат за любовта.

Какво можем да кажем за Бог? Нищо. Какво можем да кажем на Бог? Всичко.

Греха не е в тъмнината, а в нежеланието за светлина!

Какво ти можеш да знаеш за мен, ако ти не си спал и не си пил с мен!

Целият живот се дели на три периода: предчувствие за любов, действие на любовта, и спомени за любовта.

Можеш да се шегуваш с човек, но не можеш да се шегуваш с неговото име.

Трябва да мълчиш, когато боли. Иначе ще те ударят именно там.

Ти не ме правиш по-щастлива, ти ме правиш по-умна.

Жена, която не забравя Хенрих Хайне в момента, когато в стаята влезе нейният възлюбен, обича само Хенрих Хайне.

Всеки път, когато разбера, че човек ме обича се удивлявам, не ме обича - удивлявам се, но повече от всичко се удивлявам, когато човек е равнодушен към мен.

В диалога с живота важен е не неговият въпрос, а нашият отговор.

Аз не искам да имам гледна точка. Аз искам да имам зрение.

Хората гледат на мен от своите камбанарии, по времето когато аз съм на моята. Ето затова аз не съдя никого.

Благославям този, който е изобретил глобусът - за това, че аз мога с две ръце да прегърна цялото земно кълбо с всички мои любими!

Тук аз не съм нужна, там - невъзможна.

Аз живея, така както другите танцуват: до екстаз - до световъртеж - до повръщане.

Циникът не може да бъде поет.

Ако тази зима премине, аз действително ще бъда силна като смъртта - или просто - мъртва.

Знаете ли защо съществуват поети? За това, че не е срамно да се говори за големите неща.

Когато вие обичате човек, вие винаги искате, това той да си отиде, за помечтаете за него.

Да обичаш човек означава да го виждаш такъв, какъвто го е измислил Бог и не са го осъществили родителите му.

Мечтайте заедно, спете заедно, но винаги плачете сами.

Действащи лица в моята повест няма. Беше любовта. Тя действаше чрез хората.

Ще отдам душата си за да отдам душата си!

За детето няма бъдеще, а има само сега (което за него е завинаги).

Да искаш е въпрос на тела, а ние един за друг сме души.

Нужно е да пишеш само тези книги, от което отсъствие страдаш. Накратко: своите настолни.

-Марина! Аз знам, че живея за последен път.

- Кога ще се видим? - В съня.

Аз бях твоя младост, която минаваше.

Всеки път, когато разбера, че човек ме обича - се удивлявам, не ме обичам - удивлявам се, но повече от всичко се удивлявам, когато човек е равнодушен към мен.

Вече не ви обичам. Нищо не се е случило, - живота се случи.

Предателството вече показва любов. Не можеш да предадеш приятел.

Докато още можеш - греши!

Във всеки от нас, на дъното на душата, живее странно чувство на презрение към този, който ни обича твърде много.

Има тела, удивително приличащи на душата.

Моята точност е моята последна посмъртна вярност.

Честта е най-безмилостният ищец.

Всеки има свои повтарящи се събития в живот. Това е "съдбата".

Дружбата е такава рядкост, колкото и любовта, а не ми трябват познати.

Ако небето е само плаж, тогава какво е морето?

Вас ви обичат жените, А вие искате да ви уважават мъжете.

Между небето на духа и ада на доброто изкуство е чистилище, от което никой не иска да отиде в рая.

Щастлив е този, който не те е срещнал на своят път.

Истинският палач, палачът на средновековието, е този, който има право да прегърне жертвата си, тази, която дава смърт, но не отнема живота.

Обичайте не мен, а моят свят.

Ако те гледам, това не означава, че те виждам.

Какво правя на света ли? - Слушам своята душа.

Понякога мълчанието в стаята е като гръм.

И вечно едно и също - Нека героят в романа обича!

В света има по-важни неща Страстни бури и любовни подвизи.

Ниската лъжа е винаги автопортрет на лъжеца.

За тишината - четири стени.

Смъртта е ужасна само за тялото. Душата й не мисли. Следователно, при самоубийство, тялото е единственият герой.

Кое е главното в любовта? Да знаеш и да скриеш. Да разбереш за любимия и да скриеш, че го обичаш.

Вече се разболявам през лятото, едва се възстановявам през зимата.

Ще се боря и ще плача, а вие спете спокойно!

Любовта е шев.

Цялото море се нуждае от цялото небе, цялото сърце се нуждае от целия Бог.

Аз обичам две неща: Вас и Любовта.

Животът е гара... животът е място, където не можеш да живееш.

Поетите са единствените истински любовници на жените.

От това не се умира. Но и не се живее.

Геройството на душата - да живее, героизма на тялото - да умре.

Животът не се губи два пъти!

Музика: чрез душата в тялото. - Чрез тялото в душата: любов.

Книгите трябва да се пишат от читателя. Най-добрият читател чете със затворени очи.

Книгата трябва да бъде изпълнена като соната. Буквите са ноти. Във волята на читателя е да я осъществи или изкриви.

Какво е женската гордост пред човешката истина.

Аз не допускам мисълта, че всички около мен ме обичаха повече, отколкото Вас.

И душата ти се влива в моята.

Аз съм написала Вашето име и не мога да пиша повече.

Децата са слънцето в облачни мотиви, Целият свят на хипотезите на радостните науки.

Героизъм: надмогва глада. Аристократичен: не го забелязва.

Единна под множество имена...

Когато едно цвете расте и изведнъж престане да расте, това означава, че хората в света се чувстват зле.

"Цяло лято", когато обичаш е цял живот.

Съдбата: това което е замислил Бог. Животът: това е, което сме направили (с него) хората.

Жертвата е страст към гибелта.

Аз не очаквам нито сърдечност, нито рицарство. На мен ми е достатъчно с мен да постъпват прилично.

Жената е въздишка. Мъжът е жест.

Любов и майчинство почти се изключват едно друго. Истинското майчинство е смело.

...какво е дишането, ако не ритъмът на душата?

- Защо не плача? Защото се смея!

Толкова съм уморена да бъда весела...

Аз познавам своето лице. Сега то е жестоко.

Аз съм виртуоз на виртуозите в изкуството на лъжата.

А книгата аз съм последната страница. Нея обичам повече от всички други...

"Възлюбен" - театрално, "любовник" - откровено, "приятел" - неопределено. Нелюбовна страна!

Пари?- Да не ми пука за тях. Аз ги чувствам, само когато ги няма.

Жените обичат не мъжете, а Любовта, мъжете не Любовта, а жените. Жените никога не изневеряват. Мъжете - винаги.

Да забравиш себе си е преди всичко да забравиш своята слабост.

"Красива музика", "красиви стихове" - мерило за музикална и поетична безграмотност. Лошо просторечие.

Да отдадеш цялата си душа - но на кого?

По-рано всичко, което обичах, бях аз, а сега сте вие.

Вие сте моят наситен разтвор.

О не, не любов, не страст, Ти си влак, който пътува в Безсмъртието...

И така, за да се разбират един друг хората, трябва или да ходят или да лежат заедно.

Няма тела, няма души. Има само един горещ облак - аз.

Аз съм твоята страст, твоят неделен отдих, твоят седми ден, твоето седмо небе.

Господи, как е възможно да си приятел с жена и да не знаеш колко зъба има детето й?

Душата е платно. Вятърът е живот.

Слушай не музиката, слушай своята душа.

Във всяка молитва има любов и има молитва във всяка любов!

Умът при Сонечка никога не лягаше да спи.

...аз я обичах, като захар в революция. И това е всичко.

...няма дружба на победеният с победителят.

...креслото винаги е старец.

Вие обичате думите, вие сте нежни към тях, и вашата нежност към мен е всъщност към тях.

Цялата литература за детето е преждевременна, понеже цялата тя говори за неща, които то не познава и не може да познава.

В любовта умеех само едно: диво да страдам и да пея.

Има любов - има живот, няма любов...

Целувката в любовта е морска вода по време на жажда.

Аз все така съм жена и трагически добре възпитана.

Когато няма хора, никога не мисля за тях, сякаш никога не са съществували.

Душите са благодарни, но душите са благодарни само за душите.

Първата причина за неприятните неща е неподготвеността към тях.

Толкова много дъх имаше в нея, Толкова малко тяло.



XIX век | XX век | Русия | поети | писатели |
Русия поети | Русия писатели | Русия XIX век | Русия XX век | поети XIX век | поети XX век | писатели XIX век | писатели XX век

Кин-Войло
Цялата литература за детето е преждевременна...
Коментар #3 от: 31-08-2023, 15:08:41
«Цялата литература за детето е преждевременна, понеже цялата тя говори за неща, които то не познава и не може да познава.»

В литературата за детето винаги присъствува един префинен елемент на СЕКС. Без такъв елемент на „секс“ детето рискува да не се развие пълноценно.

В какво се изразява „приказния секс“? Това е принцът, който дошъл и грабнал принцесата, метнал я на коня си и двамата избягали от злия вълшебник.

„Злият вълшебник“, това е обичайният дъртак-перверзник, който причаква в нашето ежедневие момиченцата от квартала, за да им покаже (в порива на тежката си деменция) угасналите си някогашни атрибути на принадлежността му към мъжкия пол. Тогава идва „принцът“, удря две крошета на извратеняка и спасява момиченцето.

Какво следва от това?

Следва обожествяването, с което момиченцето ще изразява месеци или години наред своята признателност за избавлението, което баткото е извършил, появявайки се на бял кон, облечен в бляскава ризница. И това ако не е СЕКС — здраве му кажи!

В приказността няма нищо лошо, дори когато тя си е жив СЕКС. Важното е, че всичко това е поднесено по един изящен начин, без обичайните грубости, които съпътствуват секса. Всичко е артистично, елегантно, нежно…

Но в наше време дементните извратени дъртаци са взели връх и са измислили ДЖЕНДЪР-идеологията, с която искат да подменят приказността на неизбежния секс. Те започват атаките си още в люлчина възраст, принуждавайки невръстните да откриват по тялото си все още почти несъществуващите ерогенни зони, да приучват жертвите си самостоятелно да предизвикват дразнения по ерогенните зони и в крайна сметка — да ги превърнат в една еротично тръпнеща пихтия. Такива деца повече не могат да бъдат нормални хора. Нормалните хора имат интереси в най-различни области, имат стремежи, имат идеали… Джендъризираните изчадия са способни да си задават само един единствен въпрос: „Не е ли по-добре да си сменя пола, за да усетя как другия пол изпитва еротичните тръпки? В края на краищата, ако си бръкнеш с малкия пръст в ухото, за да го почешеш, удоволствие от почесването ще изпита ушния ти канал, а не малкия ти пръст…“
Кин-Войло
Жените говорят за любовта...
Коментар #2 от: 31-08-2023, 14:22:44
«Жените говорят за любовта и мълчат за любовниците; при мъжете е обратното: говорят за любовниците, но мълчат за любовта.»

Жените говорят за любовта, защото вярват в нея (както се вярва в Господа-Бога: никой не го е виждал, но някои предполагат, че го има, защото така им се иска). Жените не говорят за любовниците си, защото това са техните СРАМНИ ТАЙНИ.

Мъжете говорят за любовниците си, защото са спали с тях и са усетили телесната им тръпка. Това е нещо конкретно! Но те не говорят за такива мъгливи и неясни неща като хипотетичната „любов“, защото в крайна сметка да се мисли и говори за „любов“ е губене на време — човек може за това време да изиграе партия покер.

И ако все пак има мъже, които говорят и за „любов“, то това е само ДРАМАТИЧЕН ЕТЮД, с който мъжът иска да направи впечатление на жената, с която възнамерявя да спи.
Кин-Войло
«На света има ограничено количество души и неограничено количество тела.»
Коментар #1 от: 31-08-2023, 14:04:15
Точно обратното: на света има толкова души, колкото са звездите, които можем да видим в ясна лятна нощ. Всички те чакат и се нядяват в нечия майчина утроба да се усети тръпката на нов ембрион и тогава душите се втурват в бесен „компетишън“ — кой първи да се намести в редицата от кандидати за земен живот. При което настъпва зверско избутване: „всякой гледа само да бъде напред“.

В същото време имаме всемирен спад на раждаемостта (това, че Блъфгария държи палмата на първенството по „СПАД“, съвсем не е причина останалите да потриват ръце от щастие).

Май започнахме да осиромашаваме и душата ни да се провиква в протяжна песен: „Кой ке ми ги рани, Боже, дребните дечинја?“

А ако не осиромашаваме, то със сигурност забогатяваме, от което оскотяваме в олигархически егоизъм и… пак са ни виновни „дечинјата“.

Окончателното решение принадлежи на джендър-революцията, която има за цел на света да сме безплодни всички, а ако се раждат все пак биороботи, това да става в специални инкубатори за производство на „обслужващ персонал“.

(Биороботите не се правят така, че да дават подслон на странствуващите из Космоса души!)

Питам се кои ли мутанти ще обслужват биороботите? Хърбърт Уелс в „Машината на времето“ беше споменал нещо за така наречените „морлоки“. Ние май вече виждаме доста ясно „морлоки“ наоколо.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе