Начало » Мисли » Максим Горки

Максим Горки

(рус. Максим Горький) псевдоним на Алексей Максимович Пешков (рус. Алексей Максимович Пешков) (1868-1936)
руски писател

Бедните хора са красиви, а богатите са силни...

...децата много често са по-умни от възрастните и винаги искрени.

Усъвършенстването на човека - смисъл на живота...

Силата на познанието е в съмнението

Добрият смях е сигурен признак за духовно здраве.

Учи се от всички, не подражавай на никого.

Революцията е нужна, за да се унищожат революционерите.

В живота винаги има място за подвизи.

Превъзходна длъжност е да бъдеш човек на земята

Нужно е да умееш да извличаш от фактите смисъл.

Лошо, когато силата живее без ум, но също толкова лошо, когато и ума е без сила...

Когато човек говори малко - може да се каже, че е умен.

...времето е враг на хората, които обичат да живеят спокойно...

Любовта е желание за живот.

Нашият възпитател е нашата действителност.

Процеса на развитие на културата е процес на преодоляване на трудностите.

Подлеците са най-строгите съдии.

Добрият смях лекува душата.

Учителя, ако е честен, винаги е длъжен да бъде внимателен с ученика.

Талантът е вяра в себе си, в своите сили...

Не познавайки миналото, е невъзможно да разбереш смисъла на настоящето и целите на бъдещето.

Не бъдете равнодушни, понеже равнодушието е смъртоносно за душата на човек.

Ако хората са млади, те не чакат.

Децата са нашите утрешни съдии.

Красотата и мъдростта са в простотата.

Да не чувстваш в себе си желания - значи, да не живееш.

Добрата книга е просто празник.

Не пишете в чистите страници на вашето сърце чужди думи.

Човекът е украшение на света.

Човек - това звучи гордо!

Предразсъдъците са отломки от стари истини.

За свободните всички висини са достижими.

В усъвършенстването на човек е смисъла на живота.

Струва ми се, че спорят само неудачните и нещастните хора. Щастливите живеят мълчаливо.

Наказанието на човек е в самия него.

Човек може всичко... Само да поиска...

Ти трябва да знаеш: всички жени са неизлечимо болни от самота.

Този, който много е съгрешил винаги е умен. Грехът учи...

Какво означава да умреш честно? Всички умират честно, но как живеят...

Казвам, че талантът е нужен на героят. А талантът е вяра в себе си, в силите си.

Хората, мили мой, са като кучетата: породите са различни, а навиците при всички са еднакви.

Ако хората се ценят по работата... тогава конят е по-добър от всеки човек...

За всичко, което човек взема, той плаща със себе си: със своят ум и сила, а понякога и с живота.

Някои хора обичат да съобщават лоши новини.

Хората са много повече глупави, отколкото зли.

За да живееш трябва да умееш да правиш нещо.

Да умреш не е голяма мъдрост, ти знаеш как да живееш!

Стремежът да вървиш напред е целта в живота.

Свободата от всичко е наказание.

Красивите винаги са смели.

Какво можете да измисли безумната действителност?

Всичко на света има край.

Личният егоизъм е роден баща на подлостта.

Самолюбието е най-лошият вид зависимост.

Жената, която не ревнува, не се чувства обичана...

Ти... не знаеш, какво са аплодисментите... това, братко, е като... водка!

Страданията са неизбежната сянка на любовта.

Удоволствието да живееш води след себе си задължението да умреш.

Ужасно неудобно и неприятно неща са парите! Винаги е неловко да ги взимаш и да ги даваш...

В края на краищата щастливият човек е ограничен човек.

Светът се дели на хора които са по-умни от мен - тях не обичам, и на хора, които са по-глупави - тях презирам.

Без име няма човек.

Мисля, че отношенията между мъжете и жените въобще не са добри. Те са неизбежни, но няма нищо добро в тях.

...в любовта няма милосърдие.

Висотата на културата определя отношението към жената.

Където климатът е дори, има добър бог, а в горещите, в студените места - бог е жесток.

Църквата е гроб на бога.

Да наблюдаваш пороците на хората е единствената забава, от която можеш да се ползваш безплатно.

При нас има много правила, а правда няма.

И Бог трябва да бъде или неразбираем и ужасен, или толкова красив, за да можете да му се възхищавате неразумно.

...хората, които дават воля на въображението си, живеят по-леко.

Животът е красавица, която изисква подаръци, развлечения, всякакви игри. Трябва да живееш с удоволствие. Всеки ден можеш да намериш повод за радост.

Трябва да знаете всичко, тогава може би ще научите нещо.

Аз ще бъда хладна и зла, като Любов.

Актьорите и жените живеят само през нощта.

Висотата на културата винаги стои в пряка зависимост от любовта към труда.

Винаги е неприятно да се види, че човек, когото мислиш, че е по-лош и по-нисш от теб, обича или мрази същото нещо като теб и по този начин става подобен на теб.

Образованието е безсмислено, а главното е талантът.

Животът удря хората без шум, без писъци... без сълзи... неусетно...

Денят е безследно зачеркнат от живота и човек направи още една стъпка към гроба си.

Човек се приближава към самият себе си само в пълна тишина.

Тя говори специфично, но това още не означава, че тя така и мисли.

Спокойната работа е най-продуктивна.

Странно е, че съществуват хора, които могат да мислят не само за себе си. На мен ми изглежда, че в това има нещо безумно или изкуствено.

Глупаците задава по-често въпроси от любознателните хора.

Морето пее, градът бръмчи, слънцето грее ярко, създавайки приказки.

Известно е, че бръснарите са първите ласкатели и най-любезните хора на земята.

Не грешиш - не се покайваш, не се покайваш - не се спасяваш.

Най-страшните хора са тези, които не знаят, какво искат...

Всичко, което расте, става по-сложно.

Нима трябва всеки ден да говориш едно и също? Така ще опротивееш и на себе си и на хората.

Нашето спасение е в труда, да намерим и ние наслада в него.

Всеки е сам за себе си съдба!

Животът е устроен забавно, че най-добрият възпитател на човек е неговият враг.

Има любов, която пречи на човек да живее.

Веселият човек е винаги славен човек... Подлеците рядко са весели хора.

При наличието на характер училището възпитава добре. Живота може да се движи само от много грамотни хора.

Още не съм ти съпруга, а вече искаш да ме убиеш.

При бедняците няма убеждения.

Но може би всичко е устроено така, че земята да се върти около слънцето, а човекът около своят дух.

Революцията не се прави с антракти.

Смъртта ни успокоява всички... тя е ласкава за нас... Умираш и си отдъхваш.

Добрият човек, той е и глупаво добър, а лошият е длъжен да има ум.

Цената на човек е неговото дело.

Народът де враг на човека! За това ви говорят биографиите на почти всички велики хора.

Шумът не е пречка за смъртта...

Това в което вярваш, това си ти.

Убийството и насилието са аргументи на деспотизма, ... да убиеш човек не означава... да убиеш идея.

Чети книгите, но помни - книгата е книга, а ти мисли със своят мозък!

Аз съм живял тук половин година... а е все едно като шест години...

Романтизмът е страх да погледнеш истината в очите.

Когато обичат не виждат лошо в обичаните.

Казвал съм, че никой не умее така дълбоко и решително да обезсмисли живота, както го правим ние руснаците.

Да родиш е трудно, а да научиш човек на добро е още по-трудно.

Нима добротата на сърцето може да се сравнява с пари? Добротата тя е по-висша от всички блага.

Съвестта е издъхнала в нашето диво време.

Мързелът е глупост на тялото, а глупостта е мързел на ума.

Вие разсъждавате, а това означава, че вие не искате. Желаещите силно не разсъждават...

Силата, която цял живот силно ме е държала и ме държи на земята, е била и ще бъде моята вяра в разума на човека.

Книгата не търси власт над вас, но ви дава оръжие за самоосвобождаване.

Мисълта е плодотворна, само когато се движи от съмнение.

Съществуват ли хора, които умеят да мислят без думи? Може би, музикантите...

Всяка работа е трудна, до тогава докато не я заобичаш, а след това тя възбужда и става по-лека.

В очите му имаше толкова много меланхолия, че това би отровило всички хора по света.

Който търси - намира... Кой твърдо иска - ще намери!

Когато трудът е удоволствие, животът е хубав! Когато трудът е задължение, животът е робство!



XIX век | XX век | Русия | писатели |
Русия писатели | Русия XIX век | Русия XX век | писатели XIX век | писатели XX век

Kin Voilo-y-Cabala Vovan
Сатрапи и роби
Коментар #1 от: 12-05-2013, 11:30:12
"Революцията е нужна, за да се унищожат революционерите."

Това е една от най-грандиозните истини, изричани някога на света. При революциите винаги става нещо подобно на зверството на древните сатрапи, които скривали в някоя потайна пещера несметните си, придобити чрез грабеж, съкровища: те пращали хиляда човека роби да пренесат на гръб чувалите с диаманти и злато, а след това ги посичали насред земните бездни. След години в галериите на пещерата намирали купища скъпоценности, но и купища човешки кости.

Проблемът дори не е токоз в революциите, колкото в съществуването от една страна на сатрапи, на които е изгодно да има революции, а от друга - на роби, които са доволно глупави, че да правят тези революции...
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе