Начало » Мисли » Майкъл Бърг
Майкъл Бърг
(Michael Berg) (1973)
американски писател, учен и духовен водач
Трансформацията, както видяхме, всъщност е да се научиш да споделяш с другите. Това е възможно най-отдалеченото нещо от фокуса "аз-центриран", който често се свързва с ученията на Ню Ейдж.
Нашата цел, нашата цел и единствената ни причина да сме в света е да трансформираме желанието си да получаваме само за себе си в желание да споделяме – и като правим това, да станем едно със Създателя.
Но трябва да се научите да виждате единството на собствените си интереси с интересите на всички около вас. Всички вие сте част от същия Съд, който беше разбит и който отново трябва да бъде оздравен.
Единственият начин, по който можем да се надяваме да удовлетворим Създателя, е винаги да се притискаме до границите на потенциала си и никога да не се задоволяваме с духовните си постижения. Нашата работа в този свят не е да бъдем добър човек, или духовен човек, или мъдър човек. Не става въпрос да дадете малко благотворителност или да бъдете мили с хората и да посещавате синагога. Става дума за това, за да направим това, за което сме дошли на света. И въпреки че може да не знаем точно за какво сме дошли тук, ние знаем, че без постоянен тласък за промяна към по-добро, без постоянното ни стремеж към духовно израстване, никога не можем да се надяваме да изпълним потенциала си. И това е, което Създателят очаква от нас.
Но Кабала учи, че нищо, което виждаме, не е случайно. Всичко – особено негативно събитие – има причина и цел. Нещо повече, на духовно ниво всичко, което виждаме, е огледало, в което ние самите се отразяваме. Ядосан непознат изразява нещо за нашия собствен гняв и ярост.
Нашата задача е да се придвижим към трансформираното състояние на съществуване, в което се доверяваме на Създателя напълно и без колебание.
Вместо това той свободно избра да види дори най-лошите действия на враговете си като форма на служба на Създателя. Те му бяха предоставили възможност да се съобрази със смелост и увереност и по този начин да разкрие повече Светлина в света. Раби Акива в никакъв случай не е бил сляп или забравял за злото. Напротив, той имаше силата да го види такъв, какъвто наистина беше и все още е.
От всички атрибути на Създателя, които са обхванати от Светлината, същественият и определящ е безкрайното и неограничено желание да дава и споделя от себе си.
Никога не е твърде късно Когато хората започват да изучават принципите на Кабала, те често чувстват, че са направили твърде много лоши неща в живота си, за да могат да се трансформират и да се свържат със Създателя. Всъщност те искат да вярват в това. Това ги освобождава от приемането на необходимостта от положителна промяна. Това им позволява да абдикират от отговорността за трансформацията, която не е нищо по-малко от истинската цел на нашия живот. Признаването на този процес е едно от най-дълбоките психологически прозрения на Кабала. Привлича вниманието към факта, че привидното самоотвращение всъщност е просто егоизъм с обратно завъртане. Искрата на Създателя винаги е в нас и винаги е чиста. Ако вземете една стотинка и я задържите пред окото си по правилния начин, лесно можете да блокирате слънцето. Но дали стотинката е по-голяма или по-мощна от слънцето само защото може да скрие слънчевата светлина? Стотинката не гаси слънцето, а само го прикрива. По същия начин нашите негативни действия само прикриват Светлината в нас, но може да започнем да усещаме, че Светлината е изчезнала завинаги. Никоя тъмнина, която нанасяме върху себе си обаче, не е по-голяма от Светлината на Създателя, която е в основата ни. Докато сме живи, ние имаме тази божествена Светлина в себе си, която гори толкова ярко, както в деня, в който сме се родили. Колкото и дълбоко да е скрита, Светлината остава там и чака да я разкрием. И никога не е твърде късно.
Кабала учи, че ние сме в този свят, за да трансформираме желанието за получаване само за себе си в желание за получаване с цел споделяне и по този начин да постигнем единство със Създателя. Всичко негативно, което се случва в този свят, независимо дали на отделен човек или на човечеството като цяло, е проява на егоцентрично желание. Колкото повече сме свързани с желанието да получим за себе си, толкова по-голяма е връзката ни със Светлината. Желанието на себе си е единствената бариера, която ни отделя от Създателя. Това е голямото предизвикателство, пред което сме изправени в нашето пътуване на трансформация. Това е планината, която трябва да изкачим, и океанът, който трябва да преминем. Може да ви изненада да научите, че положителният резултат от това пътуване е гарантиран.
Според кабалистичното учение, смирението е просто разбирането, че нищо, което имаме, не е наше. Нашата интелигентност, нашето богатство, нашата красота, дори нашето духовно величие наистина принадлежат на онази част от нас, която е изсечена от голямата планина на Създателя.
Няма положително действие, което да опитаме, няма акт на споделяне, доброта, милосърдие или покаяние, което отрицателната страна да не се опита да поквари.
Фокусът на нашата преценка винаги трябва да бъде върху нас самите, никога върху другите. Независимо от нивото ни на духовно развитие, нашето разбиране за духовните закони и тяхното въздействие в света е ограничено. Мисленето, че знаем как работи всичко в духовния свят, е сигурна индикация, че наистина знаем много малко.
Цялата цел на духовността е да станем по-съзнателни за нуждите на другите, по-съчувстващи и по-грижовни. Затова се пазете от пътя, който ви води в другата посока – към осъждане на другите строго. Това не е истински духовен път.
Според кабалистичното учение произходът на всяка негативност е желанието да получим само за себе си. Това самоцелно желание, във всяка от безбройните му форми, ни отрязва от Светлината, отдалечава ни от Създателя и прави истинското изпълнение невъзможно. Доколкото сме свързани с това желание, ние сме откъснати от същността на Създателя.
Чудесата всъщност се случват през цялото време; и ако те ви се струват редки, значи причината е в нас самите.
Всеки проблем крие нова велика възможност.
Взаимодействието с велики души се свързва с величието и самите нас.
Часовете преди зазоряване са уникално време, освободено от негативната енергия, която изпълва деня...
Ние ставаме това, което мислим. Този, който изучава Светлината, става Светлина.
За да получите това, което искате, бъдете това, което сте предназначени да бъдете.
Като се фокусираме твърде много върху това, което нямаме, ние излагаме на риск това, което е добро в живота ни в момента, както и това, което е добро в бъдеще.
Истината не крещи. Тя говори шепнешком. И трябва да положите известно усилие – да го чуете през шума и негатива, който изпълва света.
Духовното израстване на съвременния човек е невъзможно без положителни действия в материалния свят.
XX век | XXI век | САЩ | писатели |
САЩ писатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | писатели XX век | писатели XXI век