Начало » Мисли » Мадлин Мартин
Мадлин Мартин
(Madeline Martin)
американска писателка романистка
Това е пътуване до някъде, без изобщо да се качвате на влак или кораб, разкриване на нови, невероятни светове. Това е да живееш живот, в който не си роден, и шанс да видиш всичко оцветено от нечия друга гледна точка. Това е учене, без да се налага да се изправяте пред последствията от неуспехите и как най-добре да успеете... Мисля, че във всички нас има празнота, празнина, която чака да бъде запълнена от нещо. За мен това нещо са книгите и всичките им предлагани преживявания.
Още по-дълбоко беше дълбокото разбиране за човечеството, докато тя живееше в умовете на героите. С течение на времето тя откри, че подобни перспективи я правят по-търпелив човек, по-приемащ другите. Ако всеки имаше такава признателност към своите ближни, може би неща като войната нямаше да съществуват.
Гръбнакът, който все още не е опънат, се отвори със скърцане като древна врата, която се готви да разкрие таен свят.
Книгите са това, което ни събра. Любов към историите вътре, приключенията, на които ни водят, славното им разсейване във време на раздор.
Не можете да спасите света, но продължавайте да опитвате по всеки малък начин, по който можете.
Имаше специален аромат на хартията и мастилото, неописуем и непознат за никого, освен за истинския читател. Тя доближи книгата до лицето си, затвори очи и вдъхна тази прекрасна миризма.
Грозотата в човека не е родена, а създадена.
Никой не й е казал, че завършването на книгата ще я остави толкова опустошена. Сякаш се сбогува за последен път с близък приятел.
Никога не се извинявайте за чувствата си.
Там, където горят книги, в крайна сметка ще горят и хора.
Книгите са това, което ни събра. Любов към вътрешните истории, приключенията, на които ни водят, славното им разсейване във време на раздор. И напомняне, че винаги имаме надежда.
Тя имаше нужда от това. За комфорта, за любовта, за всички великолепни неща, които тя не заслужаваше и въпреки това не можеше да спре да желае.
Но беше вярно как гневът може да се използва, за да се прикрие болката, особено когато болката беше толкова уязвима емоция.
Мисля, че всички се надяваме да сме толкова смели и се молим никога да не ни се наложи да разберем.
Понякога нещата, които държим в себе си, трябва да бъдат пуснати навън. Без значение къде се намирате или с кого говорите.
Трябва да погледнете отвъд страницата. ... На мъжете и жените, които работеха толкова безпроблемно заедно. Не само авторът, който го е написал, но и типографът, който го е сглобил щателно, човекът, управляващ сложността на печатарските машини, куриерът, който го е доставил, и гражданинът, който го е пренесъл нелегално от френска земя, за да се озове тук, в Португалия.
Дума по дума, страница по страница, тя беше въвлечена по-дълбоко в място, което никога не беше очаквала, и тръгна по стъпките на човек, който никога не беше.
Тя беше гладка и красива под грубите му, мазолести ръце – любовен балсам, който успокоява грозотата на войната.
Грейс обичаше приключенията, през които премина през тези страници, бягство от изтощението, бомбите и дажбите. Още по-дълбоко беше дълбокото разбиране за човечеството, докато тя живееше в умовете на героите. С течение на времето тя откри, че подобни перспективи я правят по-търпелив човек, по-приемащ другите. Ако всеки имаше такава признателност към своите ближни, може би неща като войната нямаше да съществуват.
- Не можете да спасите света, но продължавайте да опитвате по всеки малък начин, по който можете. - Устата му се повдигна в ъгълчетата в почти смутена усмивка. - Като например старец, който събира очукани и изпепелени книги, за да поддържа гласовете живи. - Той постави покритата си със старчески петна ръка върху нейната, топлината й успокояваше. - Или намирането на история, която да помогне на млада майка да забрави болката си. - Той махна ръката си и се изправи. - Няма значение как се бориш, а че никога, никога не спираш.
Какафонията на войната над главата идва безспирно и с такава интензивност беше невъзможно да се разграничи един звук от друг. Без разума й може би щеше да се предаде на проблясъка на паниката, препускаща в съзнанието й с всяко изсвирване, всеки гръмотевичен трясък, който отекваше в гърдите й. Само я накараха да чете още по-високо.
Няма значение посоката, която необходимостта те принуждава да поемеш в живота, има значение по кой път тръгваш, когато имаш избор.
Това, което откри вътре, не приличаше на текстовете, които бе чела в училище, които предлагаха сухи разкази по математика или разбити структури на изречения и словообразуване. Не, тази книга, когато най-после получи нужното внимание, което заслужаваше, някак си я заключи в хватката си и нито веднъж не я пусна.
Може да има загуба и понякога може да има страх, но имаше и смелост да се изправиш срещу подобни предизвикателства. Защото в свят като техния, с хора на духа и любовта и с толкова много различни приказки за сила и победа за вдъхновение, винаги ще има надежда.
Но в свят, толкова повреден и сив като техния сега, тя би отнесла всяка прашинка удоволствие, където можеше да се намери. И четенето доставяше голямо удоволствие. Грейс обичаше приключенията, през които премина през тези страници, бягство от изтощението, бомбите и дажбите. Още по-дълбоко беше дълбокото разбиране за човечеството, докато тя живееше в умовете на героите.
Тя се усмихна през сълзи, отвори книгата си и започна да чете, отвеждайки ги всички със себе си в свят, в който нямаше бомби. Може да има загуба и понякога може да има страх, но също така имаше смелост да се изправиш срещу подобни предизвикателства. Защото в свят като техния, с хора на духа и любовта и с толкова много различни приказки за сила и победа за вдъхновение, винаги ще има надежда.
- Какво най-много харесваш в четенето? - Върховете на пръстите му се събраха и потупаха един в друг, докато си мислеше. - Това е доста важен въпрос, все едно да ме помолите да опиша всички цветове във въртящ се калейдоскоп.
Той мразеше да трябва да търси ново момиче, нов шпионин, който да добави към групата си паднали жени. Да, това беше възможност да я пощади, преди разрухата й да стане известна, но дълбоко в него изпитваше болка за жените, които работеше при него, и за това, което всички бяха изтърпели.
Той не е спасявал жени. Той ги прокле.
Войната не е предназначена за нежни души.
Тя беше влюбена точно в мъжа, когото трябваше да убие.
Тя беше изгубена между главата и сърцето си и не знаеше на какво трябва да вярва.
Грозотата в човека не се ражда, а се създава. Може би е преживял трудност, която го е направила толкова жесток.
Във всеки имаше светлина, която угасна, когато смъртта ги взе, като факла, чиято батерия се изтощи. Грейс го бе виждала веднъж преди в стара жена, смазана от срутена сграда, докато се опитваше да се вкопчи в живота. Тази светлина в очите на г-н Еванс, тази, която блестеше с интелигентност, доброта и сух хумор - тази светлина, която беше толкова ярка и толкова жива – угасна.
Измина цял живот без дъх или мисъл, преди върховете на пръстите му да се плъзнат по върховете на гърдите й.
Тя не спа тази нощ. Покривайки главата си с одеяло и осветявайки страниците с фенерче, Грейс отново се потопи в историята на Едмънд. След всяка глава тя се кълнеше, че това ще бъде последната, докато очите й най-накрая се затвориха и образите в ума й се смесиха с образите в сънищата й.
Дума по дума, страница по страница, Грейс се пренесе на места, на които никога не е била, и последва стъпките на човека, който никога не е била.
Споменът за войната беше неприятен. За момент Грейс забрави за нея. Сякаш за част от секундата светът се върна към нормалното.
Не забравяйте, че винаги ще имаме книги и следователно винаги ще имаме смелост и оптимизъм.
Именно в книгите можем да намерим най-голямата си надежда.
Животът й е заприличал на книга, пълна с празни, монотонни страници, които трябва да бъдат прелистени. А целта на това монотонно съществуване беше една - да стигна до последната страница и да я довърша.
Знанието е най-добрият начин за преодоляване на страха.
Липсата му се чувстваше като липса на крайник. Не - като липсващо сърце.
- Беше прекалено добър за тази проклета война.
Войната е непредсказуема...
Притежаването на знания е най-добрият начин за преодоляване на страха.
Изведнъж тя го погледна в различна светлина. Не с гняв, а със състрадание. И със съзнанието, че насилието му няма нищо общо с нея, а само с него.
Но в този мрачен, умиращ свят, в който сега живееха, тя беше решена да се наслади на всяка частица удоволствие от всичко, което можеше да намери. И научих какво удоволствие можеш да получиш от четенето.
Деформацията в човек не се появява от раждането, тя се формира в резултат на житейски обстоятелства. Може би е преживял някакво изпитание, което го е направило толкова жесток.
Най-лошият момент е част от секундата преди експлозията на хвърлената бомба. Кога е точното време на падането й. Кога точното място на падането й все още не е известно. След това имаше мигновено проблясване на ярка светлина, мощна експлозия и целият свят потъна в зловеща тишина.
Хората загинаха, за да спасят книгите, за да предотвратят унищожаването на идеи и хора.
САЩ | романисти | писатели |
САЩ романисти | САЩ писатели