Начало » Мисли » Луиза Уолтърс

Луиза Уолтърс

(Louise Walters) (1967)
английска писателка

Реалността няма значение за нашите надежди.

Разбира се, животът продължава и трябва да живеем. Но понякога събитията от миналото не ни дават мир.

Езикът е коварен. В него има много подтекст и двусмисленост.

Своите най-дълбоки мисли и чувства се излагат по-просто на листа, отколкото, да се изкажат на глас.

Казват, че тъгата ни прави човеци. Надявам се, че разбирате. Хората с биещи в гърдите сърца и души, способни да мечтаят.

Тежките времена променят нашето възприятие, правейки ни по-жестоки. Войната е война. А нашата цел в живота се състои от големи и малки сражения.

Книгите разказват много истории, в допълнение към тези, които са отпечатани на техните страници.

Това е такъв лукс да лежиш в леглото по цял ден и да четеш.

Преди животът да стане по-добър, той трябва да стане по-лош.

Изучавайте книгите. Подушвайте ги. Вслушвайте се в тях. Повярвайте и ще бъдете възнаградени.

В живота не можете да получите всичко наведнъж.

Но реалността не се интересува от нашите надежди.

Навярно, при всеки човек има сърцевина, над която никаква възраст не е властна.

Омразата потиска страхът.

Говорят, че мъката ни прави хора.

Харесва ми да говоря с непознати или малко познати хора. Те не съдят.

По време на война хората изпадат в отчаяние. Понякога не познаваме самите себе си.

В прошката е скрита свобода.

Чувството за вина е тежко бреме.

След празника да се захванеш за работа винаги е по-тежко.

...когато плачеш, най-малко от всичко искаш да те гледат.

Душата ви ще бъде в плен поради вашите днешни решения и няма да може да избяга.

Всеки от нас е нужен на останалите.

...истинските отношения не са само секс.

...надеждата е винаги. Надеждата е единственото, което ни остава. При всеки от нас.

Много симпатичен, много вежлив. С една дума, чужденец.

Понякога тайните са необходими.

Защо съдбата е толкова капризна и непредсказуема? Или не се интересува кого да унищожи и кого да спаси? Главното е, че самият живот трябва да продължи и да триумфира.

Той е просто обсебен от книгите, Филип ги обича заради самото им съществуване, за миризмата им, за усещанията, които възникват, когато вземете книга в ръцете си. Той се възхищава на възрастта на книгите и техния произход.

Ако човек има късмет да се роди в такива условия, когато не се налага да мисли за пари... животът трябва да изглежда прост и лесен.

Тя никога не обичаше подаръците. От теб очакват, че ти ще изобразиш вълнение, ще се усмихнеш и ще благодариш.

Когато поемете в обятията си един ти със сигурност трябва да изгубиш друг.

Не мислете нищо предварително. Бъдете тук и сега и благодарете на съдбата.

Все още не е известно, какви ще бъдем в старостта.

Твоите родители са се развели един с друг, но не и с теб.

Остави миналото зад гърба си и не мисли за бъдещето. А никога не се оглеждай назад.

Уморен съм, но съм жив.

Тя не умееше да рисува; оставаше и да пише.

Той говореше тихо, но зад спокойната реч се откриваше страстна и бурна природа.

За нас главното са книгите. Печатното слово.



XX век | XXI век | Англия | писатели |
Англия писатели | Англия XX век | Англия XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе