Начало » Мисли » Луи-Фердинан Селин

Луи-Фердинан Селин

(фр. Louis-Ferdinand Celine) е литературен псевдоним на Луи-Фердинан Детуш (фр. Louis-Ferdinand Destouches) (1894-1961)
френски писател и лекар

Аз чувствам себе си сякаш, буквално съм в единия от ъглите на голямата нощ и специално за мен са изваяли малка нощ.

Няма по-лош тиран от мозъка.

Вашите спомени са само стар фенер, висящ на ъгъла на улицата, където вече почти никой не ходи.

Малко по малко се отучих от глупавия навик да обещавам на пациентите, че те ще се възстановят.

Да утешава е инстинктивна потребност на жената.

Ние губим голяма част от младоста си в собствената неловкост.

Той страдаше от общият порок на всички интелектуалци - празнодумство.

Повечето хора умират само в последният момент, а другите започват да го правят след двадесет години или дори по-рано. Те са най-нещастните на земята.

От затворите излизат живи, от войните не се връщат. Всичко останало са думи.

Може би ние търсим това в живота, именно това което е непоносима болка, за да се превърнем в себе си, преди да умрем.

Ако хората са толкова ядосани, то вероятно е, защото страдат; но, преставайки да страдат, те още дълго не стават по-добри.

Смъртта на възрастният не огорчава никой - само едно копеле на земята по-малко; детето е друго нещо: при него още има бъдеще.

Котките, когато са заплашени от огън, рано или късно скачат във водата.

Девствеността може да се разбира не само в смисъл на похот, но и в смисъл на ужаса.

Да обичаш не е нищо, да се разбираме заедно - това е уловката.

Не, не приемайте думата на хората, които казват колко са нещастни. Попитайте ги само дали могат да спят. Да - това означава, че всичко е в ред. Това е достатъчно.

Бедният човек има в този свят два основни начина да умре, абсолютното безразличие от себеподобните му в мирно време, манията за човекоубийство по време на войната.

Когато си лишен от въображение, да умреш е малко нещо; когато го имаш смъртта вече е излишна.

Любовта е като алкохол: колкото повече сте пияни и безпомощни, толкова повече се чувствате по-силни, хитри и по-уверени в правата си.

Каквото и да се говори, скелетът все още малко прилича на човека. Той по-скоро ще оживее, отколкото пепелта. Пепелта е края.

По-малко да се мотаете пред очите - в това е цялата тайна, особено в любовта.

Всяка добродетел има своя порнография.

Може би тя е страдала много повече в живота от мен. Това ме кара да бъда снизходителен. Иначе не бих я оставил да живее спокойно.

Всички предават, Гвендор... Страстта не принадлежи на никого, особено любов, тя е само цвете на живота в градината на младостта.

Който пътува сам, той отива най-далеч от всички...

Най-доброто, което можете да направиш в нашия свят, е да го напуснеш. Наистина ли? Но да си луд или не, страхливец или не - има ли значение?

Сънят за мен е мъчения. Ако аз спях добре, аз никога не бих написал нито ред...

Красотата е като пиенето или комфорта: когато свикнеш с нея, спираш да я забелязваш.

Мъката му беше твърде много за образованието му.

Хора, само от хора - ето от кого трябва да се страхуваш.

В уморените и самотни хора започва да се появява божественото.

Струва си да се живее, за да се върнем към нормалното, тъй като хората са затънали в пороци...

В него биеше сърце. В мен също биеше. Но за живота сърце не е нужно.

Хората чест не разбират, че комедията, в която те участват е завършена и те са обречени!

Ситостта прави от човека идиот.

Излишната откровеност носи само неприятности.

Дъждът в Англия е увиснал във въздуха океан... В него постепенно потъваш...

Ужасно е че има хора и вещи завинаги погребани в паметта.

Тъй като театърът е навсякъде, човек трябва да играе, защото нищо не изглежда по-глупаво и не дразни повече от неактивен зрител, който случайно се е качил на сцената.

По природа ние сме толкова лекомислени, че само развлеченията могат да ни попречат в действителност да умрем.

Той мислеше, че светът се нуждае от ум, за да се промени... Светът се е променил... Факт е! Но ум не бе добавен към него...

Тук отново съм сам. Толкова е трудно, толкова ужасно, толкова болезнено... Скоро ще остарея. И всичко това накрая ще приключи.

Каквото и да казвате, каквото и да проповядвате, и светът си тръгва от нас много по-рано, отколкото ние си тръгваме от него.

В живота най-важното е да се обясни.

Края на всичко започва с изчезването на чувството за мярка. Няма мярка - няма сила.

Когато стигнете до края на всичко, което може да ви се случи, идва пълната самота. Това е краят на света. Самата скръб, твоята скръб, е безмълвна.

Бих искал ураганът да стане по-силен и по-силен, за да се срути покрива, пролетта повече да не идва, да изчезне домът ни.

Един непознат град е нещо добро. Това е мястото и времето, когато може да се предположи, че всеки срещнат е мил човек.

Когато хората имат единствената цел - да бъдат заедно, всички са доволни, защото тогава възниква илюзия за свобода от грижи.

Над живота, като безкрайно обезкуражаващ мираж, се простира огромно, сиво, монотонно бърборене.

Цялата Русия живее с една десета от нормалния бюджет - с изключение на Полицията, Пропагандата, Армията...

Когато силните на света започнат да ви обичат, това означава, че те искат да ви пуснат за пушечно месо.

Вие сте сами и разчитате само на себе си!

Когато човек е надарен, той е невнимателен към шедьоврите си, способен да ги загуби.

Старите бързо и безвъзвратно. Вие го забелязвате вече, когато започнете да се наслаждавате на собственото си нещастие.

Има само луди, но има и такива, които са обсебени от съдбата на цивилизацията.

Когато не можете да дадете на бедните пари, най-добре е да мълчите.

Всичко, което ние, бойците, - внезапно осъзнах, - можеше да направи нещата, беше грубо и краткотрайно. Красотата работи за вечността.

Нищо не угасва така бързо, като свещеният огън.

Всички убийци виждат бъдещето в розово, това е част от професията.

Очакването също е празник.

Мъжете драскат закони, а жените подобни глупости не ги интересуват: те формират общественото мнение!

Когато човек е оставен за себе си, той няма да остане честен дълго време.

Хората отмъщават за направеното им добро.

Пътуването е полезно - то кара въображението да работи, Всичко останало е разочарование и умора.

Рязкостта разваля всичко. Прекомерната бързина проваля всички планове. Най-успешните предприятия узряват много бавно.

Всеки се побърква по свой собствен начин, всеки има свои собствени малки амбиции!

След години забвение, работата на фантазията става само старомоден празник...

Скръбта се излага на показ, насладата и нуждата са срамни.

Да не се виждаме вече е достатъчна основа за взаимна симпатия.

...само лудият е способен да се наслаждава на пейзажи без пукната пара.

И защо само хората ходят в театъра, търсят ли силни чувства? Театърът е тук.

Животът ни е просто гигантско издевателство над живота.

Да се откажеш от любовта е още по-трудно отколкото от живота.

Когато имате достатъчно власт, не е нужно да се държите като всички останали. Всеки започва да се държи като теб.

Хранителното снабдяване е допълнителен кошмар, малко досадно чудовище, паразитиращо върху огромното бреме на войната.

На двадесет години на мен ми остана само миналото.

Истината е безкрайна агония. Истината в този свят е смърт. Изберете: умрете или лъжете.

Човек има право да има мнение за собствената си смърт.

Тялото е нещо истинско, затова почти винаги е тъжно и отвратително да го гледаме.

Мързелът е почти толкова силен, колкото и животът.

Всеки човек скърби за времето, което минава по свой начин.

Смъртта е въпрос на няколко часа, може би дори на минути, докато пенсията е като бедността: за цял живот.

Утехата е инстинктивната потребност на жената.



XIX век | XX век | Франция | лекари | писатели |
Франция лекари | Франция писатели | Франция XIX век | Франция XX век | лекари XIX век | лекари XX век | писатели XIX век | писатели XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе