Начало » Мисли » Люк Пиърсън

Люк Пиърсън

(Luke Pearson) (1987)
английски писател и илюстратор

Виждате ли, аз съм повече писател, отколкото боец.

Наясно съм с твърде много в собствената си къща, за да се чувствам наистина комфортно в нея.

- Спа ли добре? - Ами палатката се тресеше от вятъра цяла нощ... Беше студено, влажно... Доста травмиращо. Но... Такъв е животът на авантюриста.

Изгубени сме. И може би в момента сме заобиколени от най-невероятните мълчаливи същества... Звучи страхотно, нали?

Разбира се, комфортът е най-добре споделен с приятел. Дори и да е мокро.

Ако хората очакват най-лошото, те ще положат всички усилия да намерят потвърждение за това.

Какъв е смисълът да умираш, ако никой не знае как се е случило?

Няма нищо по-ценно от усещането за комфорт и безопасност.

- Благодаря ви много, че ни пуснахте. Но все още не разбирам... Защо ще идвате при нас, когато вие самият имате толкова готина къща... - Познавам собствената си къща твърде добре, за да ми е наистина удобно в нея.

- Веднъж срещнах трол. Той беше много приятелски настроен и ми помогна! - Все още нищо не означава! Веднъж видях хора - приятелски настроени и готови да помогнат...

Наистина е адски интересно. Просто изглежда скучно.

Страхотно е да поемам рискове, когато знам, че ме чакаш у дома с добра вечеря за мен с прясно изпечен пай... или когато можеш да гледаш филм по-късно - с чаша горещо какао, разбира се.

Винаги съм искал да имам въображаем приятел, но не знаех как.

Възможно ли е да се оплакваш от живот, в който има много щастие?

Тя изглежда точно както се чувствам.

Кой си ти? Вълк? Трол?! По-зле. Странно облечено дете.

- Никога няма много пълнеж. - Но ще харесаш ли живота, ако в него има много щастие?

- Можеш да се изгубиш... - Обичам да се губя!

- Все още не разбирам защо идваш при нас, когато самата ти имаш толкова готина къща... - Знам твърде много за къщата си, за да се чувствам комфортно там.

Не мога да живея с мисълта, че в къщата ми има стая, която никога не съм виждал.

- Мамо, прекарах целия ден с теб! -И какво? ТОЛКОВА зле ли е за мен? - Не, само... само ти МАМО! - Хилда... - Защо трябва да ти правя компания през цялото време? Не съм виновен, че седиш сам вкъщи с дни и не общуваш с никой друг!

Съжалявам, че те притисках за значките, вече знам, че ти си най-милото, смело и безкористно момиче на света. Не е нужно да доказваш нищо, знам, че ако искаш да направиш нещо, си способен на всичко.

Голяма част от силата на краля се крие във факта, че той е крал.

Аз съм много сложна и многостранна личност.

- Извинете, че бях толкова груб. Просто... се почувствах много важен. - Това не е причина да бъдеш груб.

Когато хората очакват най-лошото, те правят всичко възможно, за да намерят потвърждение на страховете си.

Лабиринт от мръсни улици с мръсни къщи.

- Документи, документи, документи - измърмори Хилда. - Вие, елфите, нищо друго ли не ви интересува?

Може би има поне стотина души, които се наричат майки.

Честно казано, изобщо не разбирам как се ориентирате на земята. Всички тези огромни стени и ъгли пречат... Вървиш по улицата и изобщо не знаеш какво те чака! Лудост! Тук не бива да се губите дори и с карта. Летенето е друга работа, виждаш всичко наоколо от високо!

- Не можеш просто да се разхождаш сама из града. - Но няма да съм сам. Навсякъде има хора!



XX век | XXI век | Англия | писатели | илюстратори |
Англия писатели | Англия илюстратори | Англия XX век | Англия XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | илюстратори XX век | илюстратори XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
^