Начало » Мисли » Лиляна Хабянович Джурович

Лиляна Хабянович Джурович

(сръб. Љиљана Хабјановић Ђуровић) (1953)
сръбска писателка

И така, чешмата Карампана беше не само източник на чиста вода, но и източник на нови знания. Това беше единствената фондова борса, която никога не е имала криза.

Тя беше убедена, че двамата наистина са две половини на една и съща душа и че без него никога нямаше да бъде пълноценна.

Живеехме в мизерия, от чуждата милост и милостиня. Но ние живеехме заедно, в хармония, любов и вяра и това беше най-важното...

Всяко незначително събитие, произволно изречена дума, миризмата на планинска трева, песента на нашите камериерки, смехът на хората, събрали се около аниматора на площада, вкусът на любимо ястие, гледката на обеци или рокля, всичко беше повод да си спомни за съпруга и господаря си. Всички причини да се говори за това. Каквото и да правеше, мислите й продължаваха да се въртят около него. С когото и да беше, тя беше с него.

Но тази тишина беше топла и силна като прегръдка. И разбрах какво всъщност е докосване на душата.

Само любовта може да ни спаси!

Мамо, тези млади мъже не заслужават нищо различно. И не искат повече. На тях не им пука особено за мен, просто е въпрос на престиж да кажат, че са били с мен. В тях няма нищо, толкова са празни, че дрънчат. И всички са еднакви, толкова безнадеждно еднакви, та дори не забелязват, че ги сменям. Презирам ги и не мога без тях, не мога да бъда сама.

Още от детството, когато искам да избягам, да потискам тежките мисли, да се самозалъгвам, да превъзмогна болката, чета. Намирам утеха и забрава в книгите, но също и насърчение и поощрение.

Това е много добре. Пътят на утехата. Не е ли мъдростта само това: утеха. Помирение със света, който не успяхме да променим. И с живота, който трябваше да приемем? Може би затова казват, че с възрастта ставаме по-мъдри?



XX век | XXI век | Сърбия | писатели |
Сърбия писатели | Сърбия XX век | Сърбия XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе