Начало » Мисли » Лев Шестов
Лев Шестов
Лев Исакович Шестов (рус. Лев Исаакович Шестов) (1866-1938)
руски философ - екзистенциалист и литератор
Хората често започват да се стремят към велики цели, когато чувстват, че не са им по силите малките задачи. И не винаги безрезултатно.
Човек е толкова консервативно същество, че всяка промяна, даже и промяната към по-добро, го плаши.
Образованите, четящи много хора е нужно постоянно да имат в предвид, че литературата - е едно нещо, а живота - друго.
Човек често иска, но не може.
Читателя съществува заради писателя.
Хората са ужасно пестеливи и жадни същества. Те искат повече да знаят и купуват своите знания възможно по-евтино.
Новите мисли, даже и собствените, не печелят бързо нашите симпатии. Нужно е първо да свикнем с тях.
Зрялата и последователна философия става непоносима. Ако поезията трябва да е глупава, то философията трябва да е луда, като целия ни живот. В една разумна философия толкова коварство и предателство, както и в обикновения здрав разум.
Навикът и логическото мислене убиват фантазията.
Истинската опасност никога не е била елиминирана от думи и теории.
Мъдреците не знаят повече от глупаците, - при тях има повече храброст и самоувереност.
Самият морал изисква оправдание и следователно не може да бъде отговорен за науката... Моралът е научен - науката е морална.
От тук, ако искате, можете да направите извод, но, ако не искате, може никакви изводи да не правите.
Разказват, че някакъв математик, изслушвайки музикална симфония, попитал: "Какво доказва тя?" Разбира се, че нищо не доказва, освен това, че при математика не е имало вкус към музиката.
.. макар че модерноста отново предложи идеята за родство на гений и лудост, ние още повече се страхуваме от смърт, отколкото от лудост.
Задача на философията е не да успокоява, а да смущава хората.
... всяка философия е един вид мемоари и неволно признание на философът.
"По-добре нещастен човек, отколкото щастлива свине", утилитаристите са разчитали на този златен мост преминавайки през пропастта отделяща ги от обетованата земя на идеализма. Но дошла философията и грубо добавила: "Няма нещастни хора, а всички нещастни са свине".
Горко на онзи, който е решил да осъществи на земята идеала за справедливост.
Природата прави милиони индивиди, и нейната задача не е в тяхното съхранение и развитие на отделните екземпляри, а в усъвършенстването на видовете, породите.
Нужно е да умееш всичко, понеже даже смъртта се използва за целите на нашият живот.
И така, всичко в живота е само "човешко, твърде човешко" - и в това е спасението, надеждата новата зора?
Пушкин е умеел да плаче, а който умее да плаче, той умее и да се надява.
Логическото мислене, както и всяко друго естествено направление, доставя на човек голяма наслада.
Ние имитираме и се смеем над човека не защото, той е смешен, а защото на нас ни е нужно да се развличаме, надсмивайки се.
Човек е прощавал всяко престъпление - жестокост, насилие, убийство, но никога не е прощавал безкористна любов и търсенето тайната на смъртта.
Трудно е философът да следва смущаващ, капризен живот и той решава, че това не е живот, а фикция.
За да получите вяра е нужно да се откажете от разума.
Моралното възмущение е само по-изтънчена форма на древно отмъщение.
Философите ужасно обичат да наричат своите съждения "истини", защото с такъв ранг те стават универсални. Но всеки философ измисля свои истини.
Оскърбете синтетичен философ и вие ще намерите моралист.
Омразна, скучна, досадна работа - това е условието за развитие на гения.
Философията не трябва да има с логиката нищо общо; философията е изкуство, стремящо се да развие логическата цел на умозаключенията и да понесе човека в безбрежното море на фантазиите, фантастическото, където всичко е еднакво възможно и невъзможно.
Каторгата на Достоевски продължава не четири години, а цял живот.
Той няма надежда - наистина ли това не означава, че надеждата е загинала за целият свят?
Но нужно е да умееш да четеш, а това не се учи лесно: на сто грамотни хора едва ли деветдесет и девет разбират, какво четат.
Да хвалиш себе си се счита за осъдително нескромно. Да хвалиш своята партия, своята философия, своят светоглед се почита едва ли не като висш дълг.
Първото и съществено условие за живота е беззаконието.
Защо? Не питайте защо. Ако искате да знаете, не търсете обяснения. Ако искате сила, не искайте причини, търсете разбиране.
И колкото по-голямо значение има за наш някое предположение, толкова по-щателно скривате ние от другите неговата проблематичност.
За да направиш невъзможното е нужно преди всичко да се откажеш от рутинните приеми.
Веднага да признае, че няма изход - на това не е способен нито един човек.
Никога готовите идеи не придават дар на посредствеността.
Всеки художник има своя определена задача, свое жизнено дело, на което отдава всичките си сили.
Противоречията на Толстой, както и противоречията на всяка велика и непокорна душа, не подлежат на окончателно разяснение.
Даже на Бог няма да повярват европейците, докато не им предостави достатъчно доказателства за своите божествени права.
С какво се занимават повечето писатели? Изграждат светоглед и предполагат в същото време, че се занимават с необикновено важни, свещени дела!
Обикновено в биографиите ни разказват всичко, освен това, което е важно да узнаем.
Ако не можеш да помогнеш на ближният, то и не можеш да го обичаш.
Той чувства, че не е способен на това, на което са способни всички.
Цялата тайна на таланта е в умението да привлича към себе си хора. И обратно - успехът, е общо признание - необходимо условие за развитие на таланта. На хората са нужни вождове, а на вождовете са нужни хора.
Смъртта е пробуждане от живота...
Началото на философията не е във удивлението, както са ни учили Платон и Аристотел, а в отчаянието.
Никой от нас, въпреки очевидните доказателства, няма да подпише морална преценка.
Най-забележителното, създадено от геният, е резултат от фантастично, безсмислено, привидно смешно и ненужно, но упорито търсене.
Съзнателността изисква разпознаване на неразбираемостта като основен предсказател на битието.
Хората вече са така устроени, че техните идеали много рядко са адекватно изразяване на духовните им стремежи.
Всички ние сме аскети - едни по воля, а други по неволя.
След "Хамлет" човек може да се успокои само в гроба.
Когато авторът не знае, какво да направи с героя, той го убива.
Доста често човек продължава да живее, след като напълно загубил способността да взима от живота това, което е свикнал да вижда в неговата същност и смисъл.
XIX век | XX век | Русия | философи | литератори |
Русия философи | Русия литератори | Русия XIX век | Русия XX век | философи XIX век | философи XX век | литератори XIX век | литератори XX век