Начало » Мисли » Ленард Коен
Ленард Коен
Ленард Норман Коен (Leonard Norman Cohen) (1934-2016)
канадски поет, писател, певец и текстописец
Последната утеха за този, който страда от безсъние, - е усещането за превъзходство над спящият свят.
Реалност - това е един от вариантите на случващото се, който аз никак не мога да игнорирам.
Никога не взимай решения в тези моменти когато искаш да пишеш.
Възможно е да съм идиот. Но аз правя музика.
Всичко, което ви казвам сега е оправдание за това, което съм казал на някой друг.
Утрото е майка на творчеството.
Жената гледа на своето тяло с тревога, тъй като тялото е нейния ненадежден съюзник в битката за любов.
Не трябва да се противопоставяте на чудото.
Ако знаех, от къде идват добрите песни, бих се старал да бъда там много по-често.
Поезията е доказателство за живота. Ако твоя живот изгаря, поезията е неговата пепел.
Тази война ще бъде вечна: войната между тези, които казват, че войната идва, и тези, които казват, че няма никаква война.
На никого не е по силите да избегне долината от сълзи, но болката ще бъде по-малка, ако престане да се счита за главен герой на собствената си драма.
Не се страхувайте да изглеждате уморени.
Не е толкова важно когато всичко работи.
Не се съпротивлявайте на чудото.
Всички най-добри творения на земята са създадени поради липса на любов.
Нещо в мен иска да започне.
Поезията е наказание, а не професия.
Индийците считат, че хората заболяват от несбъднали се желания.
Лишението е майка на поезията.
Даже хората с ограничено въображение понякога могат да си представят най-лошото.
Любовта не може да бъде запазена в резерв.
Имам собствена представа за това какъв трябва да бъде човек, но се променя непрекъснато.
Молитвата е превод. Човек превежда себе си в дете, изразяващо своите потребности на език, който току що е започнал да усвоява.
Обществото е оправдание за провала на всеки индивид.
Сватбата е само символ, който може да се изпари така лесно, като се повтори.
Мога да оседлая чудесата, които сам съм измислил?
Не вярвам, че стигмата не причинява болка.
Грехът трябва да се научи.
Оръжието изсушава чудесата.
Революцията иска малко кръв. Тази кръв ще бъде моята.
О, Смърт, всички ние сме ангели в твоят двор, и твоите храмове са болниците!
Една крачка в страни и всичко става абсурд.
Тя беше от плът и мигли.
Не искам да увековечавам всичко. Искам да се изненадам от време на време.
Тя напусна своят психиатър и се отдаде на Изкуство - това се оказа по-евтино и не толкова взискателно.
Казват, че Монреал не оставя никого, защото този град, подобно на самата Канада, е създаден, за да съхранява миналото - миналото, което не се е случило тук.
За да те заобичат е нужно само едно - да публикуваш своите страхове. Всички произведения на изкуството разчитат на демонстрация на страдание.
Аз бях твоя тайна, а ти моя, и нас заедно ни утешава мисълта за това, че тайната е наш дом.
Белегът е дума, която е станала плът.
Душата се обърна към музиката, когато попитах какво носеше в събота.
Тя не просто вярваше в приказки - тя експериментираше с грах под матрака.
Западният вятър ме мрази. Помоли се за мен.
Аз бях твоите приключения, а ти моите. Аз бях твоите пътешествия, а ти моите.
Ние лежахме прегръщащи се един друг и всеки от нас беше учител на другия.
Мъдростта на осакатените ме плаши.
Ти беше прост, като истина.
Обичам танци, но не и чуждестранни, аз обичам танци, които се танцуват по правилата, по моите правила.
XX век | XXI век | Канада | певци | поети | писатели | текстописци |
Канада певци | Канада поети | Канада писатели | Канада текстописци | Канада XX век | Канада XXI век | певци XX век | певци XXI век | поети XX век | поети XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | текстописци XX век | текстописци XXI век