Начало » Мисли » Лейни Тейлър

Лейни Тейлър

(Laini Taylor) (1971)
американска писателка романистка

Надежността на всяка верига се определя от надежноста на най-слабото звено. Всичко се определя от най-неопитните.

Настоящето е само мигновение отделящо едно от друго. Ние балансираме на самият край на този миг, и именно той определя, какво бъдеще ще построим.

Забравяме миналото. Настоящето ни оставя достатъчно теми за обсъждане. И бъдещето, разбира се.

Кошмарите трябва да се консумират със сладолед. Семейна традиция.

Няма никаква слабост в това, да помолиш за помощ.

Малки хора - малки мечти.

Трябва да познаваш своят враг.

Всички деца са невинни. Всички деца са неприкосновени.

Аз не желая, аз се надявам. Това е съвсем различно. Желанията са лъжливи, а надеждата истинска. В надеждата има свое вълшебство.

Веднъж ангелът и дяволът се влюбиха един в друг. Това не свърши добре.

Колко лош трябва да бъде живота ти, за да пожелаеш началото на Апокалипсиса?

- Любовта е разкош. - Не. Любовта е жизнена необходимост.

Мирът е нещо повече от отсъствие на война. Мирът е единство и съгласие. Той е хармония.

Хората, при които има тайни не им е нужно да си създават врагове.

Те дишат един за друг, а не сами по себе си.

- Нима няма закони, които ти забраняват да летиш. - Има. Законът за земното притегляне.

Мечтите са коварни създание и не обичат, когато ги заключват.

Да молиш за помощ не означава да признаваш слабост.

Някои са родени за величие, докато в същото време други помагат на великите да творят велико.

Личното щастие е малка жертва в името на благото на цял народ.

Или по-скоро съдбата решава всичко, дава живот като рокля от гардероб. Искаш ли - обличаш я, не искаш - ходиш гола.

Понякога е достатъчно да започнем да се променяме точно сега.

Питали ли сте се някога, чудовищата ли воюват, или войната прави чудовища?

Като плесен върху книги, растат митове за историята.

Милосърдието е заразително, притежава магическа сила, примирява враговете и изсушава океаните на омразата.

Стани самурай: Никога не знаеш предварително какво ще срещнеш от другата страна на небето.

- Любовта е разкош. - Не, любовта е стихия.

Ние не може да изискваме от вселената да бъде по-добра от нас.

За новите ужаси винаги ще се намери място.

Главата ми се изчисти, раменете се изправиха - надеждата промени всичко! Надеждата можеше да промени всичко.

Техният проблем не е в това, че те са хора, а в това, че те са нечовечни.

В живота ми имаше много кръв, защото чудовищата живеят в моя свят.

Кошмарите са отражение на нашите подсъзнателни страхове.

Когато си щастлив, душата ти разцъфтява.

Щастливата светлина в очите и изгасна. Завинаги...

От него, моите пеперуди повръщат.

Какво може да е по-лошо, отколкото да е твърде късно, за да получиш това, което си чакал?

Не можеш да вземаш и да не плащаш в замяна.

На живота не е нужна магия, за да бъде вълшебен.

Един ден ангел умрял в мъглата. И дяволът се наведе над него, усмихвайки се.

Добрите момичета не убиват, те умират.

На вълната на съня всичко изглеждаше възможно. Даже свободата. Даже любовта.

Важна е само душата, а плътта е смъртна обвивка.

Ако някой се облича в бяло, той определено има проблеми.

За императора гневът беше състояние на покой.

Живот и мир. Победа и възмездие. Заедно те не се събират...

Всичко ще се влоши. Винаги се влошава.

Потърсете топлина и защита в себе си.

Трябва да умре гордо, тъй като е невъзможно да продължи да живее гордо.

Нищо не те кара да се чувстваш толкова безполезен като мъката на друг.

Надеждата е най-истинското вълшебство деца.

Хората с цел не трябва да правят планове.

Събуждането с някого е естествена последица от заспиването с този човек.

Не съжалявайте за доброто, деца. Да останеш честен в лицето на злото означава да покажеш сила.

Лесно е да се избавиш от страхът, но не и от гневът.

- Какво си ти? - И самата аз не знам.

Дългият живот е бреме, когато го влачиш в страдания.

Понякога границите на разбиране се променят твърде бързо, за да ги следите...

Съзнанието й се разпадна наполовина и пропастта се превърна в рана. Две половини не могат да направят едно цяло.

Колко странно се движи времето, когато краят е близо.

Надеждата умираше, без да има време да разцъфти.

За всичко са виновни боговете - като тумор в центъра на всичко.

Всички империи са обречени на падение.

Никой не може да бъде непоправим, ако проявява такава почит към книгите.

Сънят е като градина: можете да излезете от тъмницата си и да усетите небето около вас.

Тази земя е била завладяна за тях от ангели. В сенките или не, тя е свещена.

Никога не е рано да се безпокоиш. Безпокойството подбужда към действия.

Страхът е материал, а кошмарите са изкуство.

Даровете бяха различни: такива, за които мечтаеха и такива от които се страхуваха.

Боговете умряха и ги изоставиха на произвола на съдбата.

Кой, ако не той, знае, че животът като цяло е несправедлив? Той научил този урок, преди да се научи да ходи или да говори.

Той скри мечтата си между страниците, като маркер, и не стигна до нея твърде дълго.

Книгите може и да са безсмъртни, но ние не сме.

Доверието я погуби.

Той четеше, докато вървеше. Четепе, докато ядеше. Други библиотекари подозираха, че с някакво чудо той чете, докато спи, или изобщо не спи.

Разбира се, че това беше невъзможно. Но кога това е спирало мечтателя?

Според мен, това е скучно - да бъдеш мъртъв.

От всичките съкровища на света, нейната осиротяла душа жадуваше само за едно: любов.

Бъди внимателен към своите желания.

Любовта е проста и всепоглъщаща, като глад или щастие.

Да останеш себе си въпреки обкръжаващото зло е проява на сила.

Щастието е неразделна част от ежедневието, просто като тъга и грижа. Това, което носи светлина.

Царицата е уязвима, ако редом с нея няма пешки, за да я защитят.

Когато работата е мръсна, по-добре е да се приключи бързо с нея.

В живота всичко е като война, а преките атаки срещат най-голяма съпротива.

Хората се учат да разбират своите желания, когато мислят, че те няма да се сбъднат.

Когато стотици възгледи виждат едно и също нещо, как може да не станете това, което виждат?

С любовта е приключено. Значи е приключено и с надеждата за любов.

Войниците и децата винаги правят това, което им се казва.

Любопитството е слабост.

...Има разлика между това да си жив и да си истински жив.

Малцина ще станат свидетели на подвиг, достоен да стане легенда.

Само защото миналото е оцветено с кръв, бъдещето не трябва да бъде така.

Мечтайте за нещо диво и невероятно!

Красавица, буквално изсечена от леда.

Чудовищата не се усещат като такива.

Нима моят живот означава толкова малко за теб?

Има минало и бъдеще, а настоящето е само един миг, който отделя едното от другото.

Колкото по-сложен е планът, толкова по-голяма е вероятността за неуспех.

Любовта те кара да вършиш странни неща.

Красотата е невъзможно да не се забележи.

За да вземете нещо от вселената, трябва да дадете нещо в замяна.

Прелестни са само децата.

Беше разкъсана между желанието да избяга и страха да му обърне гръб.

Докато си жив, остава шанс всичко да стане по-добре.

Магията не да дава даром, а за нея е нужно да се плати с болка.

Хората се чупят. И понякога те не могат да бъдат поправени.

Лошото начало е все пак начало.

Общ враг - обща цел.

Няма нищо по-смешно, отколкото безсилният бяс.

Ти не можеш да знаеш, как ще постъпиш в бъдеще.

Ако вярваме в легендите, химерите възникват от сълзи, а серафимите от кръв. В този момент обаче всички те бяха деца на съжалението.

Дъщеря на моето сърце. Два пъти мое дете, моя радост. Твоето име е истина. Ти си цялата надежда, която е останала в нас. Твоите мечти са мои мечти.

Там, в пещерата, погледът му я докосна като слънчевите лъчи. Сега слънцето е залязло зад облаците и тя така искаше да се сгрее в неговите горещи лъчи!

- Скръб, - каза Акива. - Гняв. Те ни карат да правим неща, които ние презираме.

Ако ти можеш да убиеш нещо, или то може да те убие, то това нещо е реално.

Милосърдието причинява като отговор милосърдие, така както убийството причинява верига от нови убийства. Светът е такъв, какъвто го създадем.

Щастието прави влюбените безгрижни.

Намериха се един друг през светове, разстояния, животи. Беше зашеметяващо. В този кристално чист миг Керо изпита истинско щастие.

Но все пак тя искаше да върне всичко обратно - и страстта, и остротата, и всеобхватността на чувствата.



XX век | XXI век | САЩ | романисти | писатели |
САЩ романисти | САЩ писатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | романисти XX век | романисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе