Начало » Мисли » Кристофър Прийст

Кристофър Прийст

(Christopher Priest) (1943)
английски писател романист

... по-лесно се лъжат най-просветените зрители. Тяхното образование затъмнява простотата на фокусът им.

Главното непроменимо правило на магията: това, което се вижда, и това, което се прави, са две различни неща.

Ако два живота се следят в един, тогава всеки от тях ще бъде намален наполовина.

Гладът е чудовище!

Енергията и материята са само две проявления на една и съща същност.

Невидимостта е недостатък на вяра в себе си, един вид несъстоятелност на личността.

Думите са тясно свързани със съзнанието, което ги избира, така че цялата проза е по своята същност форма на измама.

Душата се приспособява, а очите вярват.

Кратък отговор на прост въпрос може да спести много време.

Магията е илюзия, временно спиране на реалния ход на събитията в името на развлечението на публиката.

Съзнателно избирам недвусмислени думи - по-лесно е да изразя недвусмисленото си доверие.

Истината никога не е толкова проста.

... колкото по-сериозно магьосникът пази тайните си, толкова по-тривиална е тяхната същност.

Моят опит подсказва, че деловото предложение е най-добрият вид предложение.

Чудото се състои не в техниката, а в изкуството на фокусника.

Защо не мога да мисля за други хора без това гнусно високомерие?

Ние сами внасяме познати черти в това, което ни заобикаля.

..ако животът и смъртта са неразривно свързани, отхвърляйки смъртта, отхвърляте и живота.

Животът не е изкуство, а описването на живота е изкуство.

Душата се приспособява, а очите и вярват.

Основната на всеки фокус е ловкостта на ръцете, точно така както простата звукова гама съставя основата на сложната симфония.

Колкото по-чести и настойчиви са предупрежденията за опасността, толкова по-непреодолимо е да се игнорира изкушението.

В известен смисъл оцеляването е много по-лошо от това да бъдеш убит. Хората се чувстват виновни за оцеляването си.

...хората умеят да скриват болката си под маската на външно безразличие.

...в основата на всяко повествование лежи своего рода лъжа.

Когато гледате работата на илюзионист от висок клас, неволно чувствате любопитство, желание да разберете как той успява да създаде такова чудо, но ако тайната се разкрие, тя няма да донесе нищо друго освен разочарование.

Животът е поредица от инциденти, възходи и падения, които не са добре запомнени и неразбрани, поредица от уроци, които са били преподавани, но само в малка степен възприети.

Смъртта носи в себе си оправдание.

Когато нещо се обърка за мен, аз обвинявам само себе си за това - неопитност и плахост.

Никога не се случва, да няма къде да отиде, винаги има някакво ново място, друг остров.

Оборудването е въплътена красота, но красотата е тревожна, защото днес всеки знае опасностите, които създава електричеството.

Хрумна ми, че ключът към пълноценен живот е в организацията.

Мистерията са хлябът на илюзионист и аз считах, че е въпрос на чест да разбера как се изпълнява тази илюзия.

От факта, че човек греши, все още не следва, че той е глупак.

Често искаше да стане безгрижна, небрежно свободна, но това беше против нейната природа.

Белетристиката е по-вярна от фактите, защото паметта е несъвършена.

Истината все така е по-добра от още една лъжа.

Фокусът е фокусът, и всеки, който го вижда, е наясно, че това е измама.

Разбира се, разумният човек за всичко търси обяснение, предпочитайки научните доводи.

Да контролираш поведението на пияница е практически невъзможно.

Фокусът е винаги не това, което изглежда.

Колкото по-умело артистът поддържа илюзията за чудо, толкова по-високо се оценява неговото умение.

Животът е небрежен, при него няма форми, няма сюжет.

Магията е илюзия, временно спиране на реалния ход на събитията в името на публичното забавление.

Всеки експеримент е опасен.

...човешка ръка е изключително деликатен инструмент, деликатен, мощен и чувствителен.

Често намираме удоволствие в подхлъзванията и недостатъците на другите.

Когато решението е записано черно на бяло, то става окончателно!

...не можеш да доказваш това, което не съществува.

Ние живеем в плен на аксиоми...

Много пъти успявах да надхитря смъртта. Поради тази причина аз престанах да се съобразявам с нея.

Разбира се, въпросът вече не е дали ще приема това решение, а дали скоро ще мога да се убедя, че няма друг начин.

Винаги съм имал правило - не прави на хората зло.

Аз съм остатък на самия себе си. Животът, в буквалния смисъл на думата, не си струва да се живее.

От страхът хората правят непредсказуеми действия.

Нощта в планината е най-доброто време.

...гладът е чудовище.

Стана ми ясно двуличието на прозата. Всяка написана фраза съдържаше лъжа.

Тук, на страниците на ръкописа, беше всичко, което изпуснах в живота.

В буквалните отговори на буквалните въпроси няма място за подробности, за метафори, за повествование.

Но нямах опит в употребата на насилие и преди да предприема нещо, трябваше да мисля как да го направя по най-добрия възможен начин.

...никога не ми е хрумвало, че семейният живот може да застраши всичко останало.

Англичаните винаги са проявявали търпимост към различен вид чудаци.

Но преди да напусна този свят, възнамерявам да оставя своя отпечатък върху него.

Сам ще отида до края.

...кошмар, който преследва всеки експериментатор: необяснимо разминаване на теорията и практиката.

Неудачниците се забравят много бързо.

Животът ми е пълен с тайни и противоречия, които никога не мога да разкрия.

Истината е субективна, но твърдя ли обратното?

Познавахме се твърде отдавна, за да прекъснем подобни отношения.

Животът, в буквалния смисъл на думата, не си струва да се живее.



XX век | XXI век | Англия | романисти | писатели |
Англия романисти | Англия писатели | Англия XX век | Англия XXI век | романисти XX век | романисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе