Начало » Мисли » Клайв Баркър

Клайв Баркър

(Clive Barker) (1952)
английски писател, драматург, сценарист, режисьор, продуцент, актьор и художник

Меланхолията е печал но по-силна. Това е, когато ние чувстваме, мислейки си за света и за това, колко малко разбираме, когато размишляваме за неизбежният край.

Тази планета и без мен е достатъчно изморена, всеки ден на нея се появяват нови гладни усти.

Ние не можем да чувстваме това, което чувства тя. Никой никога не може да почувства това, което мислят другите. Ние можем само да предполагаме. Да излагаме хипотези. Не повече. Това, което става тук ... принадлежи само на нея.

Полунощ - това е тайна на самото време, деня, отиващ в историята, докато спим, деня, който няма да се върне никога.

Ако човек се обръща за съвет към въображаема лисица, значи, с него не всичко е наред.

Всичко с времето си. За всяко събитие има свой час.

Когато се окажеш в безизходно положение, всички твои способности се разкриват с пълна сила и невъзможното става възможно.

Вятъра носи мисли, слънцето изсушава душата, светлината изчезва.

Много от нас очакват, когато платната най-накрая ще се появят на хоризонта. Някои хора живеят целия си живот с надежда, но какво им остава, нали?

Нашата гибел е безсмислена, също както и нашият живот.

Това е жесток свят... и любовта не може да ни огради от него. Тя може само да излекува нанесените рани.

Имаме само един живот. Само един шанс да бъдем себе си. Да познаем радостта. Да познаем любовта. И след това всичко свършва.

Нито едно живо същество не може да избегне усещането а страх, от което сърцето замира.

Няма толкова яростен ад, колкото жена, която са пренебрегнали.

... всички външни сили на света бяха в сърцето на кръвопийци и покварители на души. И ние трябва да им служим. Ние всички. Да им служим до края на дните си.

Времето на най-жестоките мъчения започна - мъчение с надежда...

Мечтите на хората са толкова плодородна почва за семената на мъките.

... бутилката падна и сладката миризма привлече стотици мравки. Те пълзяха по нея, мнозина се удавиха заради алчността си.

Твърде горещо, за да мислиш.

Тъгата беше много по-честна, отколкото изкуствената радост, която сега беше на мода: фалшивата рамка на празноглав оптимизъм, която скриваше отчаянието, което гнезди във всяко сърце.

По-добре да не знаеш нищо предварително. Просто да живееш както е - тук и сега, наслаждавайки се на моменти на безгрижна радост и забавление. Ще дойде ред и за мислене за бъдещето, но не и преди то да стане реално.

Много ли струват обещанията? Съвсем не, това са само думи, които не означават нищо.

Какво предпочиташ - болка или наслада? Лично аз предпочитам болка.

- И пчелата, и червеят рано или късно намират пътя си към всичко.

Той обожава звукът на собственият си глас. И още своето отражение.

Той носеше превъзходен костюм, очила и широка усмивка.

Ако нямаш защо да живееш, тогава няма защо и да умреш, нали така?

Нашият живот... не си струва това, че да живееш вечно.

Ако ти владееш нещо, което страстно желае да го получи и друг човек, то ти в еднаква степен владееш и този човек.

Страхът е темата, в която повечето от нас намират истинско удоволствие, просто някакво болезнено удоволствие.

...нищо не обединява хората така силно, както пролятата заедно кръв.

...и тук не става въпрос само за наркотици. Той възприема света по различен начин. Така че, казва той, хората просто са се съгласили какво да смятат за реално, а какво не. За простота и удобство.

С добротата трябва да се отнасяш внимателно. Глупавите хора обичайно я приемат за слабост.

Това е просто живот. Ние не може да го съдим. В крайна сметка, аз не мога.

Съзнателното нежелание да видиш истината е човешко качество.

Той чувстваше: този, който има намерение да стане бог, няма право да се отвръща.

Историята не прощава грешките, освен ако от грешката не излезе нещо грандиозно.

Страдание, страх - това е, което привлича събралите се да говорят, без значение къде: в бирария или на научен семинар; по същия начин езикът в устата се простира до болния зъб.

...този път ще има повече кръв от сълзи. Много повече.

Живеейки или умирайки, ние все пак подхранваме огъня.

Каква е тази свобода щом се превръща в ужасно чудовище? Това не е свобода, а нова форма на тирания.

- Всички догми са просто думи. Важно е е не това, което ни учат, а това, което ние знаем. В нашият мозък; в нашата душа.

- Това е болест, - беше отговорът, - когато живее в миналото.

Самотата е началото, средата и края на страха му. Самота и непоносима какофония в главата. Душата му се превърна в затворник на глухо страдащо тяло.

Хората се страхуват от това което не знаят. Ето, например, стоиш в тъмнина през затворена врата. Това, което се намира зад нея, ти внушава страх.

Но начин винаги може да се измисли, ако има желание.

...най-големите удоволствия винаги са прости.

В този, който е жесток с другите, винаги живее страх.

Настанало е време да се изяснят отношенията с помощта на юмруци, а не с помощта на адвокати.

Какво да кажа, когато се разбират толкова добре? И когато няма какво да се каже, остават само две действия: брак или убийство.

Това, което искаш да запомниш, не можеш, а това, което съвсем не искаш да запомни, се врязва в главата като остър нож.

...ум и знания без искра любов са празно нещо. И опасно.

...научи се да играеш с тези карти които ти е дала съдбата.

Всичко, което Князът на лъжите предлага на човечеството, не струва и пукнат грош, иначе той нищо не би предложил.

Нима във всяко сърце има ъгъл за чудовища?

Злото, колкото и силно да изглежда, може да бъде победено от собствения му апетит.

Любовта предявява своите изисквания, и ти ги слушаш. Не сключваш сделки. Не възразяваш. Ако в крайна сметка ти действително обичаш.

Раят винаги се оказва по-странен, отколкото очакваш. Иначе той се лишава от своята способност да очарова.

Не всичко в историята остава в книгите.

Понякога в най-тъмните моменти на живота изведнъж виждаме светлината, излъчвана от най-вътрешните дълбини на цялото съществуване.

Любовта е лъжа. Всяка любов, освен любовта на новороденото към майката. Тази любов е истинска. Макар че то до тогава, докато млякото не свърши.

В нашия свят всичко, за което живеете и работите, рано или късно ще ви бъде отнето, и няма какво да направите за това.

Тук има само болка. Не в умирането, а в живота.

Това са само сълзи, и тя е толкова безразлична към тях, че даже не ги забелязваше.

Всички ние сме изкушени да правим неща, за които рано или късно ще съжаляваме.

През нощи, като тази - каза той, - не мислите ли, че лятото никога повече няма да се повтори?

Ето най-правилните думи. "Всичко може да бъде".

Нито едно живо същество не желае да мисли за смъртта. Но тя ще дойде. Вие ще умрете, и това е толкова неизбежно, колкото неизбежно е, че нощта ще се смени деня.

Ако избереш неверният път, през целият си останал живот ще съжаляваш за решенията, взети тук и сега.

Умът ви е канализация, в която се движат мръсотия, болка и гняв. В очите ти, в дъха ти има гняв. Вие сте толкова покварен, колкото и аз, но вие тайно подхождате към това с безграничен запас от злоба.

...на мен ми се струва, че няма нищо невъзможно. Ако можеш да мечтаеш за него, можеш и да го направиш.

- При хората има врагове? - Само един враг - самият човек.

Тъмнината променя всичко.

Самият аз бях дворец, и всяка моя зала беше пълна с несметни съкровища, известни ми само на мен самият.

...знаех, че нищо не носи на екзекутора по-голямо удовлетворение от виковете и молбите на онези, чиито нервни окончания се мъчат с тъпи остриета и горещ метал.

От страх хората правят много глупости.

Ако мъртвите не казват истината, то кой въобще я говори?

Голяма част от живота си тя свързваше с политика или пари. Сега тя разбра, че истинската власт е въображението.

Просто това, което е твърде сигурно в собственото ви съществуване, се превръща в лъжа.

Законът е преди всичко друго наименование на отмъщението.

Истинската мъка оставя след себе си дълбоки следи в душата си, точно така както и истинската мъка.

Той говореше за танци и смърт със същата безгрижна простота, сякаш за него и двете понятия бяха еднакви и маловажни.

Слънцето не се интересува от вашите действия. То осветява всички, и лоши и добри.

Светът плюе на любовта. Тя се върти сама по себе си, независимо от нашите чувства.

- Ти си разочарован. - Аз винаги съм разочарован понеже никога не получавам това, което искам.

Всяка любовна история в крайна сметка е история на смъртта, не твърдят ли това поетите?

Може би безупречността също носи скръб, само че от малко по-различен вид.

Има ограничения за нервното възприятие, казват те. - Прагове, за които въображението ви, независимо колко е разпалено, не може да проникне.

Стаята беше изпълнена с обичайните баналности от радиостанцията: песни за любов и загуба и любов, възвърнали се отново. Каква ужасна и болезнена лъжа.

- Отдай ни душата си - настоя тази вихрушка от звезди. - Аз не вярвам в душата, - твърдо отговори Берди.

- Плачем за себе си, нали? Не за мъртвеца. Мъртвият човек не се нуждае от нищо.

Единственото, което е пострадало сериозно е чувството за собствено достойнство. Но от това рядко се умира.

Безупречно красивите трябва да бъдат и безупречно щастливи, нали така?

Какво, ако ти си... дявол, само че не знаеш за това?

Той никога повече нямаше да плаче, каза той в отражението си в огледалото. Сълзи са глупави, никой не те слуша.

- Чудесата се случват. - Не, - отговори той. - Чудесата се творят.

Тя е твърде сдържана, разбираш ли. Дълбоко вътре в нея има някаква скръб, така че хората се чувстват неудобно с нея.

Ах, думи! Тяхното задължение е да ни объркат.

Истината ще бъде чута, без значение колко рязка е тя. Истината ще се види, колкото и да е груба.

Вие, хората, обичате историите. Вие живеете заради тях. И вие сте готови... да умрете, само за да ги узнаете...

Всичко на света страда. Всичко в света.

Демоните не дават обещания. А ако ги дават, те не си държат на думата.

Изглежда, че кутията не е карта на пътя, а самият път.

В някакъв миг, буквално един миг между вдишване и издишване, тя изгуби себе си.

Всичко се уморява от себе си с времето и започва да търси обратното, за да бъде спасено от себе си.

И така, тя е просто плод на въображението му. Илюзията може да се провали, ако не искате да се ожените за нея.

Това е нов затвор... стената й е подозрение,, решетките й са съмнение... и той няма да излезе от него до края на живота си.

- На мен не ми харесва да спя, - отговори Миляга. - Това твърде много прилича на смърт.

Всичко с времето се уморява и започва да търси своя противоположност, за да се спаси само от себе си.

Праведността е начин да разсъждаването за изкушението, без да попадаме в изкушение. Разсъждавате за секс и избягвайте секса, разсъждавате за смъртта и страхът от смъртта, но за какво друго можете да разсъждавате?

Той е стар. А старците обичат да мислят, че всичко си отива към края. С такава мисъл по-лесно се умира.

Това, което можеш да си представиш, никога няма да умре.

Въображението е истинската сила; благодарение на него възниква това, което не може да породи нито богатството нито властта.

...нито разума, нито даже времето не са способни да разкрият тайната за изцеляване на разбитите сърца.

Твърде големи усилия се изискват за да играеш ролята на отстъпчива жена.

Новото знание ще го преобрази напълно. Човек не може да преживееш такива чувства и усещания и да не се промениш под тяхното въздействие.

Ти твърде много мислиш и твърде малко чувстваш. А тога може да погуби империя.

Никога не трябва да подценяваш жена.

По пътя към последната смърт всеки от нас умира в хиляди малки смърти. Ние умираме от срам и унижение. Ние угасваме от отчаяние. И разбира се, ние умираме от любов.

Любопитството убива.

По-добре да мислиш за красотата на светлината, отколкото за това, което става в тъмнината.



XX век | XXI век | Англия | актьори | художници | писатели | драматурзи | сценаристи | режисьори | продуценти |
Англия актьори | Англия художници | Англия писатели | Англия драматурзи | Англия сценаристи | Англия режисьори | Англия продуценти | Англия XX век | Англия XXI век | актьори XX век | актьори XXI век | художници XX век | художници XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | драматурзи XX век | драматурзи XXI век | сценаристи XX век | сценаристи XXI век | режисьори XX век | режисьори XXI век | продуценти XX век | продуценти XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе