Начало » Мисли » Ким Робинсън

Ким Робинсън

Хюго, Небюла Ким Робинсън

(Kim Stanley Robinson) (1952)
американски писател

Красотата е власт и изящество, вярно действие, подходяща за тялото функция, разум, обоснованост. И много често тя се изразява във формата на кривите.

... детството не е само миналото, но и мнението, което ти формираш за него...

Хората не разбират, че истинската близост не включва в себе си полов акт, към който прибягват даже непознати, съвършено чужди един на друг хора, - близоста включва в себе си множество часове разговори за най-важното в живота на един или друг човек.

Ето, тук е отговорът на парадокса Ферми: от времето, когато животът стане достатъчно интелигентен, за да напусне планетата си, той има достатъчно ум да не иска да отиде никъде.

Но с течение на времето всичко се променя; нищо не живее вечно - нито камъните, нито щастието.

Всичко, което има значение в спора, е това, което мислим за тези, които спорят...

-Разговорите не означават нищо, - строго каза Чалмърс. -Когато стане време до дела, роля играят само самите действия.

... нищо не е вечно: нито камъните, нито отчаянието...

Роботите виждат само това, което е програмирано, даже най-добрите от тях са безмозъчни идиоти.

Смъртта, навярно, и приличаше на космос, само че без звезди и размишления.

При докторите винаги е така: ако има новини, те са лошо, затова искаш отсъствие на новини.

Красотата даде надежда за щастие, но това не беше щастие само по себе си и очакваният свят често се оказа по-богат от истинският.

Връзките винаги започнаха с нещо и понякога тяхното начало определяше какви биха били в бъдеще.

Глупак, помисли си той, разговорите означава всичко. Ние сме нищо, освен обмен на информация, разговорите са всичко, което имаме!

Ацтеките са вярвали, че краят на света ще настъпи от една от четирите причини: земетресение, пожар, наводнение или ягуари, падащи от небето ягуари. Тук пожар не може да се служи. "Както и земетресение или наводнение", - помисли си той. Остават само "ягуари".

Това е една и съща глупост. Но хората просто искаха това, такава беше политиката.

В края на краищата ние сме само животни, които са преживели ледниковият период и очаровано гледат в небето, разказвайки своите истории.

Илюзията за стабилност е създадена чрез съвместно усилие да се игнорира хаосът, в който всичко е приключило.

Вие не можете да си представите, колко е ужасно - търсиш, търсиш и намираш само мъртви тела.

В края на краищата, приятелството е дипломация с други средства.

Събитията излязоха извън контрол и даже повече - по принцип извън контрола на всекиго. Тук нямаше никакъв план.

Хората на улиците са единственото, от което се страхуват всички правителства. А разбира се, още и изтичането на срока на пълномощие.

...при красотата няма морална страна...

...ако няма памет то няма и живот.

...редът, всъщност не е ред, а просто разликата между действителната и максимално възможната ентропия. А хората приемат тази разлика за ред.

В минути, когато човек се нужда най-много от помощ, той става изолиран както никога.

Миналото е все едно писмо, което не е стигнало до получателя.

Един от признаците на правилната постъпка е това, че с времето тя изглежда неизбежна.

Няма значение, на какъв стол седиш, ако таванът на стаята може да падне всяка секунда!

Не притежавай нищо, и никой няма да те притежава. Скрий какво имаш в главата си, вземи това, което е в сърцето ти.

Младостта може да бъде много вироглава и много глупава.



XX век | XXI век | САЩ | писатели | носители на Хюго | носители на Небюла |
САЩ писатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе