Начало » Мисли » Кейт Аткинсън

Кейт Аткинсън

(Kate Atkinson) (1951)
английска писателка

Радвай се на всичко, което ти е приготвила съдбата, и не се замисляй, добро ли е то или лошо.

Смъртта, се оказа, съвсем не е такава история, ако я гледаш по-отблизо.

В мнозинството си хората безпорядъчно преминават през събитията и само ретроспективно осъзнават своята значимост.

Да и това казват, че някой ден всичко ще потъне в историята, даже на планините, бъдещето им е пясък.

Гледам в очите гладките кученца и котенца и зная, че аз също съм виновна за техните мъчения, и е много трудно да удържиш от мисълта, че ти вече си навеки проклет.

Живей както се живее. В края на краищата, животът при нас е един, така че, се постарай да го изживееш ефектно. Правилното така или иначе не се получава, но се стреми към тази необходимост.

Паркове - това са дупка в тъканта на вселената, не запълнена с нищо, освен въздух, светлина и птици.

Най-важното, когато лъжеш, са подробностите.

Получаването на информация е по-лесно, отколкото повечето хора мислят. Задайте въпрос ще получете отговор.

Колко странно е, че хората продължават да живеят, дори когато техният свят вече не съществува.

Независимо дали ви харесва или не, дъщерите винаги ще имат тайни.

Бъдещето е като килер, пълен със светлина, а ти просто трябва да намериш ключа, който отключва вратата.

Добротата няма да развали детето. Пренебрежението - да, но не и любовта.

Романите дават напълно лъжлива представа за живота, те лъжат, внушават, че всичко има край, но при реалността няма финал, живота просто продължава, и продължава и продължава.

Ако сте навсякъде чужд, това не означава, че сте представител на извънземна цивилизация.

В началото е словото, в финала е безмълвието. И в промеждутъка - всичко в света на историята.

Ние сме в безопасност, само когато сме мъртви.

Аз не съм в себе си, но къде съм аз е въпросът.

- Понякога, - каза Силви, - ние сме склонни да приемаме благодарността за любов.

Напразно си убивах времето. Губих го напразно, и сега то убива мен.

Времето не може да се създаде... Времето е крадец, който краде живота, и единственият начин да се върне загубата е да се надхитри времето.

Земята продължава да се върти. Толкова много история, а времето е толкова малко.

Стани себе си, но преди всичко разбери, кой си ти.

Да промениш миналото понякога е по-трудно, отколкото да промениш бъдещето.

Да бъдеш възрастен и да отговаряш за всичко е тежко бреме.

Кражбата не е добра, но селското невежество е много по-лошо.

- Саможертвата - каза Силви - е дума, която дава на масовото убийство на нюанс на благородство.

Дърветата даряват радост.

Красотата пленява завинаги.

Тъмнината настъпи стремително - първо като враг, но след това като приятел.

...вечерята с телевизор е началото на залеза на цивилизацията.

Любовта е най-трудното нещо на света. И не слушайте никого, който казва, че не е така.

Добрите маниери, - наставляваше ме мама, - това са доспехи които трябва да се обличат всяка сутрин.

Всеки е способен на убийство при определени обстоятелства.

Две трети от обема на работата в света се изпълнява от жени, но на тях им принадлежи само една десета от световната собственост.

В крайна сметка аз съм твърдо уверена, че само с помощта на думите може да се създаде осмислен свят.

Тя ги обичаше, наистина ги обичаше. Тя просто не можеше да го почувства.

Самата Розмари беше само на тридесет и две, и тя не можеше да повярва, колко малко е това на слух и колко много на усещане.

Съвпадението е просто обяснение, което очаква раждане.

Науката носи на света една вреда, понеже се занимава само с изобретяването на нови методи за унищожаване на хората

Аз споря само с тези, които ми харесват, - каза Джулия. Това означава, че аз ти се доверявам.

Някой трябва да не бъде такъв, като всички останали.

Изкуството е това, което създава един човек за удоволствието на друг.

Видимо, реалността, както и времето са относително нещо.

Между този живот и следващият има тайни врати, но само на избраните им е дадено да преминат през тях.

Човекът е невидим, но това не означава, че го няма.

Гибелта на Нанси разби неговото сърце, а това, което е разбито, не може да залепиш без недостатък.

Не споделяйте тайни на тези, чиято вярност и сдържаност още не сте изпитали.

Или тя изкусно лъже, или просто умело избягва истината. А има ли разлика?

Понякога включваше телевизора и му се струваше, че живее в ужасно бъдеще, за което той не е дал съгласието си.

Без нея Виктор нищо не би постигнал, това е истина. Но той не постигна нищо и с нея.

...макар и Тео да не вярваше в Бог, той често разговаряше с Него.

Елиза излъчваше недоволство, като студеното октомврийско слънце.

С смъртта на любим човек, любовта не умира.

Имах усещането, че ме очаква нещо ужасно, а след това разбрах, че то вече е настъпило.

В основата на фотоапарата лежи лъжа - камерата твърди, че миналото е осезаемо, макар че истината е съвсем различна.

Както подобава на любовница на мафиот, тя носеше толкова злато, че то и стигаше за индийска сватба.

В своето време Силви не знаеше от къде се взимат децата;сега тя, видимо зле разбираше, как да предотврати тяхното появяване.

Като единствено дете в семейството, тя просто не разбираше, какво означава да дава просто така.

- Бог е създал мъжът, - повтори тя. - А след това Му дошла в главата по-добра идея.

Не можеш да промениш миналото. Можеш да промениш само бъдещето, а бъдещето се променя само в настоящето.

Не че Тео вярваше в религията, или в Бог, или в задгробния живот, просто знаеше, че такава голяма любов няма край.

...от една дума зависи твърде много.

Да се връщаш винаги е по-тежко, отколкото да вървиш напред.

Хората ви гледат по различен начин, когато разберат, че ви се е случило нещо ужасно. Те мислят, че това е най-интересното за вас.

...а при Юнис, мозъкът е като индекс на библиотечна картотека: прекомерни планини от факти, ясна система за търсене и справка, които никога не затварят.

Нетърпимостта е причина за всички наши настоящи проблеми.

... и защо трябва да се безпокои за някой друг, ако никой не се безпокои за нея?

Ние знаем кои сме, но не знаем, кои можем да бъдем.

...и тази лъжа беше толкова велика и прекрасна, че не си струваше да спори с нея.

Раните зарастват, даже най-дълбоките.

Франк знаеше, че е страхливец и се страхуваше, че други хора ще разберат за това и реши да отиде на фронта възможно най-скоро, докато никой не е забелязал.

Хазартни игри, алкохол, курви - трите стълба на западната цивилизация.

Малката странност още не е беда.

Съдейки с ретроспекция е много полезно, - без това не би имало история.

Колко странно. До скоро тя сериозно искаше да умре, а сега сериозно искаше да живее.

Всичко винаги свършва. Не винаги можете да бъдете една крачка напред. Без значение колко време сте загубили, рано или късно ще бъдете намерени.

"Ще се върна след десет минути" няма смисъл, ако не знаеш, от кога започват тези десет минути.

Ако бягаш вечно, ти ще се върнеш там, откъдето си започнал.

Животът и смъртта са случайни неща.

Някога хората ги следеше Божието око, а сега - обективите на камерите.

Погрешно е да мисли, каза Силви, - че любовта предполага щастие.

Твоят стил е тънка поквара.

В раят тя, разбира се, не вярваше. И в религията също. Но това не означава, че тя не искаше да вярва в раят.

Саможертвата, по определение, предполага, че човек не получава, а дава.

Мартин не можеше да си представи свят в който никога няма да чете.

Наивността не оправдава глупоста.

Смъртта е краят на всичко. Понякога е нужен цял живот за да го разбереш.

Колко съм флегматична пред лицето на краха на времето.

Хората не бяха по неговата специалност.

...на Тео болката му помагаше да съхрани Лора жива в своята памет. Той се страхуваше, че ако болката започне да утихва, Лора ще изчезне.

Времето не се лекуваше, само протриваше раната бавно и безмилостно.

- Това се нарича "дежавю" - обясни Силви. - Залъгване на паметта. Паметта е бездънна тайна.

На масата, котката Хети деликатно облизваше руините на тортата.

Това са съвсем различни неща - да спиш един ден и да спиш една нощ.

Защо е толкова трудно за всеки да бъде себе си?

Тя си позволи да се смее тихо, знаейки, че само лудите хора се смеят публично на мислите си.

Колко залъгваща беше тишината. Можеше да изгуби всичко за един миг.

В крайна сметка, висшето призвание на жената е да бъде майка и съпруга.

Животът е приключение.

Ако с теб веднъж се е случило нещо ужасно, това не означава, че то няма да се случи отново.

Мъжете, които стоят на кормилото на властта, не търсят за себе си амбициозни жени: домът не е място за интелектуални битки.

Беше странно да мисли, че някъде, в някоя малко известна страна сега се води война. Но все някъде винаги има. Войната е в човешката природа.

Богатите постоянно поръчваха своите портрети, а бедните се промъкваха невидимо от историята.

Възможността за сблъсък на Земята с метеорит не означава, че ние трябва да се примирим с американизацията на нашият език и култура.

Германците също са станали жертви за нацизма. Просто не е прието да се говори за това на глас.

Когато всичко останало си отиде, остава изкуството.

Нищо не излиза от нищо - само зараждането на света.

"Възрастни", както те много смешно се наричат.

Джаксън не вярваше в невинността на когото и да било с изключение на животните и децата, при това не всички деца.

Всичко заради дългът, нищо заради любов. В края на краищата дълга ще ви отведе в гроба.

На нас не ни е дадено да знаем, кой път е последният...

Чашата добро кафе е вече чудо.

Истината ще бъде истина до края.

Всеки има свое място и всеки е на своето място.

Парковете са дупки в тъканта на вселената, които не са пълни с нищо друго освен с въздух, светлина и птици.

В изкривения епицентър на всяка война са невинните.

Линията между живота и смърта е много тънка.

Нейните родители умряха в рамките на месец - първо баща й, от болно сърце, а след това жена му - от разбито.

Животът е твърде ценен, за да се откажеш от щастието.

Древните религии се придържаха към повечето от идеите за цикличност: змия, която хапеща опашката си и други подобни.

Целта на движението е нирвана.

Мечтите са задължителна част от всяко лято.



XX век | XXI век | Англия | писатели |
Англия писатели | Англия XX век | Англия XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе