Начало » Мисли » Катрин Маникс
Катрин Маникс
(Kathryn Mannix)
английска психоложка
Откривах, че не се страхувам от смъртта; по-скоро изпитвах страхопочитание от него и от въздействието му върху живота ни. Какво би се случило, ако някога "намерим лек" за смъртта? Безсмъртието изглежда в много отношения непривлекателен вариант. Фактът, че всеки ден ни отброява, прави всеки един такъв подарък. Има само два дни с по-малко от двадесет и четири часа във всеки живот, седнали като подложки за книги над живота ни: единият се празнува всяка година, но другият е този, който ни кара да възприемаме живота като ценен.
Опечалените хора, дори тези, които са били свидетели на очевидно мирната смърт на любим човек, често трябва да разказват историята си многократно и това е важна част от пренасянето на преживяното, което са преживели в спомен, вместо да го преживеят отново като паралелна реалност всеки път, когато мислят за това.
Последното бдение е място на отчетност, зорно осъзнаване на истинската стойност на живота, който е на път да приключи; място за гледане и слушане; време да обмислим какво ни свързва и как наближаващата раздяла ще промени собствения ни живот завинаги. Колко внимателно служим ние, които само седим и чакаме.
Смъртността остава 100 процента, а моделът на последните дни и начинът, по който всъщност умираме, остават непроменени. Различното е, че сме загубили познанието, което някога сме имали с този процес, и сме загубили речника и етикета, които са ни служили толкова добре в минали времена, когато смъртта е била призната за неизбежна. Вместо да умираме в скъпа и позната стая с хора, които обичаме около нас, сега умираме в линейки, спешни отделения и интензивни отделения, нашите близки, отделени от нас от машината за опазване на живота.
Срещайки смъртта хиляди пъти, стигнах до мнението, че обикновено няма какво да се страхуваме и да се подготвим за много.
Колко внимателно служим, които само седим и чакаме.
Англия | психолози |
Англия психолози