Начало » Мисли » Карстен Дусе
Карстен Дусе
(нем. Karsten Dusse) (1973)
немски адвокат и писател
Вниманието може да убие хора, да счупи носове и да стопи айсберги.
За съжаление това би означавало ограничаване на свободата на някой друг, отнемане на живота му. В края на краищата не бях тръгнал на пътешествието на съзнанието, за да спася света, а за да спася себе си.
Понякога две и половина годишните могат изведнъж да изглеждат мъдри и зрели. И това беше едно от тези времена. Емили вдигна показалеца си и ме погледна със сериозно изражение. "Тате, работата не е добра за теб. Пътуването, от друга страна, е. Първо ще вземем пътуването, а след това можеш да работиш." Може би за аутсайдер трийсетмесечно дете, което дава заповеди на четиридесетгодишно със сочещ показалец, може да изглежда доста педантично. Но ако дъщеря ви го прави, няма емоционална спирачка.
Ако някой ви каже, че всички деца са готини, той лъже. Собственото ти дете е най-якото. И точка. За щастие има много други деца, които са доста сладки. Освен това има много други задници. Такива деца, като ги погледнеш, веднага разбираш какви изроди са им родителите. Но не само външният вид става причина децата да попадат в тази група. Те са взискателни, скучни, винаги недоволни от нещо, уморяват другите. На площадката в градския парк такива деца бързо се разпознаваха по монотонното им хленчене.
Прошката е нещо освобождаващо преди всичко за този, който прощава. Яростта и жаждата за отмъщение могат напълно да ви оковат. Когато простиш на някого, на когото си ядосан, ти си даваш свобода. Когато разберете, че този, на когото сте толкова яростно ядосан, сам е наранена душа, прошката идва много по-лесно за вас.
Искаше да си върне онзи уравновесен, целеустремен млад мъж, бълнуващ за някакви идеали, в когото се бе влюбила преди десет години. Ако някога бях казал на жена си, че искам да й върна фигурата, в която се влюбих преди десет години, то краят на брака ни щеше да настъпи в същия момент. И щеше да е права. Времето, разбира се, има право да остави следи върху женската фигура. Но във вътрешния свят на човека явно не. Ето защо не жена ми с нейната фигура отиде на пластичен хирург, а аз с моя вътрешен свят отидох на психологически тренинг за осъзнаване.
Успях да изразя мислите си по много убедителен начин. Но не разбрах съвсем откъде идва такова самочувствие в мен: или поради дихателни упражнения, или в резултат на разчленяването на Драган. Дали защото детето ми беше обвинено в предполагаемо лошо поведение?
През стомаха минава не само пътят към сърцето, но и пътят към благополучието. Скъпите ресторанти са чудесни, ако искате да се похвалите. Те не правят само едно - не засищат глада. Нито физически, нито духовно.
Дихателните упражнения не оправиха моя свят.
Не търсете задачи. Задачите сами ще ви намерят.
Това, че щастието не е в парите, не е вярно. Парите са материализирана свобода.
- Колко бяха? - Никаква идея. Колко от тези дванадесетгодишни тъпаци ще се поберат в такъв автобус? Може би петдесет? - Дванадесетгодишни глупаци? Мислех, че харесваш деца? - Децата са радостта от живота. Но не и в четири сутринта на паркинга.
- Дишаш ли? - Минаха четиридесет и две години.
Но истината е, че дори един универсален адвокат може да прави каквото си иска само ако има богати родители. Ако обаче имаш богати родители, тогава можеш да правиш каквото си искаш с образованието на чертожник, или линейник, или без никаква квалификация. Въпреки това, гъстотата на потомството на богатите родители сред първокурсниците по право е несравнимо по-висока, отколкото сред чертожниците или линейните служители.
Послушах съвестта си. Слушах дълго време. Но не разбрах нищо сериозно по този въпрос.
Обвързан с адвокатска тайна, чух повече истории за безумни жестокости, отколкото изповедникът на Чарлз Менсън.
- Желано дете? - Абсолютно. Мечтаех, че нейното раждане ще вдъхне нов живот на нашата връзка, буквално. Но грешах. - Нищо изненадващо. Ако двама възрастни не могат да направят нещо заедно, защо едно дете може да направи разликата?
Броят на дрехите върху мен надвишаваше броя на мебелите в кабинета му.
Осъзнатостта е признаването на частични успехи. Някой, който се стреми да достигне 100 процента, ще се счита за 100 процента неуспех, дори когато достигне 90 процента. Някой, който има за цел да постигне само 80 процента, ще се счита за 100 процента успешен, като достигне 90 процента.
- Когато се съсредоточите върху дъха си, вие сте наясно. Това е вярно. - И по този начин променям идиотите около мен? - изясних. - Не. По този начин променяте реакцията си към тези идиоти. Значи идиотите не изчезват? - Не, изчезва само тяхното отрицателно въздействие върху вашето благосъстояние.
В края на краищата всъщност смъртта се различава от дългото отсъствие само по това, че завръщането никога не идва.
Големият проблем на нашето време е постоянната достъпност. Да кажем, благодаря на смартфоните.
По някаква причина дъщеря ми обичаше този слабохарактерен неудачник, който позволяваше на всички да го мамят и крадат, а накрая оставаше без нищо. Само със свобода. Какво толкова имало в свободата? Научих го днес: свободата се състоеше в това да избягваш това, което не искаш да правиш.
Някой, който вади толкова много пари от хората, за да ги научи да бъдат по-спокойни, трябва спокойно да си затваря очите за платените закъснения.
Щастието не се дава на никого. Източникът на щастието е в самите нас. Затова не е нужно да се напрягате и да търсите щастието някъде извън себе си. Можем да го открием само в себе си.
Организираната престъпност - по тази причина тя е организирана - се характеризира с това, че всеки знае мястото си.
- Е, просто не се получи така, както си го представях в самото начало. - Това е животът.
От морална гледна точка това не си струва. Но носи много пари.
Просто стой. И не правете нищо три минути. Ще откриете, че стоите тук и че вашият свят не се срива, докато просто стоите там.
Никога не е късно за нещастно детство. Никога не е късно за щастливо детство. Но вашето детство е преди всичко минало. Дали вашето минало влияе на настоящето и ако да как, зависи от вас да решите.
Осъзнатостта е автогенен тренинг без лежане на кушетката. Йога без асани. Медитация без седене по турски.
...външният вид не е най-важното нещо. Особено при липсата дори на намек за чар. През годините нивото на привлекателност е настигнало нивото на чар. В крайна сметка имаме мрачна жена. А натрупаната с годините жлъч я лиши от всякаква възможност да се хареса на някого. За всички тя беше просто дракон-пазач.
Пътят няма да стане по-къс, ако бягате по него.
Мразех работата си. Но я правех превъзходно.
А какво ще стане след време, просто не знаех. Така че нямаше смисъл да се страхуваме от това бъдеще, докато не дойде.
Възможно е да вървя надолу, но това също така означава, че все още не съм тръгнал надолу.
Човек, на когото му отнема много време да направи това, което иска, не е свободен. Самата идея, че трябва да прави нещо дълго време, го държи в плен. Свободен е само този, който просто не прави това, което не иска да прави.
Когато стоите на вратата и чакате, тогава стойте и чакайте. Като се карате с жена си, тогава се карайте с нея. Това е осъзнатост. Когато стоите на вратата и чакате, а в същото време мислено се карате с жена си, тогава това не е осъзнаване. А просто глупост.
- Когато гледам как безгрешните деца се втурват, се отпускам. Има ли грешни деца? Попитах. - Не, те са толкова малко, колкото безгрешните възрастни. Всяко преживяване ви натоварва с вина за това как е прието. Сега учител ли си или философ? - Тези, които работят с деца, не виждат голяма разлика тук.
Ако сте обзети от пристъп на страх, концентрирайте се върху дишането си. Вдишайте и издишайте спокойно. Почувствайте дъха в тялото си. Например как въздухът влиза през ноздрите. Или как се стяга диафрагмата. Фокусирайте мислите си върху дъха си. Не съдете чувствата си на страх. Опитайте се да се насладите на тук и сега.
Насочете вашата осъзнатост си към опонент, който изглежда е срещу вас. Нека говори. Опитайте се да разберете спокойно неговите чувства, ценности и идеи.
Осъзнатостта не е "Живей и остави на другите да живеят". Осъзнатостта е "Живей!".
- Трябва да измислим място в детската градина за Емили, - започна тя. - Но ние сме подали документи в тридесет и една детски градини...
- Що се отнася до равнопоставеността, колко съдружници има във фирмата сега? Попитах. - Нямаме жени партньори, - обърна внимание хер д-р фон Дрезен. - И това се нарича равенство без дискриминация, - казах аз.
Смъртта не се интересува какво сте постигнали в живота. Освен това: на първо място, тя не се интересува какво сте пропуснали в живота. Смъртта те приема такъв, какъвто си. Защо, за бога, мислиш, че животът не може да направи същото?
Система, в която насилието, несправедливостта и лъжата се възнаграждават, а любовта, справедливостта и истината не са ценности, не може да бъде добра.
Нека веднага да кажа: не съм жесток човек. Точно обратното. Аз например никога през живота си не съм се бил. А аз за първи път убих човек едва на четиридесет и две години. Което е доста късно, имайки предвид с кого трябваше да общувам по време на работа. О, добре, само седмица по-късно вече имах половин дузина души зад гърба си.
Критериите, по които децата получават място в детската градина, са още по-неясни от критериите за издаване на разрешително за продажба на алкохол в публичните домове.
Открих и два типа жени: майки и бавачки. Майките - обикновено апатични и изтощени - с принудени усмивки се грижиха всяка за единственото си жизнено и весело дете. Бавачките - напротив, оживени и весели дами - бутаха огромни вагони пред тях и във всеки вагон седяха пет летаргични и изтощени деца под три години.
За да направите това, направете следното упражнение: отидете на разходка. И физически, и психически. Поканете вашия проблем да ви придружи. Изчакайте, докато проблемът ви каже от какво се нуждае, за да изчезне. Не оценявайте тези оферти. Всеки от предложените варианти е решение. Поканете всяко от решенията да се разходи малко с вас. Нека няколко решения, колкото и нелепи да са, ви придружават еднакво в мислите ви и вие вижте кои ви подхождат - този метод се нарича мозъчна атака.
В същото време Катарина не понася другите майки, но за да не сгафи, прави всичко, което и те. Виждам само дъщеря ми да спи. Когато се прибера раздразнен и се натъкна на уморената си жена, се караме по-често. Катарина дори ме попита веднъж. Защо изобщо се прибрах. Не можах да отговоря на този въпрос.
Но телефонът е като оръжие: опасността идва не от самия обект, а от този, който го използва.
За мен руската храна винаги е изглеждала като китаец, който е ял в италиански ресторант и след това е повърнал в чиния с немски национални ястия.
Не можем да избираме живота си. Можем само да го преживеем.
Не самите събития ни безпокоят, а нашето възприемане за тях.
XX век | XXI век | Германия | писатели | юристи |
Германия писатели | Германия юристи | Германия XX век | Германия XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | юристи XX век | юристи XXI век