Начало » Мисли » Карлос Фуентес

Карлос Фуентес

Карлос Фуентес Масиас (исп. Carlos Fuentes Macias) (1928-2012)
мексикански писател, редактор, литературен критик, драматург, журналист и дипломат

Ние не можем да кажем нищо за собствената си смърт.

... много по-лесно е да мразиш. Да обичаш е много по-трудно, за любовта трябва повече...

Споменът е изпълнено желание... сега, когато твоят живот и твоята съдба са едно и също.

Мъртвия не вижда, какво е смърта, но и живите не знаят.

Да бъдеш храбър не е твърде трудно, ако няма страх пред смърта.

Истинската граница има при всеки, вътре в себе си.

Единственото истинско покаяние е това, в което няма осъждане на другите.

Хаос - при него няма множествено число.

Христос не е обичал този, който нито е хладен, нито е горещ!

Какво би било моето образование ... ако не ми помогна да разбера неизбежността на промяната?

Моята съдба е моя съдба.

С времето нашите портрети започват да лъжат. Това вече не сме ние.

Музиката се намира някъде по средата между природата и Бог.

Обичаш не по избор.

... ние, мексиканците, не сме толкова уверени в себе си и не искаме да унищожаваме здрача, прехода между светлина и сянка...

Определено, за изкуството няма лоша реклама...

Добрият музикант го отличава умението да слуша едновременно различни звуци и да обръща внимание на всеки от тях.

Подобно на сънища, изгубените аромати не се връщат.

Паметта, разбива твоето сложно единство на парчета, а преживяният живот на две половини: на това, което е било, и това, какво е могло да бъде.



XX век | XXI век | Мексико | дипломати | журналисти | редактори | критици | писатели | драматурзи |
Мексико дипломати | Мексико журналисти | Мексико редактори | Мексико критици | Мексико писатели | Мексико драматурзи | Мексико XX век | Мексико XXI век | дипломати XX век | дипломати XXI век | журналисти XX век | журналисти XXI век | редактори XX век | редактори XXI век | критици XX век | критици XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | драматурзи XX век | драматурзи XXI век

Кин-Войло
Xa-xa-xa! Нашите късни портрети били лъжели…
Коментар #2 от: 11-11-2021, 12:21:48
«С времето нашите портрети започват да лъжат. Това вече не сме ние.»

Напротив, напротив! Пишещият тези редове, който скоро ще навърши 94 години, едва сега може с чиста съвест да каже, че „прилича на себе си“.

В миналото, особено по време на това, което хората наричат „младост“, пишещият тези редове приличаше отчасти на баща си, отчасти на майка си. С времето се получава така, че телесната ни обвивка отначало носи белезите на „предприятието за генетична конфекция“, каквото представлява семейството на родителите ни, а след това ДУШАТА ни (която е един скулптор-самодеец) дооформя родителската „био-глина“ — това, от което всеки от нас е направен, придавайки на случайно попадналия в ръцете ни ПЛАСТИЧЕН МАТЕРИАЛ онзи външен вид, който най-пълно би съответствувал на „самоидентифициращата се воля“, блуждала преди това из космическото Лимбо като миниатюрен прозрачен и безплътен „демон“ (малкото мехурче от енергийно-информационна плазма, съставляващо нашата същност) и накрая облякла „работния си костюм“, за да демонстрира своята човешка активност.

С времето „костюмът“, който сме навлякли, се размачква, разтъпква и развлича, изпълвайки подобаващите му обемности…

И тогава ние наистина започваме да приличаме на себе си.
Кин-Войло
«Хаос — при него няма множествено число.»
Коментар #1 от: 11-11-2021, 01:46:52
Това твърдение е най-сериозното основание за МОНОТЕИЗМА, Монотеизмът допуска съществуването на Бог само в единствено число.

Е, да — често говорим за „богове“, но това касае античния свят, в който религията е била серия от театрални постановки с множество роли, разпределени сред персонажи, обозначени като „богове“.

Сериозното схващане за Бога обаче, е това, което днес считаме за отрицание на идеята за Хаоса. Хаосът един ден ще престане да бъде Хаос и в Космоса ще се възцари това, за което всички ние сме положили усилия да се реализира като Бог. И понеже няма много ХАОСИ — понеже ХАОСЪТ е само един, — то това, в което искаме да се превърне този единствен Хаос, е единственият Бог на монотеизма.

Хаосът е Небитие, а Бог е Битие (Битието на Подредеността). Погрешно се приема, че всеки от нас след смъртта си се връща в Небитието. Не! След като сме живели няколко десетилетия във Веществения Свят, за нас вече няма Небитие, а има само „недоизвървян път към Бога“ (повидимому трябва да се перодим — дори ако трябва и многократно — и да доизвървим този път). Ако ли пък има такива случаи, когато някой от нас СЕ ВРЪЩА в Небитието (в Хаоса), то това значи, че неговото пребиваване във Веществения Свят е било напълно безсмислено. Вероятно има и такива случаи…

Когато Хаосът един ден — в необозримото бъдеще — се превърне изцяло в Бог, то тогава Бог ще бъде това, в което сме се преродили окончателно всички ние. Ние ще бъдем градивните елементи на цялостния Бог — така, като един Храм, посветен на Бога, е иззидан от гранитни или мраморни блокове.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе