Вие сте в сайта за мисли, афоризми, латински сентенции, тестове, хумор, биографии и други интересни неща

Изобщо не е от значение кой е най-мислещ и кой е най-умен. Способността за мислене и осъзнаване е допълнително придобито качество при някои земни създания (не само при човеците, но и при някои "животни", а вероятно и растения). Чрез тази добавка такива същества се оказват надарени с автономност.

За да се превъзмогне риска от хаос на нашата планета, неавтономните компоненти на реалността са координирани от сили, стоящи извън тях. За разлика от тях, автономните компоненти, освен от външните сили (които ние често се изкушаваме да наричаме "бог", "извънземни цивилизации" и други подобни), частично се самокоординират, което им позволява да образуват и общества. Случаят с финиковите палми е точно такъв. Следва, че те са надарени с някакви - ако не мисловни, то поне комуникативни - способности (а допустимо е да гледаме на комуникативността и на мисловността като на качества от един и същи вид).

По-смайващо е, обаче, че неавтономните обекти на действителността - тъй наречената "мъртва природа": камъни, пясъчни струпвания, земни масиви, езера, реки, въздушни течения (вятър) и други подобни, бидейки също координирани (макар и "отвън"), навеждат на мисълта, че и у тях, у самите предмети от "мъртвата природа", има някакви - макар и пасивни - наченки на "души": за да има чрез какво да се заловят за тях "външните сили", че им въздействат - с цел да ги координират в условията на Битието.

...Излиза, че някои религиозни системи - в Индия, в Далечния Изток, в Предколумбова Америка, а така също и Северния Евразийски Шаманизъм - имат основания да твърдят, че абсолютно всичко, което съставлява видимия свят, в една или друга степен притежава "душа". Шаманите, например, разпознават тези зачатъчни "души" и могат да разчетат записаната в тях информация, която се оказва, че са "спомени", запазени от хилядолетия.

Любовта е такова нещо, че не можеш да обичаш, ако не виждаш у хората - малките животинки, които заслужават нежност, а у животните - трогателните човечета, които имат нужда от теб.

Ако въобще вече ти е възможно да обичаш някой, който непрекъснато прави гафове,а после се нуждае от прошка.И ако съставна част на връзката станат постянните компромиси, няма ли да спреш да обичаш себе си?
Ако се стигне до там , че да прощаваш повече от заслуженото, се е стигнало твърде далеч...Краят е за предпочитане вместо избора- на другия ли да държиш повече или на себе си.
Има мостове, които трябва да се изгарят!И толкова!