Начало » Мисли » Жозе Сарамаго
Жозе Сарамаго
(порт. José de Sousa Saramago) (1922-2010)
португалски писател, драматург и журналист, носител на Нобеловата награда за литература
...обстоятелствата винаги могат да породят необходимост, но понякога необходимостта е толкова силна, че създава обстоятелства.
...очевидноста и неизменноста винаги подрязват крилете на вдъхновението...
Аз мисля, че ние не сме ослепели, а сме били и ще си останем слепи. Слепи, които виждат. Слепи, които, виждайки, не виждат.
Никой на света не е съгрешил толкова тежко, че да умре два пъти.
Дървото стене, когато го секат, кучето хленчи, когато го бият, а човек, когато го оскърбяват, пораства.
Всеки трябва да говори за това, което знае, а това, а за това което не знае, да пита другите.
...не всички клетви се изпълняват - понякога заради душевна слабост, а понякога и под въздействие на висшите сили, които понякога забравяме да вземем в предвид.
...истинското милосърдие започва с теб самия.
Ако не можеш да живееш съвсем като хората, постарай се да не живееш съвсем като животните.
...ти даже не можеш да си представиш, как в течение на времето нараства черният списък на самообвинения.
Няма съмнение, че е трудно не да се живее с хората, а да ги разберете...
Не искам да те чакам, а искам да бъда там, където си ти.
Истинският дом е мястото, където човек спи.
За това, че ще умрем, ни е известно още от деня на раждане. И затова в определен смисъл може да се счита, че ние всички се раждаме мъртви.
Наистина, най-лош слепец е този, който не иска да вижда.
... мъката и радоста за разлика от водата и маслото могат да се смесват.
Има надежди, които се хранят с безумие.
Борбата винаги е в една или друга степен форма на слепота.
... паниката върви несравнимо по-бързо, отколкото краката които я носят.
Страхът не ни позволява да видим.
Навикът за любов е фатален.
Първото поражение е най-лошото.
Когато всичко е позволено, е също толкова лошо, както когато нищо не е позволено.
За да унищожите дракона, е необходимо да му отрежете главата, а не да му срежете ноктите.
... малко неща на света терзаят душата, както осъзнаването, че ние сме предали идеалите от нашата младост.
Няма съмнение, че най-добрите уроци преподават най-простите хора.
Спасеният не е завинаги спасен, обреченият е обречен окончателно.
Раздялата е подобна на смърта, а единствената макар и съществена разлика е надеждата.
И ти не можеш да ми зададеш всички въпроси, и аз не знам всички отговори.
Пълното незапълнено от думи мълчание може да спаси това, което ние вече считаме за изгубено.
Здравият разум се явява твърде здрав, че действително да бъде разум...
Нито едно човешко същество не може да мине без илюзии, представляващи странна психическа болест, необходима за нормалният живот.
Специалните ефект са най-лошият враг на въображението.
Ние всички сме в някаква степен публични фигури, а разликата е само в количеството зрители.
Хаосът е ред, който е нужно да се разшифрова.
Мъртвите богове остават богове завинаги.
... предполагам, това е първият признак за самотата е когато се чувстваш безполезен.
Гласът е зрение за незрящите.
Бог не прощава грехове, които се правят по негова воля.
Четенето е една от формите на присъствие.
... да философстваш означава да се учиш да умираш.
Така е устроен света: за един е беда, а за друг е празен звук...
Страхът е лош съветник.
Има такива безчувствени хора, които мислят че ще избягат от своето нещастие, смеейки се над нещастието на другите.
... философията не по-малко от религията се нуждае от смърта и ние философстваме, знаейки, че ще умрем...
Да организираш означава до някаква степен да прозреш.
Всички дни са еднакви, и нито един не прилича на другите.
Хората са странни твари, а младите хора са още по-странни, младите са съвсем друга порода.
Невежеството е мощна и решителна сила.
Може би, човечеството ще се научи да живее без очи, но тогава то ще престане да бъде човечество.
Бог спасява души, той не спасява тела.
В смъртта всички сме еднакво слепи.
Умира само този, чиито дни са номерирани.
... крачка назад приближава към смъртта точно така, както и крачка напред.
Ти ставаш скептик. До колкото ми е известно, никой не се ражда скептик.
Ден, когато получаваш макар и един добър съвет, вече не може да се счита за изгубен.
Живота въобще е странно нещо.
... във всяка ситуация се намира някой, който изказва своето мнение, даже ако не го питат за него.
При епидемия няма виновни, всички са жертви.
... без смърт няма възкръсение, а без идеите за възкръсението няма религия.
Всеки постъпва в съответствие със своите морални принципи.
Жените не прощават слабости.
По-добрата метафора не обяснява същността на явлението.
Слепотата е благодеяние за уродливите.
На никой все още не е отдало да види смърта и да остане предишният.
... при всяка епоха има свои кръстоносни походи.
В този свят на всеки въпрос можеш да получиш отговор, само че времето за въпроси никога не настъпва.
Направи всичко възможно, понеже невъзможното е невъзможно.
Ние вече бяхме слепи в този миг, когато ослепяхме.
Детските кошмари не се сбъдват, да и мечтите също.
Единственото, на което Бог не е способен е да не обича самият себе си.
Да, знанието е действително прекрасно нещо. Зависи от това, какво знаеш. И от това, кой знае.
Това което не е достатъчно добро за едни, за други е мана небесна.
... за християнският бог не съществува жена.
... твърде кратък живот за съзерцание.
На земята има толкова живот и смърт.
Когато всички станат поети, никой няма да пише стихове.
Светлината за него се превръща в звук.
Умният разбира с половин дума.
Едни се обличат в доспехи, други в тайни.
Правителството и народът се надяват, че всеки ще изпълнява своя дълг.
Добрите дела се творят само в неслужебно време.
Хората са много, а мотивите малко.
... най-добрият начин да защитиш своята тайна е да уважаваш чуждите тайни...
... няма последствия без причини и причини без последствия...
Големите кораби се строят за големи бури...
Правото не е абстракция, то съществува, даже ако не се уважава.
Само мълчанието е истинско.
Мъртвите са там, където трябва да бъдат мъртвите, а живите там, където са живите.
Живите от живите ги отделя, толкова непроницаема стена, колкото и живите от мъртвите.
... завинаги е твърде дълъг срок.
Вероятно, необходимостта да плащаш за собствените си мечти е най-горчивият вид отчаяние.
За промени в живота е необходим целия този живот.
Правилността поражда грешката, грешката съдържа в себе си правилност.
Този, който се наслаждава изпитва страдание, равно на наслаждението, което изпитва този, който страда.
Природата се отнася към всички свои създания с възхитителна жестокост.
XX век | XXI век | Португалия | журналисти | писатели | драматурзи | Нобелова награда литература |
Португалия журналисти | Португалия писатели | Португалия драматурзи | Португалия XX век | Португалия XXI век | журналисти XX век | журналисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | драматурзи XX век | драматурзи XXI век