Начало » Мисли » Жорж Санд

Жорж Санд

(фр. George Sand) е литературният псевдоним на Амандин Орор Люсил Дюпен (Amandine Aurore Lucile Dupin) (1804-1876)
френска писателка

В живота има само едно щастие - да обичаш и да бъдеш обичан.

Нашият живот се състои от любов, и да не обичаш - означава да не живееш.

Любов без благоговение и възторг - това е просто дружба.

Мъж, който говори умно за любовта, не е особено влюбен.

Истината е твърде проста; достигането до нея винаги е сложно.

Ние не можем да изтръгнем от живота ни нито една страница, но можем да хвърлим в огъня цялата книга.

Разлюбения винаги е сам в тълпата.

Душа, която никога не е страдала, не може да разбере щастието.

Простотата е това, което е най-трудно от всичко на света; това е краен предел на опитността и последни усилия на гения.

Истината живее само в откритата душа, а авторитета - само в чистата уста.

Неразделната любов така се различава от взаимната любов, както заблуждението от истината.

Честността умира, когато се продаде.

Вярата е като любовта. Намираш я тогава, когато най-малко я очакваш.

Верността е такава рядкост и такава ценност. Това не е вродено чувство да бъдеш верен. Това е решение.

Скромността понякога идва от преувеличена гордост.

На света няма нито един мъж, който е способен продължително време да се задоволява само с душата на жената.

Жената е умряла, ако не може да гледа на мъжа като на своят най-добър приятел.

Да се съпротивляваш на любовта означава да я снабдиш с нови оръжия.

Любовта, като всичко, което се случва на човек в живота, учи много.

Силата на времето над нас е по-силна от нашата власт над нас.

Любовта дава сили на най-слабите.

В страстните си мечти всичко изглежда възможно, но когато внезапно се появи реалноста пред очите ни, ние с ужас ще се върнем към бившите си възгледи.

Победите над любовта дава сили за други победи.

Където няма достатъчно знания ... сърцето подсказва.

Този, който истински обича изкуството, не се страхува от нищо.

Великото, истинското и прекрасното в изкуството е простотата.

... добротата черпи сили там, където гордоста намира само отчаяние...

Много бързо свикваме с опасностите, когато виждаме, че другите въобще не се безпокоят.

Моралното зло в хората е резултат от материалното зло. Страданието поражда страх, недоверие, нечестност, борба с всичко.

Беззащитният човек мълчи от страх, а когато злото победи, мълчи по навик.

Силната воля преодолява всичко.

Да знаеш е нещастие, но да откажеш да действаш е престъпление, когато знаеш че трябва да действаш.

Всяка нова любов измества старата - това е в природата на нещата.

Само едно е важно в живота - любовта.

Човек не власта над сърцето си, никога не бива да се счита за престъпник заради това че се е влюбил или разлюбил.

От разстояние опасността винаги изглежда по-лоша, от колкото от близо.

Страхотно щастие, дълга страст може да се купи само с цената на страдание.

Който е обичал веднъж, добре знае, колко много радост и скръб има в живота.

Уви, душа, която никога не е страдала, не може да достигне щастие.

Любовта е също взаимен договор, както и бракът.

Няма нищо по-поетично, от човешкото съвършенство.

Човешката природа е умалено, но много прецизно и пълно отражение на вечността.

Няма вечно щастие, както няма вечна пролет. Такъв е закона на природата, на който ние не можем да не се подчиним.

Така е устроен човека - той винаги се стреми към това, което няма...

Добротата черпи сили там, където гордоста намира само отчаяние

Нашето щастие винаги зависи от нас самите, и често е нужно само да протегнеш ръка, за да го хванеш.

Вие все повече възбуждате моето любопитство, но не го удовлетворявате.

Хората, които служат за причина за нещастието на другите, винаги са здрави и излизат невредими от всички опасности.

Слабите хора живеят в постоянен страх и са пълни с предчувствия.

Невъзможно е да обясните и разтълкувате до край характера на другия човек.

Провидението не оставя тези, които се уповават на него.

Няма нищо по-логично, от реалният живот.

Ако жената е героиня, тя не може да бъде героиня само наполовина.

Искам да се предпазя от слепия ентусиазъм.

Тя е чиста, като вратите на рая.

И твоята дружба е по ценна, от любовта на другите хора.

Какво може човешкото внимание против всемогъщите ръце на съдбата?

Колкото може по-малко подлагайте дружбата на изпитание.

Скуката взе връх над ревноста.

Истината таи в себе си мълниеносната и безпощадна сила на убежденията.

Думите струват повече, отколкото ние.

Тирания, ревност и насилие винаги се явяват признак на слабоста.

Мъките в ада се единственото, в което вярват и от което се страхуват хората с низша душа.

Бедността не обременява тези, които са съхранили чувството за собствено достойнство.

Идеите раждат идеи!

Четейки реформаторите, престанах да бъда католик; четейки философите, престанах да бъда християнин.

Царството Небесно принадлежи на този, който е с велик ум и прост по сърце.

Да правиш добро не е толкова трудно, да правиш добро е просто да не правиш зло.

Артистите са много по-опасни и зли, отколкото ти, мили мой, предполагаш.

... понякога човек забогатява в този ден, който изгуби всичко.

... благополучието е неволя, а спокойствието - скука, убийствена за душата на артиста.

Това което иска жената, също иска Бог.

Нещастието е за тези, които сме заобичали - това е единственият истински ад!

При всяка епоха има своя крайност, затова никога не трябва да съжалявате за времето, в което живееш.

Природата във всичко се стреми към хармония, и понякога ни дарява, а понякога ни разорява.

Лоран, беше много искрен. Когато той лъжеше, то преди всичко лъжеше самият себе си.

Този, който внушава такава дружба, е достоен за своят приятел.

Тревогата не разсъждава, а любовта внушава необосновани опасения.

Има обиди, които не се прощават, и нещастия, които не се забравят.

Светът се управлява от капризи, заблуждения и безумие.

Самолюбието е присъщо на любовта така, както интереса на дружбата.

... не разума управлява човека, а въображението, мечтата.

Бог най-често помага на силния.

Идеите ни пораждат чувства.

Злото дълго се помни, а доброто бързо се забравя.

Подозрителността изсушава сърцето.

За да обичаш селото, е нужно безсмислено да обичаш земята и сляпо природата.

Важен е не съветът, важно е да намериш сила да го следваш.

Една дума ме убеди и изцели повече, отколкото цял век размишления и молитви.

Страданието не разсъждава.

Простотата - това е това, което е по- трудно от всичко на света; това е крайният предел на опитността и последното усилие на гения.



XIX век | Франция | писатели |
Франция писатели | Франция XIX век | писатели XIX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе