Начало » Мисли » Жоел Дикер
Жоел Дикер
(нем. Joël Dicker) (1985)
швейцарски писател
Докато ти не си умрял, целият ти живот е напред.
Книгите са като живот. Всъщност те никога не свършват.
Животът е поредица от избори, с които трябва да се смириш.
Животът е дълго падане. Главното е да умееш да падаш.
Някога звездите в Америка бяха космонавти и учени. А сега нашите звезди не правят нищо и по цели дни се фотографират - ту себе си, ту своята храна.
Да бъдеш писател означава да бъдеш жив.
Падащата звезда е звезда, която е могла да бъде прекрасна, но се е страхувала да блести и избягала.
Не обичам съжаленията: те означават, че ние не приемаме себе си такива, каквито сме.
.. вероятно това е щастие: да бъдете в хармония с това, което сте.
Придавайте на живота си смисъл. На живота придават смисъл две неща: книгите и любовта.
Свободата, жаждата за свободата е война със самият себе си. Ние живеем в общество със смирени офис работници и за да изкарате себе си от това блато, трябва да се сражаваш едновременно и със себе си с целият свят. Свободата е ежеминутна борба, която ние почти не осъзнаваме.
Ако не ви достига смелост да пробягате под дъжда, на вас не ви достига смелост да напишете книга.
Истината никак не влияе на това, което изпитваш към друг човек. Това е и великата драма от чувства.
Шедьоврите не се пишат. Те съществуват сами по себе си.
Главното не е падението, понеже падението е неизбежно, а главното е умението да станеш.
Най-главното е първата глава. Ако тя не се хареса от читателя, няма да прочете останалото.
Никога не оставяйте умората и страхът да ви сломят. Обратното, използвайте ги за да се движите напред.
След двадесет години хората ще престанат да четат. Това е факт. Просто няма да им остане време, да се откъсват от телефона.
Несравнимите не завиждат.
Вие знаете ли какво е това издател? Писател-неудачник с богат баща, с чиито пари той може да си присвоява чужди таланти.
Всъщност, всички писатели пишат за цял живот една единствена книга.
Единственият, който знае, съществува ли Бог или не е самият Бог.
Той е човек, а всеки човек има свой демон. При всеки има свой демон. Въпросът е само в това, до какви граници може да се смири с тях.
Защо пиша? Понеже книгите са по-силни от живота.
Не е задължително да бъдеш известен, за да бъдеш добър писател?
Писателя не се ражда, писател се става.
Колкото повече съм спечелил, толкова повече се боя да не загубя.
Това беше сън, но сега е време да се събудим.
Никой не е свободен, момче. Ние сме пленници на другите и сами на себе си.
Любовта е прекрасна, но както всичко прекрасно, тя заслепява, и ви болят очите. Ето затова плача често.
XX век | XXI век | Швейцария | писатели |
Швейцария писатели | Швейцария XX век | Швейцария XXI век | писатели XX век | писатели XXI век