Начало » Мисли » Жил Дельоз
Жил Дельоз
(фр. Gilles Deleuze) (1925-1995)
френски философ-постмодернист
Има ценности, които се раждат остарели.
Хуморът е неотделим от способноста за избор.
Нерядко говорят, че предисловието трябва да се чете накрая. Заключението пък, напротив, трябва още в началото.
Човекът представлява фигура от пясък между морския отлив и прилив.
Именно езикът едновременно установява граници, и ги престъпва.
Хуморът - изкуство на повърхността, противопоставяне на старата ирония - изкуство на дълбините и върховете.
Философът създава, той не отразява.
Чувственото съзнание упорства.
Естетиката страда от тягостно раздвоение.
Всяка епоха казва всичко, което може да каже.
Съдбата - това е преди всичко единството и връзката на физическите причини между себе си.
Въпросът не е това, какво е властта, и не е в това, от къде тя произхожда, а в това, как тя се осъществява.
Много хора, които не се нуждаят от психиатрични болници, все още са там, докато много от тези, които трябва да са в тях, не са там.
Несъзнателното има свои собствени ужаси, но те не са антропоморфни. Това не е мечта на разума, която генерира чудовища, а по-скоро бдителна рационалност, страдаща от безсъние.
Писателя, като този, който вижда и слуша, - ето това е целта на литературата: прехода от живот в език, който утвърждава Идеи.
Следователно, вярно е, че първичното натрупване не се извършва само веднъж в зората на капитализма, а постоянно и винаги се възпроизвежда.
Стилът е не човека, а самата същност.
Сами със себе си хората винаги са или много любезни или много глупави.
Философията се нуждае от нефилософия, която я разбира, тя се нуждае от нефилософско разбиране, точно както изкуството се нуждае от не-изкуство и науката - от не-науката.
Да съзерцаваш значи да твориш, усещането е мистерията на пасивното творчество.
Всяко усещане е въпрос, даже отговорът му да е само тишина.
Философията е един грандиозен намек.
Гърците трябвало първо да станат философи, точно както философите трябвало да станат гърци.
Кризата е начин за съществуване на философията.
Любовта е насилие, което принуждава човек да мисли.
Да превърнем върховната власт на мисълта в абсурд означава да твориш.
Можем да мислим само като станем нещо друго, немислимо, нещо.
Да мислиш винаги означава да вървиш по магичен път.
... да имаш незабележими взаимоотношения с невидими хора е най-прекрасното, което има в този свят.
При много хора в главата расте дърво, но самият мозък сам по себе си е повече трева, отколкото дърво.
Дори истинският човек е фалшификатор, защото под волята на истината крие истинския мотив - мрачната страст да осъди живота.
Художникът не остарява понеже той се повтаря; понеже повторението е движеща сила на разнообразието, и не по-малко, че разнообразието е движеща сила на повторението.
Но както съня така и изкуството не съществува от другата страна на паметта.
Неактуални реалности, неабстрактни идеалности.
Единственото доказателство за безсмъртие, единствения шанс да го придобиете е естетически.
XX век | Франция | философи |
Франция философи | Франция XX век | философи XX век
Коментар #1 от: 16-11-2012, 10:55:24
Коментар #2 от: 16-11-2012, 15:34:25