Начало » Мисли » Жан Бодрияр

Жан Бодрияр

(Jean Baudrillard) (1929-2007)
френски философ, социален теоретик и културолог

Вече става дума не за убиване, изяждане или съблазняване на Другия, за изправяне пред него, състезаване с него, за любов или омраза към Другия. Става въпрос преди всичко за производство на Другия. Другият е вече обект не на страст, а на производство. Може би защото Другият, в радикалната си другост или нередуцируемата си странност, е станал опасен или непоносим.

Американската цивилизация практически не знае повече за черният цвят с изключение та траурните и официалните церемонии.

За много цивилизации енергията на човек и енергията на животните е равнозначна.

Първата фаза е изтребването на другите, а после започва въвеждането наново на другия. Другият като огледало - това вече не е истински друг. Но аз се питам, дали не остават навсякъде хора други, но диви, които действат и не приемат тази конверсия на другоста по образа и подобието на Запада и това производство на фалшиви разлики. Става нещо, което не съвсем добре разбираме. Появяват се другости, сривове, провали, злополуки; можем да наречем това средновековно варварство, можем да го наречем ислямски фундаментализъм, но всичко това крие една несводима съпротива на тази универсализация на модела. И това едва започва.

Интелектуалците трябва да спрат да легитимират представата, че съществува някаква "последна истина" зад привидностите. Тогава, може би, масите ще обърнат гръб на медиите и манипулирането на общественото мнение ще претърпи крах.

Никога няма да разрешим енигмата на връзката между отрицателните основи на величието и самата величина.

Няма нищо по-тайнствено, от телевизор, който работи в празна стая, а още по-странно, човек, който разговаря сам със себе си, и жена, която мечтае за нещо, стоейки до печката.

Човек не е свободен от своите вещи, вещите не са свободни от човека.

"Прекрасна вещ" каза колекционера, но в никакъв случай не и "прекрасна статуетка".

Ние от сега нататък сме само безотговорни ползватели стремящи се към нулеви жестове и усилия.

Всяка старинна вещ е красива просто понеже е доживяла до наши дни.

Огледалото придава на пространството завършеност.

Вещите са битова митология, в която се гаси нашият страх от времето и смърта.

Вещите са станали по-сложни, отколкото действията на човек по отношение на тях.

Всичко е изкушение, и нищо друго, освен изкушение.

Народът се оказа публика... На масите се дава смисъл, а те очакват зрелища.

Намираме се в свят, в който има все повече и повече информация и все по-малко и по-малко смисъл.

Забвението за унищожението се явява част от унищожението.

В нашата цивилизация има все повече и повече вещи и все по-малко и по-малко термини за обозначение.

Кажи ми, какво изхвърляш и ще ти кажа, какъв си ти.

Духовната ситуация на човек възниква само там, където той усеща себе си в гранична ситуация.

Вече няма народ - има маса, освобождение от всякакви високи идеали.

Създадената ценност е много по-значителна, ако в нея е заложено бързо изчезване.

Начинът, по който човек преодолява себе си, е начинът, по който прониква в себе си.

Всичко е дадено, всичко е обратимо, и всичко се принася в жертва.

В наши дни да бъдеш свободен означава да имаш възможност да произвеждаш нещо, да имаш нещо, да употребяваш нещо и да трансформираш в нещо.

Човек е винаги повече от това, което знае за себе си.

Всяко съзнание преминава в своето съществуване през серия от статии благодарение на познаването на себе си.

Както времето се явява обект, така и произведените обекти могат да се разгледат като кристализирано време.

За да бъде "употребено" самото свободно време е длъжно да бъде все повече и повече, пряко или косвено купено.

Еротиката е за елита, порнографията е за широката публика.

Цел на икономиката се явява не максимално производство за индивида, а максимално производство във връзка с обществената система от ценности.

Социалната йерархия притежава по-тънки критерии: тип на труда и отговорноста, ниво на възпитание и култура, участие във взимането на решения.

В този смисъл, ние, които не сме нито красиви, нито грозни, без да можем да съдим един или друг, сме обречени на безразличие.

Ускореното обновяване на предметите често става като компенсация на разочарования стремеж към социален и културен прогрес.

Човек винаги колекционира сам себе си.

Изтощаването на метафората е висша форма на насилие над нея.

Това, което днес наричаме изкуство, носи в себе си свидетелство за неизлечима пустота.

Култът към тялото свидетелства за това, което в нашето време е заело мястото на душата.

Знак "симулакра", помага на човек да овладее реалноста, но едновременно с това унищожава реалното, заменяйки го със себе си.

Ядреното оръжие което се произвежда в сегашно време е не толкова с целта за неговото реално използване, колкото с цел укрепване на държавния престиж в световното общество.

Отчуждението не може да бъде преодоляно: самото то представлява самата структура на сделката с Дявола. То е в самата структура на търговското общество.

Всекидневният живот - това е различие в повторения.

Системата признава само условията на собственото оцеляване, тя игнорира индивидуалните и колективните цели.

Мълчанието на масите, безмълвието на мълчаливото мнозинство - това е единственият реален проблем на нашето време.

Хората стават остатъци от своите собствени остатъци.

Автоматиката сама по себе си по никакъв начин не означава висока технологичност - обратното, в нея се крие риск от технологичен застой; защото в тази мярка, в която веща не е автоматизирана, тя се поддава на промяна, включено в по-широк функционален комплекс. Когато тя стане автоматична, тази функция придобива съвършенство, но и закритост, несъвместима с някоя друга.

Никой не е в състояние да носи отговорност за своя живот.

Светът е капан с прекрасно функциониращ механизъм.

Субекта на потреблението е система от знаци.

Нашият свят е устроен от такива образи, че нито абсолютно добро, нито абсолютно зло не са възможни в него.

Общуването сега не е самият разговор, а това, което те кара да говориш. Информацията не е знание, а това, което те кара да знаеш.

Изкуството в своята съвкупност сега е метаезик на баналноста.

Сега е много трудно да се говори за живопис, понеже сега е много трудно да се види.



XX век | XXI век | Франция | философи | културолози |
Франция философи | Франция културолози | Франция XX век | Франция XXI век | философи XX век | философи XXI век | културолози XX век | културолози XXI век

Кин Войло
С няколко думи
Коментар #2 от: 13-01-2014, 14:01:04
С няколко думи - същността на една важна съставка от неговата философия:

Символите симулират действителността. Но от определен - постмодернистичен - момент нататък действителността бива заменена от симулиращите я символи и всички ние започваме да живеем в тази измислена действителност. Такава измислена реалност се обозначава от Бодрийар като "симулакра", което е нова фаза на "симулацията посредством символика".

Това прилича на небезизвестния "солипсизъм", съгласно който ние нямаме представа за истинската реалност, защото реалността е комбинация от субективните ни възприятия. Но все пак способността ни да имаме субктивни усещания ни е дадена от Природата (под Природа по желание можем да разбираме и Бог). В случая на "симулакра" обаче, реалността ни се афишира не като комбинация от природно обусловени впечатления, а като комбинация от символи, които са се породили в нашата глава - вероятно поради нашето желание да стилизираме света и да опростим своето вникване в него до степен, при която няма да се чувствуваме интелектуално претоварени.

Един пример. Ние искаме да добием представа за Париж. Логичния подход би бил да се качим на самолета, да пристигнем в Париж и да прекараме няколко дена в него, разхождайки се из улиците, посещавайки музеите, отсядайки в кафенетата... Така ще добием солиптична представа за града Париж - тя няма да бъде съвсем пълна, защото няма да сме видяли друго, освен музеи и кафенета. Няма да сме добили представа как живеят в мизерните крайни квартали, например, наркоманите в Париж, или пък - крадците. Е да, там има и бардаци и някои хора се интересуват специално от тях, но ние сме почтени люде и ще се задоволим с бедната комбинация от усещания, която ни е отредил нашият почтен солипсизъм.

Постмодерните времена, обаче, са направили пътуването до Париж и шляенето из него да е най-малкото загуба на ценно време. Ето защо ние се задоволяваме да разгърнем картата на Париж, да прочетем един или два туристически пътеводителя, да хвърлим поглед в репродукциите в този или онзи албум - издание на съответния парижки музей и... ето ти я представата за Париж, изкована по един съвсем опосредствуван начин, който ни позволява да създадем в съзнанието си цяла система от символи, касаещи Париж.

Това вече е "симулакрата" на Жан Бодрийар.
Теодор
:)
Коментар #1 от: 22-11-2010, 18:58:46
страхотен философ, прочетете и други негови мнения , интервюта , до каквото се доберете ..
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе