Начало » Мисли » Жан Расин

Жан Расин

(фр. Jean-Baptiste Racine) (1639-1699)
френски драматург

Нерядко дара на боговете е божие наказание.

Любовта е по-трудно да се сломи, отколкото пълчища врагове.

Ненавистта към бащата ляга и на сина.

Невинността не се бои от нищо.

Моята единствена надежда е в моето отчаяние.

Сееш ли зло очаквай кървава жътва.

Аз лъжа своя съперник, но само с целта да го задуша.

Може ли да бъде неверен тоз, който не любим?

Поетите имат общо с еретиците по това, че винаги защитават своите произведения, но съвестта им никога не ги оставя в покой.

Гнева се доверява на съдбата непредпазливо.

Най-силно страдат тези, чиято мъка е мълчалива.

Със страх човек на всичко е готов да тръгне.

Без дела няма вяра: тя е тяхното мерило.

Всеки греши. Така повелява света.

Но майчиният дълг е по-висш от всички други чувства.

Ах, гордостта с красотата са като близнаци!

Мъртвите врагове не могат да внушават страх.

Страстта е зъл тиранин не познаващ пощада.

Ние сме хора, а за хората е характерна човешката слабост.

Любовта се забравя лесно, но не и честа.

Непобедените не винаги са непобедими.

Скривайки своя недъг, ти загиваш от него.

Любовта е сляпа...

Изгубената любов е незначителна загуба.

Заслугите се мерят с дела, а не с думи.

Когато гневът отшумява - жестокостите са абсурдни.



XVII век | Франция | драматурзи |
Франция драматурзи | Франция XVII век | драматурзи XVII век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе