Начало » Мисли » Жан Жене

Жан Жене

(фр. Jean Genet) (1910-1986)
френски писател, поет и драматург

Полицаите, поетите, лакеите и свещениците съществуват благодарение на човешката низост. От нея те черпят своите сили. Тя бушува в тях. Тя ги храни.

На всеки е известно, че въображението е опасно нещо, и когато то е твърде много рискуваш да пренебрегнеш подводните течения на реалният живот.

Приятелството между двамата съперници не е невъзможно, те имат много общо помежду си, те обичат едно и също нещо.

Адът има свои степени, свои кръгове, както и любовта.

Единственото престъпление е да унищожаваш самият себе си, наистина, по същество, това означава да убиваш единственият живот, който има цена: живота на своят дух.

Бог е добър, понеже поставя на вашият път толкова капани и примки, че просто не може да не отидете там, където той ви води.

Красотата може да служи като по-сериозно препятствие от ограда с бодлива тел: тя е способна да пусне тръни и боди, изпращайки картечен ред и поразявайки от разстояние.

Мен ме води стремежа към красота. Аз жадувам да се утвърдя в нея обозначавайки своите предели, избавяйки се от неясноти и уредя самият себе си.

Аз силно отхвърлих света, който ме отхвърля

Целувката е първобитна форма на желанието да опиташ. и даже повече от това - да изядеш.

Талантът е учтиво отношение към материята, той се състои в това да вложиш песен в устата на безмълвието.

Красотата на моралното действие зависи от неговото изразяване.

От този смях лесно можете да си представите какво е сатанизъм.

Така аз живях сред безкрайно количество дупки във формата на хора.

Аз ви мразя от любов.

Жестокостта е спокойствие, който ви възбужда.

Аз съм никой и нищо, аз съм просто извинение.

Не е достатъчно да извършиш престъпление, а трябва и да заслужиш правото да го извършиш.

Човек остава паднал, докато носи в себе си знакът на падението.

...животът ми трябва да се превърне в легенда, т.е. заслужава да бъде четен, а четенето ще породи някаква нова сензация, която наричам поезия.

Няма нищо по-лошо, от това да бъдеш Хамлет и да не бъдеш принц.

Дълго време мислех, че поезията поражда конфликт, докато тя всъщност го разрешава.

Тук танцува пушекът. Пушат музика. Пият от уста в уста.

Живей съгласно небето, въпреки Бог.

Грозотата е почиваща красота.

Но истинска симпатия са способни да предизвикат само жестокостта и омразата.

Карел знаеше, че определено количество - особено злато - дава право да се убива. Убийството в този случай става "важен държавен въпрос".

Тя твърде добре и твърде млада позна отчаянието, за да умира от студ в сегашната и възраст.

Моята власт над себе си беше голяма, но, царувайки над вътрешното си същество, станах изключително неловък по отношение на останалия свят.

Естетическото и морално значение на постъпките зависи пряко от способностите на този, който ги върши.

Хората с болно въображение трябва вместо това да бъдат надарени с тази красива и поетична възможност: да отрекат нашия свят и неговите ценности, за да въздействат на него с царска лекота.

Поезията е разрив (или по-скоро среща в точката на разрива) на видимото и невидимото.

Просто да продължиш да живееш - вече е голямо дело.

...той никога по-рано не е забелязвал това качество на слънцето: недоброжелателност.

...те си позволиха единственият акт на любов, който могат да вършат открито пред всички, - станаха да танцуват.

В затворът липсва всичко, даже самота.

...плувам, дори без да си спомням, че преди десет години вече бях се качил на тази лодка и тя потъна, потънала в море от забрава.

Но е добре известно, че няма нищо по-опасно от потискането на собствените емоции.

Убитият човек може да бъде по-реален и по-опасен от живият.

Но самият аз съм красива фраза и тя не може да се научи наизуст.

Той заплака заради това, че не може да плаче.

Колко трябва да е приятно да имаш съседи мъртъвци! Действително, гледката от прозореца беше прекрасна. Понякога гробището го осветява луната.

Именно тогава той започва този дълъг героичен живот, който продължи цял ден.

Френското Гестапо комбинира две красиви явления: предателство и кражба. Ако към това се прибави и хомосексуалността, то ще стане блестящо безупречно.

Какво мога да направя, за да съм достоен за красотата му? Имах нужда от смелост, за да му се възхищавам.

Не можете да спрете по средата. Каквато и да е началната точка, финалът ще бъде чудесен. Всяко действие е срамно само ако не е завършено.

Пощальонът е разносвач на целувки. Разпространението на пощата в армията е празник, където жените процъфтяват.

Самотата не ми е дадена изначално, а аз я завоювам.

Тялото на Ритон е заключено в моите затворени очи.

Стоях в яростна светлина под безмилостните погледи на хора и предмети.

Невъзможно е да се обичате един друг в робство.

Мечтата е градина, която се отглежда на тъмно.

Всеки сарказъм е горчив и крие в себе си частица отчаяние.

...може да се обичате един друг само ако се намиране та едно ниво на моралната плоскост.

При гниенето си плътта излъчва триумф.

Правдоподобността предполага наличието на ясни мотиви.

Тя отказа лукса и красотата, защото те убиват съня. Точно като любовта.

Той обича удоволствията. Той знае всяко кафе в Париж, в които има тоалетни със седалка.

Започваш с просто суеверие и после се озоваваш в Божиите ръце.

Любовните игри отварят неописуем свят, който звучи в нощния език на любовниците. На този език не пишат. На него дрезгаво се шепне през нощта. На зазоряване го забравят.

Искреността е желанието да не се крие нищо, а спонтанността е неспособността да се скрие нещо, защото импулсът неизбежно е последван от действие.

Сега, когато трябва да го напусна, аз се привързвам към него по-силно.

Смъртта е единствената съществуваща в нас реалност.

Смятаха го за много близък до Бог, тъй като той беше наивен.

Може би си мислите, че речта е един вид радиовълни за обмяна на любов.

В себе си въздигнах рицарския орден, основателя, главата и единствения рицар, на който съм аз.

Небето се спусна на земята като син прах в чаша вода.

Бих искал да бъда подъл и да убивам всички, които обичаш.

Красотата на моето престъпление щеше да изкупи нещастието на моите страдания.

За да действа, е необходимо да се освободим от лекомислието и да поставим мисълта на солидна основа.

Не всичко е изгубено, докато остане решителността.

Ако смятате, че нещастието може да бъде избрано, тогава не знаете нищо за него. Моето нещастие ме избра.

Затворите загубиха блестящата си тежест, тъй като нашите крадливи власти станаха буржоа, а честните хора се заселиха в затворите.

Да се осмелиш да живееш с всички сили е красотата на великите проклятия.

Когато страданието и копнежът не могат да намерят изход, те, концентрирайки се, размишляват върху стените на затвора, а след това се появяват много тъжните песни, които Бочако искаше да чуе и който той самият пее.

Любовта не търпи насилие: тя трябва да бъде абсолютно доброволна.

Само общата омраза може да даде на приятелството такава сила. Това е ролята на врага. Те ни свързват един с друг с любов.

Красотата е нещо много мощно и аз не бих се изненадал, ако някога се научите как да я използвате за практически цели, като например осветяване на улиците или въртенето на турбини.

Сега тя ще живее само за да бърза към смърта.

Така като гръмоотводът привлича мълнията, така всички чудеса на външния свят са привлечаха към себе си Алберто.

Тези хора никога не знаят, какво им става под прозорците и слава Богу. Иначе те биха умрели от огорчение.

Нейната личност е скована от хиляди чувства и противоположности, които са преплетени, разплетени, вързани, развързани, създавайки луда бъркотия.

На бедните ми рамене тежи тежкото бреме на правосъдието, облечено в съдебна мантия и тежестта на съдбата ми.

Времето не дава отсрочки, аз усещам неговият бяг.

Единственото средство да избегнеш страхът е да му се отдадеш.

Този свещеник беше съвсем млад: под неговите траурни дрехи се познаваше тялото на страстен атлет. С други думи, той носеше чужди дрехи.

Самотата е сладка. Тя е горчива.

Да бъдеш човешка майка на божество е по-любопитна позиция от позицията на божество.

Поезията е визия за света, извлечена от усилия, понякога изтощителна, извита от напрежението на волята.

Не съм оставил нито един ъгъл в сърцето си, където да може да се скрие усещането за моята невинност.

Усмивката е толкова лазурна, че дори гвардейците интуитивно повярваха в съществуването на Бог и началната геометрия.

Всяка мъка носи в себе си сладост.

Християните обичат толкова повече, колкото по-силно страдат.

Човек е велик, ако му е велика съдбата.

Спомените са съставени от пореста субстанция.

Предателството е красиво.



XX век | Франция | поети | писатели | драматурзи |
Франция поети | Франция писатели | Франция драматурзи | Франция XX век | поети XX век | писатели XX век | драматурзи XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе