Начало » Мисли » Иван Бунин

Иван Бунин

Иван Алексеевич Бунин (1870-1953)
руски писател, поет и преводач, носител на Нобеловата награда за литература

Суетността избира, истинската любов не.

Живота на човек се изразява в отношението на крайното към безкрайното.

Когато обичаш някого, никакви сили не могат да те накарат да вярваш, че не можеш да обичаш този, когото обичаш.

Обожаваме жената за това, че тя доминира над нашите мечти и идеали.

Не Бог, не Бог ни е създал. Ние сме сътворили Бог с робски сърца.

Жените са подобни на хората и живеят около тях.

Не думите е нужно да се преведат, а силата и духа.

Всичко минава, да не всичко се забравя.

Ако човек не е загубил способноста си да очаква щастието той е щастлив. В това е и щастието.

Жените никога не са така силни, както когато те са въоръжени със слабост.

Повече от всички рискува този, който не рискува.

Цял живот страдам от това, че не мога да изразя това, което искам.

Който се жени по любов има добри нощи и лоши дни.

Знаете, че на света има толкова малко щастливи срещи...

Изглежда, че нищо не може да бъде по-добро от миризмата на зимния въздух, с който влизате в стаята от двора...

Ако има бъдещ живот и ние се срещнем в него, ще коленича и ще целуна краката ви за всичко, което ми даде на земята.

Младостта мина при всекиго, а любовта е друга работа.

Всичко минава, приятелю. Любовта, младоста - всичко, всичко.

Сега този лек дъх изчезна отново в света, в това облачно небе, в този студен пролетен вятър.

Любовта кара дори и магарета да танцуват.

Търпението е медицината на бедните.

Спомените са нещо толкова тежко и страшно, че даже съществува особена молитва за спасение от тях.

Колкото по-неосъществима е мечтата, толкова по-пленителна е, и толкова по-пленителна, колкото неосъществима.

Нямаме смисъл за нашето начало и край.

При любовта парите нямат значение.

Може би всичко е глупост, но тази глупост е моят живот...

Всяка пролет е като края на нещо остаряло и началото на нещо ново.

Добро е само краткото щастие.

По дяволите, с цялата тази поетична трагедия на любовта!

Ревността е неуважение към този, когото обичаш.

Бог е неограничено всичко, човек е само ограничено проявление на Бог.

Животът трябва да е наслада...

Не мога да си представя любов без ревност. Който не ревнува, той, според мен, не ревнува.

Не се страхувам от смърта, а се страхувам от страданията.

Мразещия вижда по-ясно от обичащият.

Виното е забранено, но почти всички са пияни.

Зимният ден е кратък, а за бутилка вино, за разговор с приятел, той е дори по-кратък.

С годините всичко минава.

... радостен страх от нашето общо щастие да бъдем близо един до друг.

Колко са еднакви, всички тези революции.

Защо не можем да обичаме света така, както бихме го обичали, ако той беше съвсем нов за нас?

Има три вида хора: едни, които са намерили Бог и му служат, друго, които са заети да го търсят, и трети, които, не го намират и все така не го търсят...

...преди смърта няма да умрете.



XIX век | XX век | Русия | поети | писатели | преводачи | Нобелова награда литература |
Русия поети | Русия писатели | Русия преводачи | Русия XIX век | Русия XX век | поети XIX век | поети XX век | писатели XIX век | писатели XX век | преводачи XIX век | преводачи XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе