Начало » Мисли » Юн Фосе
Юн Фосе
(норв. Jon Foss) (1959)
норвежки писател, поет и драматург, носител на Нобеловата награда за литература
...защото ако имаше нещо, което не му харесваше, това бяха големи думи, те просто лъжеха и прикриваха нещата, тези големи думи, те не оставяха това, което наистина беше, да живее и диша, а просто го пренасяха в нещо който искаше да стане голям, това си мислеше...
Можеш ли да си щастлив, когато си нещастен?
Да композираш поезия означава да слушаш, ...не да измисляш, това е, така да се каже, да извадиш наяве нещо, което вече съществува - ето защо, когато човек чете страхотна поезия, често получава това "Аз-съм-нов-за-всичко-от-това-вече, просто-не-изразих-това чувство. Езикът слуша себе си."
Разбирам толкова малко. И с годините разбирам все по-малко. Вярно е. Но и обратното е вярно, че с годините разбирам все повече и повече. Да, вярно е също, че с годините разбирам много, почти плашещо много. Почти мога да се наситя от това колко малко разбирам и почти да се изплаша от това колко много разбирам.
...красивото в живота се оказва лошо в една картина, защото сякаш има твърде много красота, добрата картина се нуждае от нещо лошо в нея, за да блести както трябва, има нужда от тъмнина в нея...
...вътре в човека е това, което ще премине и ще се слее с това, което е невидимо във всичко...
...едно от най-важните неща, когато става дума за рисуване, е да можеш да спреш в точния момент, да знаеш кога една картина казва това, което може да каже, ако продължиш твърде дълго, тогава по-често картината ще бъде съсипан...
...това е почти като език, защото всеки език ви дава достъп до своя дял от реалността, а различните религии са различни езици, всяка от които може да има своята истина и своята липса на истина, мисля и е глупаво да мислим, че Бог е всичко определено, всичко, за което можете да кажете нещо...
...мисля, че човек идва от Бога и се връща при Бога, тъй като тялото се зачева и се ражда, расте и отпада, умира и изчезва, но духът е единство на тялото и душата, начинът, по който формират а съдържанието е невидимо единство в една добра картина...
...всеки има дълбок копнеж в себе си, винаги копнеем за нещо и вярваме, че това, за което копнеем, е това или онова, този човек или онзи човек, това нещо или онова нещо, но всъщност копнеем Боже, защото човекът е една непрекъсната молитва, човекът е молитва чрез своя копнеж...
...просто пазя грешките и ги оставям да грешат, защото често грешките са тези, които в крайна сметка водят до нещо правилно...
... и тогава той вижда как очите някак намират глас и това, което чува, е като вой, първо вой от едното око, а след това разпръснат вой от много очи и тогава огромният вой се слива с издигащите се пламъци нагоре и изчезва в тъмнината, а гласовете в очите се издигат и са дим, който не можете да видите, а той продължава да върви и сега е толкова студено, че трябва да се прибере вкъщи...
...той влиза в залата и старите стени там се наместват навсякъде около него и му казват нещо, по същия начин, както винаги, мисли си, винаги е така, независимо дали го забелязва и мисли за това или не стените са там, а сякаш тихи гласове говорят от тях, сякаш голям език има в стените и този език казва нещо, което никога не може да се каже с думи...
Никой не видя, че пързалката се случва, защото се плъзгаше толкова бавно, не се плъзгаше ден след ден, нито дори час след час, нито минута след минута, но се плъзгаше, през цялото време се плъзгаше, защото беше пързалка, трябваше да е състезание, защото какво друго би могло да бъде?
Вече не излизам, обхвана ме смущение и не излизам.
Доброто сърце е ключът към красивото лице.
Този, който не е свършил половината от работата си преди десет, може да не успее да се справи с втората половина.
Гордият храни собствената си мъка.
...някак си е свързано с тъга, тъга по нещо или тъга като цяло, а в музиката тъгата облекчава, става полет, полетът може да се превърне в радост и щастие, затова трябва да свириш, затова той свири и за някого частица от тази тъга е все още жива и затова много хора обичат да слушат музика, така е, защото музиката извисява битието, издига го до небето...
XX век | XXI век | Норвегия | поети | писатели | драматурзи | Нобелова награда литература |
Норвегия поети | Норвегия писатели | Норвегия драматурзи | Норвегия XX век | Норвегия XXI век | поети XX век | поети XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | драматурзи XX век | драматурзи XXI век