Начало » Мисли » Иосиф Давидович Левин
Иосиф Давидович Левин
(рус. Иосиф Давыдович Левин) (1901-1984)
руски философ и юрист
Философското тълкувание на света е тъй както тълкуванието на художественото произведение, неизчерпаемо.
Невъзможно е да убедиш човек в това, че 2 x 2 = 5, или че черното е бяло, но можеш да го убедиш в това, че злото е добро. Затова основата на етиката може да бъде само чувство, което не се нуждае от доказателства.
Историята е доказала, че няма такива абсурди, под знамето на която не би било възможно да се поведе недоволство на масите.
Атомният век - ново дърво на познанието и ново изгнание от рая.
Наличието на случайности в света не е случайно, наличието на необходимости не е необходимо.
Философът е миньор: всеки копае своята шахта на тази дълбочина, до която е в състояние да копае.
В историята всичко е възможно и нищо не е необходимо.
Колкото повече власт за човек, толкова по-малко основания да се разчита на разумното и използване.
Историята се прави от едностранни хора, но трябва да се напише от многостранни хора.
В староста мисълта за смъртта освобождава от много безпокойства.
Жалостта е това което ни прави хора. Животните не я познават.
Идеологията иска да бъде едновременно и наука, и философия, и религия, и практическо ръководство. Но тя е твърде пристрастна, за да бъде наука, твърде произволна, за да бъде философия, твърде ограничена, за да бъде религия, и твърде догматична и априорна, за да бъде практическо ръководство.
Етиката е неестествена, защото, насочена към оцеляване на неприспособимите и потискането на инстинкта за самосъхранение.
Най-силната позиция е позицията на невежеството. Тя е неуязвима и неопровержима.
Всички езици, както и култури са вариации на едни и същи теми. Затова те са взаимопреведими, но никога до край.
В историята действат два закона: Закона за големите числа и Закона на големите хора
Със създаването на човек завършило блаженото съществувание на Бога.
Религията е философия за народа; философията - спасение на избраните.
Национализмът е таксата за културното многообразие на човечеството.
Три послесдствя от лъжата: развращаване на себе си; развращаване на тези, които знаят, че това е лъжа; оглупяване на всички останали.
Правото е максималната допустима безнравственост.
Няма колективен разум, но може да има колективно безумие или глупост.
Стихийното начало не предшества авторитаризмът те са възникнали едновременно. Но стихията бързо стихва, а авторитаризмът прераства в тоталитаризъм.
Демокрацията е една от най-лошо мислените, но най-добрата от осъществените форми на управление.
Умелото познание на чужд език е не в умението да се превежда на него, а в съзнаването на неговата непредвидимост.
При тоталитарните режими хората се делят на две категории: на глупаци и на явни глупаци.
Демокрация е аристократична, защото тя е свобода за всички, създава най-добрите условия за цялостно развитие на малцина.
Да се спре разлагането може само по пътищата на замразяване или мумификация.
Народа не желае свобода. Свободата изисква, робството освобождава.
Пошлостта, както и логиката, не могат да се отричат, без да попадате в тях. И едното и другото могат само да се игнорират.
Справедливостта е твърде малко, любовта е твърде много; жалостта - колкото е необходимо и достатъчно като условие за етическо поведение.
XX век | Русия | философи | юристи |
Русия философи | Русия юристи | Русия XX век | философи XX век | юристи XX век