Начало » Мисли » Йохан Хьойзинха
Йохан Хьойзинха
(нидер. Johan Huizinga) (1872-1945)
холандски философ, историк и културолог
Не изследващата наука, а творящият език е породил както думата така и понятието.
Хората превръщат в играчка целия свят.
Човек натиска един бутон, и живота избликва в дома му. Може ли такъв живот да го направи духовно зрял? Съвсем не. Целият сват е станал за него играчка. Няма нищо удивително в това, че той се държи, като дете.
Животът стана твърде лек. Моралните мускули на човека се оказаха не достатъчно силни, за да издържат носенето на това изобилие.
Законите на играта действат извън нормите на разума, дълга и истината.
Изкуството не търпи, когато стесняват неговата свобода. Точността не е част от задълженията му.
Всяка култура съдържа някакъв стремеж.
Животните играят точно така, както и хората.
Всяка игра има свои правила.
Във всички времена моралистите не са преставали да се оплакват от рязко падение на нравите.
От време на време на този свят трябва да се случват неща, които излизат извън всякакви граници.
Съвременното съзнание лесно бърка интелектуализма с рационализма.
Чистото користолюбие не рискува и не играе.
Отмъщението е удовлетворение на чувството за чест, колкото и извратено престъпни или болезнено е това чувство понякога не се проявява.
Играта е функция, която е изпълнена със смисъл.
... изчезването на хумора е точно това, което убива.
... приложната естетика е винаги рисковано дело.
Бог няма нищо празно или без значение.
За поет се стича този, който е способен да говори на езика на изкуството.
Колкото по-дълбоко е въвлечен човек в светският живот, толкова по-мрачно е неговото настроение.
Именно в това се състои и сърцевината на кризисния момент на културата - конфликтът между "да знаеш" и "да бъдеш".
Природата се разкайва, че е създала човека, защото хората са изоставили нейната заповед за възпроизводство.
Смъртта е краят на красотата на всичко, което съществува.
Средновековната картина на обществата е статична, а не динамична.
Езикът на поезията се различава от обичайният език по това, че той преднамерено използва особени образи, които не са понятни за всеки.
Митът, под каквато и да е форма да е запазена от традицията, винаги има поезия.
Поезията се ражда в играта.
Всяко абстрактно изразяване е речеви образ, а речевият образ не е нищо по-различно от игра на думи.
Напрежението е свидетелство за неувереност, но и наличие на шанс.
Америка е добила политическа и икономическа зрялост, а в културата остава гигантско дете.
Културата води началото си не като игра и не от игри, но в рамките на игри.
Физическите, интелектуални, морални и духовни ценности в равна степен могат да повишат играта до нивото на култура.
Култът е не повече от навик за играта.
Изкуството е много по-силно от науката, подчинена на механиката и модата.
XIX век | XX век | Холандия | философи | историци | културолози |
Холандия философи | Холандия историци | Холандия културолози | Холандия XIX век | Холандия XX век | философи XIX век | философи XX век | историци XIX век | историци XX век | културолози XIX век | културолози XX век
Коментар #1 от: 21-04-2013, 02:25:14
Коментар #2 от: 21-04-2013, 11:33:36