Начало » Мисли » Ян Мартел
Ян Мартел
(Yann Martel) (1963)
канадски писател
Не трябва да защитавате Бог отвън, а вътре в себе си.
Ние, зоолозите, обичайно казваме: най-опасният звяр в зоопарка е човекът.
Даже ако животът ви е разбит, нова болка, макар и малка, може да изглежда непоносимо.
Животът трябва да се приеме такъв, какъвто ви се доставя - но от това да се стараете да вземете всичко най-добро.
Зверовете не умеят да сравняват. Те приемат всичко както е.
Съвсем не на арената на обществените дебати се решава истинската битка между доброто и злото, а на малката площ на сърцето.
Хората се местят в чужди земи с надеждата за по-добър живот.
Ние се променяме под влиянието на хората, които срещаме, и понякога до такава степен, че сами не разбираме.
Времето е илюзия, от която на човек не достига въздух.
Главната грешка на претърпелия корабокрушение е в това, че той повече се надява, отколкото прави.
Живота е до толкова прекрасен, че смъртта е влюбена в него. Да това е само любов на ревнивец - хищна и ненаситна.
Често животните се държат злобно и агресивно заради това, че чувстват своята беззащитност
Животните не умеят да сравняват. Те приемат всичко както е.
Ние се променяме под влияние на хората, които срещаме, и понякога и така, както сами не знаем.
Произведението на изкуството въздейства с това, че е правдиво, а не реално.
Реалността е неуловима. Нищо не се поддава на сравнение, даже простата круша. Времето поглъща всичко.
Побеждава разума, а не физическата сила.
Животът го научи да не поставя най-скъпото на показ.
Когато вашият живот е застрашен, съжалението веднага отстъпва на ужасно егоистично чувство - жаждата за самосъхранение.
Защо да живеем смирено в мрака? Животът е ясно и разбираемо нещо, просто го погледнете отблизо.
Вярно казват, че необходимостта е майка на изобретателността, истинската истина.
Възможно ли е да желаете награди, по-големи от живота?
Всички ние се раждаме като Свободни - не е ли така?
Крайната нужда прави човекът смел.
Надеждата подхранва надежда.
Хората са много по-склонни да вярват на невъобразимото.
Животът в лодка е трудно да се нарече живот.
Животът е в състояние да настрои най-безумната изненада.
Децата са жестоки и това не е тайна за никого.
При религиите е пълно с всякакви истории.
Не губете силите си напразно. Но помнете: безделието е залог за смърта.
Понякога животът смърди както смъртта.
Страхът е единственият истински враг на живота. Само страхът може да победи живота. Той е хитроумен коварен противник...
Искаш да живееш - приспособявай се. Бъди готов за всякакви промени. Научи се да се радваш и на това, което имаш.
Понякога животът ви прилича на махало, което ви хвърля от една крайност към друга.
Ние вярваме в това, което виждаме.
Не познавам по-спокойно място от вътрешният двор в слънчев ден.
Дали войнът е свободен да избира за себе си оръжие?
Сърцето ми трепереше от страхопочитание и радост. Видението на Бог е най-висшата награда.
Бог трябва да бъде Бог. Велик, всесилен, всемогъщ. Само такъв Бог може да ви спаси и да унищожи злото.
Когато поддържаш зоопарк, а това е изкуство и наука едновременно е важно да научиш животните, че човекът винаги е наоколо.
Един ден седмично големите котки обикновено остават без храна, така че дори могат да се чувстват свободни.
Невъзможно е да се обясни реалността без наука и е безсмислено и няма смисъл да вярваш в нещо, ако не разчиташ на собствените си чувства.
Бях кръстен на басейна. Това е още по-странно и заради това, че родителите ми съвсем не умееха да плуват.
Вярата в Бога е откритие, освобождение, най-дълбоко доверие, свободно изразяване на любов - но колко трудно е да се обичаш понякога!
Избирането на съмнението като философия на живота е подобно на избора на неподвижност като средство за транспорт.
Кои сме ние без тези, които обичаме?
Ако музиката е осмислен набор от звуци, а живописта е осмислен набор от цветове, то разказът е осмислен живот.
Да знаеш е едно, а да направиш е съвсем различно.
Достатъчно ми беше да хвърля един поглед, за да разбера: морето е огромен град.
Вярно казват, че алкохолното опиянение е чист срам, а опиянението от вода е същински възторг.
Добротата и страхът са несъвместими.
Що за религия е това - без чудеса?
Всеки, който с открита душа приема Христос, се счита за християнин.
Защо да мърсиш това, което е красиво и да разваляш това, което е съвършено?
Съмненията са полезно нещо, които помагат, макар и не винаги.
В зоологическата градина, както и в природата, най-добре е да сте на изгрева или залеза.
Необходимо е да се придаде смислена форма на всичко, ако е възможно.
Човекоядците сред животните е също такава рядкост, както убийците сред хората.
Страхът търси най-слабото ви място - и го намира точно и лесно.
Музикантът трябва да има само една вродена способност - способността да се радва.
Човешкият живот се свежда до жалките опити да се почувствате като у дома си, докато бързаме някъде в състояние на безпаметност.
Гледайки часовника, няма да избягате от бъдещето си.
Ако искате оживеете, значи, ще живеете.
Силата на духа е преди всичко!
Всяка книга е част от речта.
Дойде време за самота. Обърнах се към Бога. И оцелях.
Тигрите умеят да мълчат - прости и величаво.
Колко е тъжно, когато забравиш как изглежда майка ти!
...човек свиква с всичко, дори с убийството.
Ти не вярваш в живота, а аз в смъртта.
Градът приличаше на късна лятна вечер, изпълнена с мека светлина и носталгия примесена с лека скука.
Паметта е като неочаквана радост. С течение на времето това е всичко, което ти остава.
Обичайте и се наслаждавайте на любовта - какво може да бъде отвъд тази радост?
Какво щастие е да живееш на земята, винаги чудесна и винаги готова да сподели своите чудеса!
Всеки човек е бъркотия от факти и измислици, нашите истински тела са чанти, пълни с приказки.
Аз се държах зает. Това беше един от ключовете на оцеляването ми.
Този смях беше като вулкан от щастие, изригнал в мен.
Смъртта от прегряване настъпва по-бързо, отколкото от жажда или от глад.
Времето се губи в безкрайността.
Най-опасен е не здравото животно, а раненото.
Да изгубиш майка си е все едно да изгубиш слънцето над главата си.
Животът понякога зависи от малка дреболия.
Няма величие без добродетели.
Празната радост е по-добра от безрадостност.
Ние сме исторически животни.
Традицията и стереотипното мислене създават проблем.
Умираме точно като часовник, когато спре.
Каква радост да се наслаждаваш на лъчите на надеждата!
В края на краищата, какво е злоба, ако не и зло, изригнало от собствената ни душа?
Дори в символичен смисъл, създаването е ужасен хаос.
XX век | XXI век | Канада | писатели |
Канада писатели | Канада XX век | Канада XXI век | писатели XX век | писатели XXI век