Начало » Мисли » Хорхе Луис Борхес

Хорхе Луис Борхес

(исп. Jorge Luis Borges) (1899-1986)
аржентински поет и публицист

Великите писатели създават своите предшественици. Те ги създават до известна степен за да оправдаят съществуването си. Кой би бил Марло без Шекспир.

Демокрация - това е злоупотребяване със статистиката.

Оригинала е неверен по отношение на превода.

Литература - това е управляемо съновидение.

Вечността има образ, създаден от времето.

Съдбата на всеки човек, колкото и да е сложна и дълга да е тя, всъщност се намира в един единствен момент - моментът, когато човек веднъж завинаги разбере кой е той.

- Ти си твърде доверчив, -каза учителя. - Аз не се нуждая я от доверчивост. На мен ми е нужна вяра.

Моят съвет към вас: не влизайте в примката заради онова, което хората казват и заради жена, която вече не ви иска.

...като дете бях изумен, че буквите в затворената книга не са объркват и не са загубени през нощта...

Вселената придоби смисъл, вселената внезапно стана огромна, като надежда.

Човек постепенно приема формата на своята съдба, в крайна сметка идентифицирайки се с обстоятелствата от живота си.

Действията на лудостта надминават въображението на разумния човек.

Свикнали да преживяваме трудностите на героите от романите, ние се наслаждаваме на собствените си проблеми.

Всеки си представя рая по свой собствен начин, от детството ми се струваше, че той представлява библиотека.

Да се говори означава да попаднем в тавтология.

Всеки език е азбука от символи, предполагаща, че при събеседниците има някакво общо минало.

Увереността, че всичко вече е написано ни унищожава или ни превръща в призраци.

Не мечтая за прошка, понеже не се чувствам виновен, а просто искам да бъда разбран.

Отмъщението е същото измислено и нелепо нещо както прошката.

Някои се гордеят с всяка написана книга, а аз с всяка прочетена.

Две идентични планини не могат да бъдат намерени, но равнината е еднаква навсякъде по света.

Да те пази Господ от дълги предисловия, читателю.

Аз съм читател хедонист, в книгите аз търся удоволствие.

Животът на безсмъртния е празен; с изключение на човека, всички живи същества са безсмъртни, защото не знаят за смъртта; и да се чувстваш безсмъртен е божествено, ужасено, непонятено за ума.

Познавам места, където младите хора се покланят на книги и с пламенността на езичниците целуват страниците, неспособни да прочетат нито една буква.

Във всеки един от нас има частица от божественост. Нашият свят не може да бъде дело на справедливо и всемогъщо същество; той зависи от нас самите.

В същото време всички чакаха разкриването на основните тайни на човечеството: произхода на Библиотеките и времето.

Книгата със стихове е сборник с магически опит.

Ние лесно приемаме реалността - може би защото знаем: нищо не съществува наистина.

Александрийската библиотека е подходяща за изгаряне на всеки няколко века.

Ние сме мъртви, ако нищо не ни докосва - нито дума, нито желание, нито спомен. Знам, че все още съм жив.

Известността е една от разновидностите на забравата.

Смелостта е въпрос на издържане; един издържа повече, другият по-малко, но рано или късно някой отслабва.

Причините поради които един човек може да обича или мрази друг, са безкрайни.

Съдбата лесно се повтаря във варианти и паралели.

Отдавна разбрах, че адът може да стане всичко: лице, дума, компас, марка цигари са в състояние да ви подлудят, ако нямате сили да ги изтриете от паметта си.

Бог не наказва никого без предварително предупреждение.

В библиотеките може да има лоши книги, и съвсем друго нещо е да бъдеш тези книги. Ако ние сме една от тези книги, ни е съдено да горят в ада.

Нашите постъпки са символ на нас самите.

...бедността вчера бе по-малко бедна от тази, която ни дава напредъкът на индустрията.

Слепотата не е тъмнина, тя е вид самота.

Гледах на философията като клон на фантастиката.

...ние сме в състояние да създадем всяко чудо, но не правим това, защото във въображението е много по-реално.

Да обичаш означава да изповядваш религията, богът на която е смъртен.

Ние стареем по-бързо от нашите лицата.

Стиховете ни нараняват, когато предполагате желание в тях, а не разказ за случилото се.

Поезията е заговор на хора с добра воля, да прославят света.

Истинският интелектуалец страни от съвременните дебати: реалността винаги е анахронизъм.

Всеки отговаря за себе си.

...притежаването на пари не носи нито по-голямо щастие, нито дълбоко успокоение.

Годините не променят нашата същност, ако ние въобще я имаме...

Фактите вече никого не трогват. Те са просто отправни точки за размисъл и разсъждение. В училищата ни учат да се съмняваме във всичко и да умеем да забравяме.

За средновековното създание смисъла беше ясен: Бог се намира във всяко от своите създания, но нито едно от тях не се явява за него границата.

Съгласих се повече от неспособност да се съпротивлявам, отколкото от ентусиазъм.

В книга, продиктувана от безкрайна мъдрост, нищо не може да бъде случайно, дори броят на думите, съдържащи се в нея или редът на буквите.

Раят може да бъде представа за това, което нямаме, или за най-висшето въплъщение на това, което имаме.

Напишете, че всеки дух, добър или зъл, живее в собствената си наслада: доброто се радва на доброто му, злото се радва на злото.

Той ни остави удивителен кръг от метафори и чувство за прошка, което може да отрече миналото.

Като правило, действителността не съответства на предчувствията.

Няма човек, който извън своята компетентност да не бъде лековерен.

Огледалата и съвкупленията са отвратителни, понеже те умножават количеството хора.

Не се кълнете изобщо, защото е риторично.

Нещастни са плачещите, понеже са унижени от техния жалък навик да плачат.

...най-голямото щастие, което литературата може да ни даде, е възможността да измисляме.

Времето за нас е труден, важен, може би, първостепенен въпрос за метафизиката, вероятно основната; и вечността е нещо като игра или тайна надежда.

Всяко състояние на ума не може да бъде намалено.

Времето което минава, остава в паметта.

Той спореше с хората, от чието решение зависеше съдбата му, и той направи и най-голямата грешка - спореше с блясък и ирония.

Понякога е достатъчно да откриете един факт и веднага да видите няколко потвърждаващи обстоятелства, за които преди не сте и подозирали.

На това, което прави един човек, сякаш всички хора са съпричастни.

Двама човека търсят моливи; първия намира и нищо не казва; втория намира друг молив, който е не по-малко реален, но повече съответстващ на неговите очаквания.

Дълг на поета е да изрази това, което мнозина са мислили, но никой не е изразил така точно.

Аз съм сляп и неучен, но разбирам: пътищата са неизчерпаеми. Всичко крие във всичко.

Писателят е жив човек, понеже не може да бъде писател по разписание.

Всеки сам трябва да се разбере със своите грехове. Не е добре честни и порядъчни хора да стават палачи на другите хора.

...книгата е надежда за намиране на щастие.

Забвението е единственото отмъщение и единствената прошка.

Рано или късно хората откриват всичко или в крайна сметка, всичко, което е дадено да узнае човека.

Думите са символи, които изискват общи спомени.

Може би световната история е история на различни интонации при произнасянето на няколко метафори.

Всички книги, независимо колко са различни, се състоят от едни и същи елементи...

Напразно си внушаваше, че е страшна само самата смърт, а не конкретните обстоятелства.

...да удължиш човешкия живот означава да удължиш агонията и да накараш човек да умре много пъти.

Хората забравят, че те са мъртъвци водещи разговори с мъртъвци.

Лотарията е интерполация на случая в световния ред.

Домовете с нищо не се различават едни от други: важно е само да знаеш, къде е построен домът, в ада или на небето.

Тук всичко е принесено в жертва на страстта и симетрията.

Човешките дела на земята не са достойни нито за адският огън, нито за светлината на небесата.

Литературата започва с митове и завършва с тях.

В крайна сметка е неизвестно, към кой от двата жанра - към реалност или фантастика принадлежи света.

На всеки живота дава всичко, само че повечето не знаят за това.

Злото е необходимо условие за разнообразието на света.

Раят има формата на човека. Адът има формата на дявола.

Вселената - някои я наричат Библиотеката.

И в най-низшите хора има достойнство.

При нас има християнска митология и езическо объркване.

Стихотворението е, наред с други неща, интонация, израз на нещо, което често не може да се преведе.

И ако дясната ръка те изкуши - прости й. Вие самите - вашата душа и тяло, и не можете да ги разделите.

Светът е лабиринт, от който е невъзможно да избягаш никъде.

Разбираш ли ти, че Грехопадението е неспособността да осъзнаеш, че ние сме в Рая?

До петдесетгодишна възраст в човек се натрупват нежност, ирония, глупост и многобройни истории.

Нека съществува небето, даже ако моето място е в ада.

Вчерашният човек не е същият, като днешният.

Журналистът пише в името на забравата, а поета пише в името на вечната памет.

Светът е проекция на нашата душа и световната история съществува във всеки човек.

Мъдрият ми приятел много мъдро ме предаде.

Тогава разбрах, че страхливостта му е неизлечима.

Вечността е времето на нашите преживявания.

...всички ние сме убедени в изключителността на родните места.

Библиотекарят каза: „Бог е в една от буквите на една от страниците на една от четиристотинте хиляди книги на библиотеката.

Странно, че хората могат да гледат безкрайно далеч назад, но не и напред.

Действителността обича симетрията и някои анахронизми.

Казват, че той е суров до жестокост, но в подробностите е справедлив.

Не мрази врага защото ще станеш негов роб. Твоята злоба е не по-силна от твоята любов.

Езикът не е произволен набор от букви, а традиция и образ на чувства.

Вечността... - едновременността на всички времена.

Десет минути физическа болка не са равни на десет минути алгебра.

Той ми обясни, че Алефът е една от точките в пространството, в които са събрани всички точки.

"Вечността" е дума, забранена за хората.

Всяка стъпка е цел.

...цялата тайна е в нас самите, а не в думите.

Животът изисква страст.

...общоизвестните метафори са най-добрите, понеже са единствените верни.

Щастливи са тези, които са щастливи.

Ти трябва да дадеш всичко. Ако не дадеш всичко, ти не даваш нищо.

Дори и да станете рано, зората няма да дойде по-рано.



XIX век | XX век | Аржентина | поети | публицисти |
Аржентина поети | Аржентина публицисти | Аржентина XIX век | Аржентина XX век | поети XIX век | поети XX век | публицисти XIX век | публицисти XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе