Начало » Мисли » Херман Хесе

Херман Хесе

(нем. Hermann Hesse) (1877-1962)
немски и швейцарски писател и поет, носител на Нобеловата награда за литература

Само героя придобива мъжеството да следва своята съдба.

Всеки камък, всяка тревичка, всяко цвете, всяка къпина, всяко животно расте, живее, действа и чувства само по "собствено желание", и ето в това се състои и основата, че светът е добър, богат и прекрасен.

Учудващо е, че красотата и смърт, радост и разпад са необходими взаимно и водят разговори помежду си.

Ах, истинската мъдрост е толкова проста, казана толкова отдавна, така точно и недвусмислено казана и формулирана! Защо тя е достъпна само от време на време, само в хубави дни, а не и сега?

Ако ние ненавиждаме някой, то ние ненавиждаме в него част от самите нас. Това, което не се явява част от нас самите, не ни тревожи.

Всеки, който идва в живота си със собствен път - герой. Всеки, който.... осъществява това, на което е способен - герой.

Когато ние започнем да се отчайваме от всякаква вяра, какви утешения могат да стане за нас възможността да следваме мъдрец и неговия път и да видим, че той е просто човек, слаб и несъвършен.

Истинското призвание на всеки може да бъде само едно - открий себе си.

От непримиримите врагове е възможно да изпитваш повече радост и доброта, отколкото от съмишленици, които са само на думи.

По-добре да търпиш зло, отколкото да го причиняваш.

Мъдростта е да мислиш с песимизма, а да действаш с оптимизма.

Знанието може да се предаде, мъдростта - не.

Всеки, който върви по своя път в живота е герой. Всеки, който... осъществява това, на което е способен е герой...

Истината трябва да бъде преживяна, а не преподадена.

Това което е отвън, това е и вътре.

В основата си, човек проявява свободата си само в избора на зависимости.

В самият теб има тишина, има светилище, където по всяко време можеш да се оттеглите да бъдете самите себе си.

Съчиняването на лоши стихове прави човек много по-щастлив, от четенето на най-прекрасните стихотворения.

За война най-главното е да остане безупречен в собствените си очи.

Защото аз съм точно както теб. Понеже аз също съм толкова самотна като теб и точно като теб съм неспособна да обичам, а и да приемам на сериозно живота, хората и самата себе си.

Човек, може би е не просто живото, надарено с известен ум, а дете на боговете, на което е съдено безсмъртие.

Може би, целият човешки живот е просто лоша грешка, излязла извън параметрите, на див, ужасяващо неудачен експеримент на природата.

Всеки човек се състои от десетки, от стотици, от хиляди души.

Всеки висок хумор започва с това, че ти преставаш да приемаш на сериозно собствената си персона.

Ако на теб задължително ти е нужно нечие разрешение на твоето удоволствие, то ти си действително бедняк.

Самоубийството е глупост, малодушие и подлост. То е безславен позорен изход, най-подсъдният изход от тази мелница на страданията.

Всеки тип хора има свои собствени характеристики, свои отличителни черти, свои добродетели и пороци, и при всеки свой смъртен грях.

Прощаването винаги събужда спомени.

Няма благороден живот без знания за бесовете и демоните и без постоянна борба с тях.

В нашето изкуство, както и във всяко друго, няма край на развитието.

Далеко не всеки е способен да бъде длъжностно лице, както и не всеки, например, добър филолог е способен да бъде учител.

Общуването с дипломатите е винаги борба, даже ако то приема приятелски форми.

Цялата световна история може да се разглежда като развитие и прогрес, и с такъв успех може да не видиш в нея нищо, освен упадък и безсмислици.

И не знаеше, да ликува ли от блаженството в тези мигове или да плаче, защото те са минали.

Световната история е безкраен, бездарен и досаден отчет за насилието, извършено от силните над слабите.

Вие не трябва да се сравнявате другите, и ако природата ви е направила прилеп, ви не трябва да се опитвате да ставате щраус.

Много обичам музиката, мисля, понеже в нея има толкова малко морал.

Нищо не е било. Нищо няма да бъде. Всичко е.

Всичко се повтаря, всичко, което не е било изстрадано до край и изкупено.

... никога човек не е нито съвършен светия, нито съвършен грешник.

Мъдростта, която мъдреца се опитва да предаде на друг, винаги изглежда като глупост.

Любовта може да се измоли, купи, получи даром, намери на улицата, но не може да се вземе насила.

Това, което един човек счита са съкровище и мъдрост, звучи за друг,като глупост.

Търсите прекалено много; поради прекомерно многото търсения не успявате да намерите.

Този, който иска да живее дълго, трябва да служи. Този, който иска да властва, няма да живее дълго.

Това което е истина, как да живееш на света е това до което всеки трябва да достигне сам, понеже това не може да се прочете от книгите.

Можете да наблюдавате хорската глупост, можете да се смеете над нея или да чувствате към нея състрадание, но не трябва да пречите на хората да вървят по техните пътища.

Винаги съм практикувал редовно западни добродетели - нетърпение, похот, неудържимо любопитство.

Отдавна знам, че най-добрите, най-интересните неща е невъзможно да се разберат и обяснят.

По безопасният път се изпращат само слабите.

Лек живот, лека любов, лека смърт - това не е за мен.

Младостта свършва заедно с егоизма, староста започва с живота за другите.

Това, което ти наричаш страст не е душевна енергия, а триенето между душата и външният свят.

Ако музиката деградира, то това е сигурен знак за гибелта на управлението и държавата.

Да намериш в човек качества, които го различават от другите, означава да го познаеш.

Твоята душа е цял свят.

Към познанието водят много пътища.

Колкото по-силна е личността, толкова по-осъдителен е произвола.

Никой от нас не може до край да разбере другия.

Знаете ли, понякога човек престава да се радва именно на това, което преди му е било скъпо.

Не трябва да се гордеете със своите многочислени грехове.

Което пожелаеш достатъчно силно, то става.

Любовта и чувствеността му изглеждат единственият начин да накара живота да бъде по-топъл, да го изпълни с истински смисъл.

... за всичко приятно в живота трябва да платиш.

Ние сме хора. Ние творим богове и се борим с тях, и те ни благославят.

Всеки, който сериозно се отнася към своите мисли и дела е светия. Трябва винаги да правиш това, което считаш за правилно.

Човек е по-доволен, когато живее за другите, отколкото когато живее за себе си.

Страхува се само този, който не е в съгласие със самият себе си.

Каква ще е любовта, ако в нея няма тайни! Каква ще е любовта без опасности!

Той никога не се отдаваше на любовта наполовина.

Колко бързо увяхва всичко, едва успяло да разцъфти!

В любовта не са нужни думи, а е по-добре да се мълчи.

И все пак - колко е трудно да се разделим!

Мекото е по-силно от твърдото; водата е по-силна от скалата; любовта е по-силна от насилието.

Всички хора са готови да направят нещо невероятно, когато техните идеали са застрашени.

Повечето хора не умеят да четат, и повечето не знаят, защо четат.

Не наслаждението беше моя цел, а чистотата, не щастието, а красотата и духовноста.

Ти мислиш повече, отколкото можеш да предадеш.

Живота, знаете ли, не е само игра!

Да искаш означава да имаш цел. Да я намериш означава да бъдеш свободен, да останеш открит за всички възприятия, да нямаш цели.

Никога не разчитай на нищо, никога не се поддавай на доводите на здравият разум, вярата е по-трудно да се знае, отколкото от така наречената действителност.

Когато пееш, ти не мислиш за това, дали е полезно пеенето или не, а просто пееш. Точно така трябва и да се молиш.

Молитвата е просто детско желание да се умилостиви Бог, който съвсем го няма или който не е в състояние да ти помогне.

Не се опитвай да подражаваш на мислители или аскети, а бъди самият себе си, стремейки се да осъществиш самият себе си!

Не мога да се радвам, знаейки, че скоро всичко ще свърши!

В учебника на догматиката един човек с нищо не се различава от друг, но в живота всичко е различно.

Благочестивите и приятни видения също могат да ни вкарват в заблуждение.

На земята няма такова нещо, заради което не да не си струва да се пише! Няма на света такава жена, която не си струва да се обича!

Защо съществува времето? Защо винаги само една идиотска последователност, а не бурна, наситена едновременост?

Няма реалност, освен тази, която носим в себе си.

Първоначално това беше негова мечта и щастие, а след това стана неговата горчива съдба.

Няма щастие, което да трае дълго.

Така е устроен нашият свят: сериозните събития и дълбоки душевни преживявания често съседстват с комичните.

Упреците не са нищо ценно.

На тези, които бягат от света и се покаят, дявола отделя особено внимание.

Това беше странно и тъжно, но не по-странно и тъжно от съдбата на всеки човек.

... стремейки се към своите цели не забелязваш много, от това, което ти е право пред очите.

Нищо не може да сближи така двама човека, както музицирането. Това прекрасно дело.

Щаслив е този, който се надява!

Да излъжеш жена и да пишеш стихове е едно и също.

От щастието не се ражда изкуство.

Съдбата е винаги любов.

Но той не научи едно: да бъде доволен от себе си и своят живот.

Винаги трябва да питате, винаги трябва да се съмнявате.

За този, който има добро религиозно възпитание, литературата е опасна професия.

... скромен съзерцател или скрит лицемер.

Живота не е аритметическа задача и не е геометрична фигура, а чудо.

Там, където свършват образите, започва философията.

Всички ние, особено в нашата младост, сме склонни да объркаме провидението и собствените си мечти.

Но може ли да се спаси този, който не желае да бъде спасен?

Божественото е в теб, а не в понятията и книгите.

... вярата и съмнението са неразделни, обуславяйки се едно на друго, като вдишване и издишване...

Има два пътя към спасението: пътя на праведноста за праведния и пътя на благодата за грешника.

Страданието е задължително условие за формиране на "свръхчовека".

Измислените образи обичайно се оказват по-живи и по-реални от своите творци.

Без любов към себе си е невъзможна любов и към ближния.



XIX век | XX век | Германия | Швейцария | писатели | поети | Нобелова награда литература |
Германия писатели | Германия поети | Швейцария писатели | Швейцария поети | Германия XIX век | Германия XX век | Швейцария XIX век | Швейцария XX век | писатели XIX век | писатели XX век | поети XIX век | поети XX век

Kin Voilo-y-Cabala Vovan
Ти и Злото
Коментар #4 от: 18-06-2013, 12:06:43
"По-добре да търпиш злото,
отколкото да го причиняваш."

Когато търпиш злото, ти го и причиняваш - и то в най-голяма степен!
Веси Коларова
Re:
Коментар #3 от: 16-08-2011, 23:56:06
"Любовта не бива да моли, не и да изисква. Любовта трябва да има силата да постигне увереност в себе си самата. Тогава няма вече да бъде привличана, а ще привлича..."
Херман Хесе "Демиан"
Нина Бикова
Цитат от "Сидхарта" на Херман Хесе
Коментар #2 от: 10-03-2011, 10:44:00
"...Течението на нещата е управляемо. Само от човек зависи, дали те ще му се сторят хаотичен шум или музика."
анахата
стойностно
Коментар #1 от: 06-06-2009, 22:26:14
Поздравявам админа за стойностното съдържание на сайта. И специално за интереса към писателя Херман Хесе. По начало много малко нещо могат да се открият за този Нобелов лауреат.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе