Начало » Мисли » Хенри Райдър Хагард

Хенри Райдър Хагард

Сър Хенри Райдър Хагард (sir Henry Rider Haggard) (1856-1925)
английски писател и юрист

По-добре да умреш свободен, отколкото да живееш като роб!

Докато съм жив и свободен, още мога на нещо да разчитам.

Времето, безспорно, следва да измерва събитията, а не количеството изминали часове.

Гласът на пълното безмълвие е по-страшен от вледеняващият кръвта вопъл.

На докторите не се харесват собствените им лекарства.

Запомни: всичко в този свят се намира в равновесие - безумието наполовина се състои от мъдрост, а мъдростта от безумие.

Колко малко мислим за думите, когато се касае за нашата безопасност, суетност или репутация.

Когато е умряла надеждата, е лесно да прощаваш.

Ерес и истина - това е често едно и също.

Оказва се, че радостта и бедата вървят ръка за ръка.

Злото никога не носи добро, злото поражда само зло и накрая пада върху главата на този, който го създава, независимо дали е един човек или цял народ.

Често е така в живота: вие дълго се колебаете и не знаете какво да сторите, а в края на краищата решавате въпроса за един миг.

Няма по-могъща сила, отколкото жената във всичките й слабости.

Целият ни живот е раздяла.

...бъди щастлива, докато можеш, а когато си нещастна, чакай, докато настъпят щастливи дни.

Затова има и начало, скъпа моя, така че в определеното време ще дойде краят.

В какъв печален свят живеем! Около нас има толкова лица, и колко малко от тях са тези, които искаме да виждаме.

Какво странно нещо - любовта на жените, толкова невидима, крехка в началото, когато се роди първоначално, и така всеобхватна, грозна в края!

В часа на неприятностите приятелите се разпръскват по-бързо от лястовиците преди студа.

Отмъщението е сладко и все пак... това е стрела, която често удари онзи, който я е пуснал.

Служенето в името на любовта не изисква благодарност и само се явява награда.

Истинското щастие е само сън, от който ние се пробуждаме ежечасно за мъките на нашият кратък и труден живот.

Съветвал вълка елена и останали само едни рога.

Колкото по-високо се възнесеш, толкова по-страшно е падението.

Уви, даже най-храбрите хора отстъпват пред гладът! Както казват индийците, гладът е голям човек!

Светът е пълен с ужас и страдания, и кой съм аз, че да се оплаквам и роптая?

Защото, ако имахме дарбата да предвидим бъдещето, мисля, че само малцина от нас биха се съгласили да живеят добросъвестно.

Не забравяйте, че на кого е дадено много, трябва да бъде поискано много.

Да се бориш с женската любов е неразумно.

Любовта трае повече, отколкото злобата, и в крайна сметка рано или късно побеждава.

Жените са предани на този, когото обичат и тази любов става тяхна вяра.

Даже фараонът не знае, къде завършва мъдростта и започва безумието.

Вие сте опасен човек, ако мислите, че света трябва да се управлява от справедливост, а не от крале.

Смъртта сама по себе си не е толкова страшна. Животът е много по-страшен.

От мракът сме се явили, и в мрака ще отидем.

Страхът е баща на жестокостта.

...истинската любов избухва в мрака на смъртта и я превръща в светлина.

...последната ми смутна мисъл беше тъжна изненада: защо служителите на всички богове са толкова жестоки?!

...жената е предана, само докато обича, а разлюби ли и предаността се превръща в предателство.

Бог е и Той е много по-милосърден от тези, които ни карат да вярваме в Него.

Добре е, че мъртвите не виждат живите.

Църквата жестоко отмъщава на онези, които издават тайните й.

Нещастието от време на време посещава всеки човек, но от това кръвта във вените му не става друга.

Незначителни на вид събития определят съдбите на хората.

Ние най-силно обичаме тези, които скоро трябва да напуснем.

Който обича да бие, не обича да бъде бит.

Човечеството е сляпо и глухо за онези, чиято глава е паднала; този, който е унижен и беззащитен, остава сам и не може да разчита на милост.

В този свят силата е единственото право.

Женският ум е хитър и винаги ще намери вратичка там, където отстъпва всеки мъж.

Религията иска жертви.

Всички ние сме роби на своето въображение.

Гладът е лоша помощ на храбростта.

Никога не вдигайте ръка на силният, докато не се убедиш, че ти си по-силен от него.

Никой от нас не е подозирал, че в женското сърце може да има толкова любов и мъжество.

Общуването с природата е най-добрата подготовка за общуване с хората, ако разбира се вие чувствате симпатия към нея.

Понякога събития се обръщат по такъв начин, че един човек трябва да се жертва, за да спаси много други хора.

Целият ни живот е изпитание, и ще бъдем ли ние възнаградени или проклети, зависи от това, как ние ще преминем това изпитание.

Какво странно чувство е любовта: едни тя изпраща на смърт, а други връща към живот.

Любовта е най-главното, дори тя да не даде веднага плод.

А жените са такъв народ, че дори най-страшната клетва няма да задържи езика зад зъбите им.

Това, което е направено веднъж, може да се повтори.

Нетърпеливите се провалят в ямата, която другите заобикалят.

...овце без пастир не са опасни.

Едно нещо е да легнеш, а друго е да заспиш.

Удивително е, как жените усложняват всичко в живота. Навярно, понеже те са и живота.

Но след като веднъж видях светлината, вече не мога да се скитам в тъмното.

Първо работата, а после почивката; първо мъката, и едва след това радостта.

Жените трябва да рискуват всичко.

Наистина, богатството, на което хората често посвещават живота, губи цялата си стойност, когато настъпи последният час.

Казват, че времето ще излекува всички рани. Това е лъжа.

Казват, че най-добрият начин да задържиш любовта е да бъдеш неверен на този, когото обичаш.

...простите неща винаги са най-впечатляващи...

Аз съм твърде мързелив, че да променя своето мнение.

Няма нужда да бъдете тъжни за това, което нямаме.

Всичко неизвестно и ужасно винаги приближава човека до неговия създател.

Удивително е как човек, дори в отчаяно положение, се придържа към най-слабата надежда и се чувства щастлив!

...за човек е характерно да се колебае на прагът на неизвестното...

Кой ще разбере любящото женско сърце?

Може ли някаква скръб да се сравни с младежката скръб?

...любовта е единственото, което е вечно и съвършено както на Небесата, така и на земята.

...ревността удвоява подозрителността.

Когато всичко е мъртво, ние сами трябва да вървим срещу гибелта.

Горко на онези, които изпълняват желанията на тираните, когато везната на съдбата не се накланя в тяхната посока!

Твоята любов ще ти помогне да оправдаеш моята, защото за нас жените, любовта е всичко.

Играта е трудна само в началото.

Тайни, които се споделят с лекота, не си струва да се пазят.

Даже фараоните рано или късно губят власт или умират.

Щастливите мигове са кратки.

Лекарят не може да се излекува сам.

Никой не може да съди боговете!

Човек живее лошо, каза той - понеже той е роден за да умре!

Съзерцаването на явленията на природата в цялото им величие несъзнателно надделява над нашите сетива и заглушава бунтовното вълнение на душата ни.

В мен за измерване на доброто и злото съществува една мярка.

Когато живота го грози постоянна опасност, тогава всичките удоволствия и развлечения губят своята цена.

Само времето и събитията могат да покажат доколко сте прави.

Всевишният ни е дарил с живот, и аз предполагам, че Той е имал в предвид, че ние ще го защитаваме...

Глупаците търсят мъдрост във виното, но само мъдреците я намират!

Винаги, когато човек търси бог, той го създава по свое подобие, само че по-голям, по-безобразен и по-зъл.

...книгите, които са написани на пост и разбираем език, правят най-силно впечатление и най-лесно се разбират.

Говорим твърде много за скърбите на нашата младост.

Любовта към децата стана моята единствена страст в зрелите ми години. Аз ги обичах, и те ме обичаха.

Аз бях щастлива в моята любов - това е достатъчно.

Моят живот не значи нищо, а твоята любов за мен е всичко.

Нека да те пази небето, защото си бил мой верен приятел.

Постепенно разбрах, че да бъдеш бог е твърде досадна работа.

Не вярвай в бъдещето, понеже не знаеш, какво ще ти донесе. Живей в настоящето!

Ние с теб преживяхме днес десет смърти: една по-малко, или една повече - къде е разликата?

Колкото и да е сладка и свята любовта ни, не бива да се забравя за дълга.

Влюбеният никога не е свободен.

Имената не означават нищо и от време на време може да се променят.

Хората често стават не такива, каквито, изглежда, трябва да бъдат.

Ако Бог е милосърден, защо той търпи злодеянията, при видна на които се разкъсва даже сърцето на грешникът?

Единственият враг, който може да ти нанесе вреди си самият ти.

Наистина, монарсите на всяка крачка очакват измяна.

Деянията на отшелниците и светиите са непостижими за нас.

Странно е, какъв ужас ние винаги изпитваме при вида на мъртвеца!

В края на краищата, известно е, че една жена може да промени решението си за час.



XIX век | XX век | Англия | юристи | писатели |
Англия юристи | Англия писатели | Англия XIX век | Англия XX век | юристи XIX век | юристи XX век | писатели XIX век | писатели XX век

Кин-Войло
«Лекарят не може да се излекува сам.»
Коментар #1 от: 22-06-2023, 19:41:48
Наистина, писаха някога за някакъв хирург в изследователска антарктическа станция, който бил единственото правоспособно медицинско лице на много мили наоколо. Наложило се обаче да се направи на самия лекар операция от апендицит и понеже той бил изключително надарен хирург, извършил операцията сам на себе си — със слаба местна упойка, наблюдавайки разреза си в огледало, поставено над него: стискайки зъби, за да не отлети от него остатъкът от мъжеството, което му е било така потребно в онзи момент. Това изглежда като сюжет за фантастичен разказ, но вероятно е било истина.

От друга страна съществува мнение (в което съм склонен напълно да вярвам), че един лекар трябва да е именно хирург, за да може да се каже, че като е лекувал някого, действително го е излекувал. В общия случай никой лекар не може да излекува не само себе си, но и когото и да било другиго. Ако е добър лекар, той само ще потупа пациента си по рамото, за да му даде кураж, а от там нататък ще предостави лечението на Майката Природа, която ако реши, ще даде на болния онези мобилизиращи сили, които ще го излекуват. Следователно — ще го излекува не лекарят, а Майката Природа, към която лекарят е бил достатъчно добър, за да не я прогони.

В нашите съвременни либерални времена обаче се наложи (и в медицинската практика, както и във всяка друга човешка дейност) един стил на зле разбран КОЛЕКТИВИЗЪМ: решиха, че лечението на когото и да било трябва да бъде дело не на един точно определен лекар, а на колектив от медицински специалисти. Така че, ако в миналото всеки от нас знаеше, че е отишъл при еди-кой-си лекар и този лекар се е заел със страданието му, сега страдащият отива при един чиновник с бяла престилка, който записва оплакванията му в компютърен файл, след което този компютърен файл се предоставя на вниманието на неколцина медицински специалисти, които ако намерят за добре, ще назначат такова или онакова изследване, а резултатите от тези изследвания (при добро стечение на обстоятелствата) ще бъдат вписани като допълнение към първоначалния файл с оплаквания. От време на време колективът от специалисти, който е влязъл в пълномощията си на МЕДИЦИНСКА КОМИСИЯ, излиза с мнение как трябва да продължи лечението на страдалеца.

На пръв поглед това изглежда като ПЕРФЕКТНА ОРГАНИЗАЦИЯ на медицинското дело. Но!… Можем да си представим как един КОЛЕКТИВ от медици ще се произнесе за хора, на които никой не се е постарал дори да види очите им — някакви сенки от досадното имагинерно множество хленчещи дигитални излияния върху компютърната дискова памет. Да оставим настрана и това, че този начин на регистриране на информацията е застрашен от риска, който бихме назовали „развалената клавиатура“ (по подобие на феномена „разваления телефон“). Чиновниците с бели престилки вписват анамнезите в компютъра със смайваща „лекота“, която намеква за безотговорност.

Всичко това е индикация, че вече сме навлезли твърде надълбоко и твърде безвъзвратно в ерата на ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ, на когото в бъдеще се възлага задачата да ни „лекува“ от всички страдания, с изключение на едно единствено най-тежко страдание — самия ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе