Начало » Мисли » Хектор Мало

Хектор Мало

(фр. Hector Henri Malot) (1830-1907)
френски писател

Нещастието е толкова обичайно нещо за нещастните, че те даже не му се удивляват или противопоставят.

Самотата в юношеството, пред която е цял живот, съвсем не прилича на самотата в староста, пред която е само гроб.

Ако всичко е наред - ходиш по пътищата, без да мислиш за тези, които са около теб, но когато ти е лошо, когато не ти върви, когато си стар или нямаш бъдеще - тогава чувстваш потребност да се опреш на тези, които са близо до теб, и си щастлив, че ти не си сам.

Какво може да бъде по-страшно от съмнението! И се съмнявах във всичко, макар че не исках да се съмнявам.

Животът е тежка борба и не винаги се налага да постъпваш така, както искаш.

Дали в цяла Англия има такъв, като този мръсен каменен град наричан Лондон?

През нощта в селото можеш да почукаш на всяка врата, но в околностите на Париж това е безполезно. Нас никой няма да пи пусне.

Нощта свърши, но деня така и не настъпи.

Съдбата не се отвръща дълго време от тези, които имат смелостта да се борят с нея.

- Не, аз не разчитам на никого. - В това ти си прав.

Небето, или това, което се нарича небето в Лондон, беше непрекъснат облак от оранжеви изпарения, а по улиците имаше сива мъгла, която не позволяваше да се различи нищо на разстояние от няколко стъпки.

Да умреш от глад! Не всички разбират, какво означават тези думи. Боли ме сърцето за тях. Аз вече знаех, как умират от глад.

Часовете тук не са ми нужни. В затворът времето се движи бавни, и аз ще умра от меланхолия, ако ги броя.

Но вие не можете да живеете с доброта по света. Необходимо е да направим другите щастливи, но освен нея е необходимо и нещо друго.

Добрият учител е по-добър от добра книга.

Бъди внимателен, мое момче, бъди добродушен. Изпълнявай добросъвестно своите задължения. В живота това е залог за успеха!

Аз нямах представа за това, какво е съд, но инстинктивно изпитвах към него неопределимо отвращение.

Кучетата ми ми дадоха не по-малко уроци, отколкото им дадох. Развих им умът, а те - моят характер.

Можеш да се учиш не само по книги и в училище, а можеш да познаваш всякакви предмети и явления, наблюдавайки и изучавайки ги по време на разходка...

Запомни моят урок. Трябва да живеем за сметка на глупаци.

Нуждата, както е известно е лош съветник.

Затворът е лошо пристанище, а мъката е по-лоша от болестта.

Само хора, които са свикнали да ядат прекалено много, си представят, че е необходимо да напълнят стомаха напълно...

Не завиждах на богатството, което го заобикаляше, Не на книгите и играчките му. Не, ревнувах, че има майка, която толкова нежно го обича.

Да се подигравате на човек, който не знае нещо, не е хубаво и е глупаво.

За услуги, които са направени от приятели, не плащат.

Не трябва да мечтаете за радости, които никога няма да се сбъднат.

Когато съм щастлив, в моята глупава глава има само радостни мисли, а когато съм нещастен са само тъжни.

Аз смятах, че това е невъзможно, но и невъзможното понякога се отдава.

В това величие и красота на смелостта - тя вдъхва уважение.

Двама не умират от глад, понеже единият не помага на другия. Този, у когото има, дава на този, у когото няма.

При сдържан и ласкав стопанин кучето е винаги възпитано и ласкаво.

Но в някои моменти сърцето вижда по-добре и по-надалеч, отколкото й най-зорките очи.

Човек почти никога не е доволен от настоящето и винаги мечтае за нещо по-добро.



XIX век | XX век | Франция | писатели |
Франция писатели | Франция XIX век | Франция XX век | писатели XIX век | писатели XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе