Начало » Мисли » Хауърд Лъвкрафт

Хауърд Лъвкрафт

Хауърд Филипс Лъвкраф (Howard Phillips Lovecraft) (1890-1937)
американски писател, критик и есеист

Обществото е полезно за джентълмена само до толкова, доколкото то усилва тези удоволствия, на които той би могъл да се наслаждава без него.

Спомените и лошите предчувствия са по ужасни от всяка действителност.

Вие можете към всичко да се отнасяте скептично, но за това, да повярвате в съществуването на злото, съвсем не е задължително да се сблъскате лице в лице с неговото непосредствено въплъщение.

Даже в най-кошмарните събития обичайно се таи ирония. Понякога тя е вплетена в техният ход, а понякога само подчертава елемент на случайност във връзката на хора и места.

Колко малко знае земният човек за живота и неговите граници! Но по-голяма част от него, за негово спокойствие, и не трябва да знае.

Уилкокс, наричаше себе си свръхчувствителен, но гражданите го считаха просто за ненормален.

Само за недоразвитите умове е характерно бързането, с което обясняват всичко необичайно и сложно за разбиране нещо като воля като че ли на свръхестествените сили.

Човек може да играе със силите на природата само до определени граници; това, което вие сте създали, се обръща против вас.

Страхът е най-древното и силно от човешките чувства, а най-древният и най-силният страх е страхът от невидимото.

Човек в този живот трудно би минал без тайни и старинни легенди, без тези приказни истории, които през нощите си нашепват една друга планетите.

Времето е преди всичко наше несъвършено възприятие на едно от нивите измерения на пространството. И времето, и движението не са повече от илюзии.

Умните хора разбират, че разликата между реалност и измислено не е толкова голяма.

Къде свършва безумието и започва реалността?

... само бедните и самотните умеят да помнят.

Въстаналият може да се потопи в бездната, а потопеният в бездната може отново да въстане.

Искам да знам с увереност, че портретите никога не излизат от своите рамки.

Човешкото същество в своята порочност винаги е по-страшно от всяко нечовешко.

Миналото е мъртво и покрито с прах.

... само на истинският художник е известна истинската анатомия на ужасното, физиологията на страха...

Спомените често крият в себе си нещо по-вълнуващо и зловещо, от реалноста.

Навиците постепенно изчезват от полезрението на близките: те просто престават да забелязват.

Хората не искат да знаят за събитията и явленията които ги обкръжават, и които заплашват чувството им за безопасност и "нормалност".

Празните произведения привличат празни читатели.

Човешкото любопитство е неизкоренимо.

В тъмнината винаги има много неочаквани звуци...

Ние живеем на тихият остров на невежеството по средата на тъмният океан на безкрайноста, и ние съвсем не трябва да плаваме на далечни разстояния.

Има бездна на битието, недостижима за човек...

В известен смисъл всички ние не сме много нормални.

Нас твърде рядко ни вълнува истински смърта, която не касае нас лично и която ние не виждаме със собствените си очи.

Океанът е много стар. Той е по-древен от планините и той пази в себе си паметта и мечтите на безкрайното Време.

Този страх е познат само на тези, които са били в хладните пространства между звездите.

... спокойната, вечна красота е достижима само сънищата...

Нещастен е този, който спомените му за детските години носят само страх и мъка.

Стените и прозорците рано или късно могат да подлудят човек, който много чете и много мечтае.

Монотонният живот създава копнеж към непознатото.

Те бяха изключително грозни, което въобще е характерно за същества, които са родени още при зараждането на света.

... противодействието само разпалва пламъка на влюбеноста...

... близкият контакт с нещо извънредно необичайно по-често ужасява, от колкото да вдъхновява...

Любителите на ужасите често посещават необичайно отдалечени места.

Звездният вятър носи безумие.

Ужасът също така заслужава да бъде запечатан в картините, както и красотата.

Смъртта е милосърдна, понеже тя води в краят, от където няма връщане.

...в някои хора страстта към познанието превъзхожда всичко, и пред нея отстъпва даже изстинка за самосъхранение...

Предразсъдъците са много упорити и в тях обичайно отсъства логика.

Тайната привлича тайна.

Страхът се смени със своеволия, а благочестието с анархия...

С възрастта хората стават скептици и циници, които трудно приемат всичко ново.

Времето е неподвижно и съответно няма нито начало, нито край. Представата ни за времето като за нещо движещо се и предизвикващо промени е илюзия...

Ние виждаме нещата такива, каквито сме създадени да ги видим и не сме в състояние да разберем абсолютната им същност.

Не очаквайте утеха от свят, твърде суетен за красотата и твърде практичен за мечти.

Даже най-вледеняващите ужаси често са съпътствани от иронията.

Единствената, възприемана от нас като човешки същества, скала на ценностите е основана на облекчаване мъките от съществуването.

Безумието се разнася, като вятър...

Нито смъртта, нито ударите на съдбата, нито мъката не са способни с отчаянието от загубата на собственото "аз".



XIX век | XX век | САЩ | есеисти | критици | писатели |
САЩ есеисти | САЩ критици | САЩ писатели | САЩ XIX век | САЩ XX век | есеисти XIX век | есеисти XX век | критици XIX век | критици XX век | писатели XIX век | писатели XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе