Вие сте в сайта за мисли, афоризми, латински сентенции, тестове, хумор, биографии и други интересни неща

В наше време е станало ясно обаче, че откритието на гробницата на Тутанкамон е бил един недвусмислен провал, защото Хауърд Картър собственоръчно е поразил намиращата се в гробницата мумия. Просто е подходил непрофесионално и е къртил капака на каменния саркофаг с нажежени клинове. От високата температура мумията е била опропастена, а е била единствената запазила се непокътната тленна останка от онова време — всички други са били преди това напълно повредени от намесата на иманяри.

Ще каже някой — но нали все пак е останало нещо, нали? Проблемът е в това, че човечеството и до ден днешен не е напълно осъзнало защо древноегипетските жреци са полагали толкова усилия да се мумифицира всеки покойник, който преди това е играл значима роля в живота на египетското общество. Баналните теории са, че се очаквало след време духът на покойника да се върне в този свят и да потърси тялото си, за да заживее отново.

Това разбира се са глупости. Истината (конспиративната истина!) може би се състои в това, че тогавашните жреци са владеели умението „да разчитат“ мозъците на покойниците — човекът е живял, трупал е опит и знания (а е бил един от тези, които са играли важна роля като компетентни лидери, до чиято колекция от информация, затворена в черепната кутия, винаги е било нужно по-младите поколения жреци или династически лидери да се допитат). И те са знаели как „да се допитат“, въпреки че мъртвецът вече е лежал безжизнен и не е могъл да дава отговори с устата си. Те са знаели нещо, за което в наше време се правят първи догадки: всяко ново нещо е добре забравено старо.

Касае се за това, че човешкият мозък — казано на съвременен компътърен език — представлява БАЗА ДАННИ, която се попълва през целия съзнателен живот на индивида. Това става като част (една къде по-малка, къде по-обширна част!) от невронните клетки в мозъка се организират все повече и по-добре с натрупването на знания и опит, а в момента на настъпване на смъртта мозъкът представлява едно завършено изделие със структура, подобна на кристалните решетки, но много по-сложно. Ако сме способни да получим информационен достъп до едно такова „изделие“ — с презумпцията, че то е съхранено от разложение по един съвършен начин — то ние бихме могли „да четем“ в него като в книга (или като в цяла библиотека от дигитализирани книги).

Ние днес все още не можем да правим това, но древните жреци в Египет вероятно са можели и поради това са се старали да поставят тленните останки в такова абсолютно съхранено състояние, при което „дигиталната книга“ в саркофага да е винаги достъпна. Това те са постигали чрез мумификацията, при което са отстранявали от трупа всичко, което е могло лесно да се разложи и да разгради структурата на мозъка (а това са вътрешностите), а всичко останало е бивало просмуквано със смоли, които са обхващали цялата мъртва плът — до костите. С откриването на мумията на Тутанкамон съвременното човечество е изгубило последния си шанс да прочете „мозъчната книга“ на младия фараон.

Ще запита някой: а не е ли можел фараонът да напише (върху пергамент) цялата жизнено важна информация, която да завещае на последователите си. Отговорът е, че за такова нещо никога не е имало (и няма) време — обикновено смъртта застига човека изневиделица. А и писменият език е такова нещо, че никога не може да се изрази с него в детайли цялата тънкост, която се предава от човек на човек или словесно, или дори по телепатия. Достъпът до мъртвия мозък на мумифицирания фараон би бил нещо като „телепатия с послесветене“.