Начало » Мисли » Хариет Бичър Стоу

Хариет Бичър Стоу

Хариет Елизабет Бичър Стоу (Harriet Elizabeth Beecher Stowe) (1811-1896)
американска писателка

Чувството за единство с нацията е невъзможно без уважение на себе си, което от своя страна е невъзможно без свобода.

На всички нива в живота човешкото сърце копнее за красивото; и красотата, която Бог ни дава, предназначена еднакво за всички хора.

Половината нещастия на света произхождат от недостатъчно мъжество, позволяващо да се говори и слуша истината спокойно и в духа на любовта.

Литературата на нацията трябва да израсне от националното самосъзнание...

Жените - ето истинските архитекти на обществото.

Няма по-суеверни хора, от атеистите.

Най-горчивите сълзи на гробовете ние проливаме за думи, които така и не са казани, и постъпки, които така и не са направени.

В гроба не всички сме свободни и всички сме равни.

Злото не може да породи добро.

Робът винаги става тиранин, когато превземе власта.

Детето - ето това е истинският демократ.

Леността е неизменна първопричина за нравственото падение на човек.

Ако не властваш над себе си, не взимайте власта над другите.

Да говориш е най-лесното.

Бог ги е създал хора, а вие се стараете да ги превърнете в скотове.

...в този свят не знаеш, къде ще намериш, къде ще загубиш.

Щастлив е този, който е доволен от себе си.

Колко странно, че миналото понякога оживява в нас.

Най-дългият път свършва, най-тъмната нощ се сменя с утрото.

Детето не може да се заблуди... То винаги чувства, как се отнасят към него.

Този, който няма какво повече да губи, получава смелост и кураж.

Всекидневният живот не взема под внимание нашите чувства и настойчиво ни принуждава да се подчиняваме на неговата воля.

Навика преодолява предразсъдъците.

Нужно е да умееш да прощаваш на своите врагове.

Където водата е спокойна, там е и дълбока.

... системата за робовладелчеството, е еднакво позорна както за угнетените, така и за угнетителите.

Душите на хората са потъпкани, разрушени, злото тържествува, а бог мълчи.



XIX век | САЩ | писатели |
САЩ писатели | САЩ XIX век | писатели XIX век

Баст
Re:
Коментар #1 от: 13-03-2013, 16:35:32
Най-черното на робството никога не са били негрите.Робството има много лица-сляпото подчинение,несподелената любов ,предателството,което не можеш да преодолееш,тъгата ,невежеството и какво ли не още...Всички ние сме роби,ако не постоянно,то в определени периоди от живота си.
"Всички хора са равни" е прекрасен лозунг,но видиш ли,живота ясно показва ,че някои са" по-равни".
Никога няма да пораснем достатъчно ,за да преодолеем предразсъдъците!
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе