Начало » Мисли » Хана Кент
Хана Кент
(Hannah Kent) (1985)
австралийска писателка
Аз не вярвам в раят. Човек е създал бог, понеже се страхува от смърта.
Хората мислят, че на жената, която е способна да мисли, не можем да се доверим. Сякаш където има мисли, няма място за невинност.
През зимата трудно се понася самотата.
Човек без книги е сляп.
Не е толкова трудно да си представиш красива жена като убиец. Често зад красива маска лежи зло.
Мъжът трябва да бъде верен на думата си.
Най-лошото от всичко е очакването.
Лошите думи са директната пътека към лошите дела.
В тъмно време особено остро чувстваш самота.
Във всеки човек може да се намери нещо добро.
И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.
Не е добре, когато човек трябва да прекара твърде много време сам със себе си.
Майката винаги мисли за своите деца.
За тялото има множество начина да умре.
Те са лицемери. Те говорят, че следват Божият закон, но всъщност преди всичко изпълняват волята на хората!
За морето е характерно да прониква в душата.
Както казват те, зад всяка планина има дефиле.
В живота има толкова малко, което със сигурност знаем...
... аз го обичам, понеже той ми подари усещане за самоуважение.
Какъв жесток дар - да ми дадеш толкова време за това, че да се простя с живота.
... всичко в този живот става три пъти.
Ние сами творим съдбата си.
Не съществува истина.
По-добре да познаваш собственото си сърце.
Жените често ревнуват, но далеч не винаги убиват от ревност.
Безплодието, както и плачът, не води до съжаление.
Как ще станеш свещеник, ако не ти е по силите да понесе пред себе си страданието?
Само мъжът, истинският мъже, знае как да управлява жена, която е натворила толкова беди.
Очакването на болката стана навик.
На тъмно миризмите винаги стават по-остри.
Тя изобрети собствен език, за да изрази това, което другите могат само да чувстват.
XX век | XXI век | Австралия | писатели |
Австралия писатели | Австралия XX век | Австралия XXI век | писатели XX век | писатели XXI век