Начало » Мисли » Густав Майринк
Густав Майринк
(нем. Gustav Meyrink) псевдоним на Густав Майер (1868-1932)
австрийски писател, драматург, ореводач и банкер
Струва си да се изкаже само мисъл, която притежава вече отвратителен привкус на земното.
Външността залъгва само кръгъл глупак.
Всичко на земята не е нещо различно, от вечен символ в дрехи от прах.
Нашият живот не е нещо различно, от намирането на външна форма на въпроси, съдържащи в утробата на зародиша си отговори, и отговори, пълни с възможни нови въпроси. Този, който вижда нещо друго в живота е глупак.
Ние, хората, не сме чисти, и често е нужен дълъг пост, докато не станем ясен тих шепот в нашата душа.
Така дълбоко да ненавиждаме, както аз, можем само това, което се явява част от нас самите.
Този, който твърде рязко сменя благодатната тъма със сиянието на деня, рискува да изгуби зрението си.
Човека на честа трябва да говори хладно, отстранено, избягвайки патоса на великите страсти, които така обичат провинциалните проститутки и начинаещите поети.
Какво като стремежа да се помогне е външно чист? Не се ли скрива в него тайна лъжа: себелюбие, безсъзнателно желание да се наслаждава в ролята на спасител?
Какво, ако не Творец е създал въображение, а въображението - Творец, като в такъв случай човек е само жертва на своите собствени илюзии?
Любовта е за тълпата, само омразата е аристократична!
Който знае как да търси, не може да бъде измамен. Няма лъжа, в която не се крие истина.
И какво е безсмъртие, ако не памет?
Само ако знаеше, как ме наранява неговото страдание!
Мръсотията на чорапите прощават само на победителя.
Когато чакате не остарявате.
Човек минава, като сянка.
Какво е общото между мъдреците и зверовете? Нито едните, нито другите не изпитват разкаяние по повод направеното. Невинността на мъдреца и невиноста на звяра приспива съвеста.
Всеки въпрос раждащ се в човека, получава своят отговор в мигът, когато е поставен пред неговият дух.
Дивото отвращение на живота ме хвана за гърлото.
Единственият разговор, от който можеш нещо да научиш е разговорът със самият себе си.
Великата мъдрост е увита в дрехи на шут!... считат себе си за хора и не знаят, че те са спящи богове...
Който се е пробуди, той вече не може да умре. Сън и смърт е едно и също.
Всичко, всичко в света е игра на шах!
Ако хората се усмихваха по често, би било възможно, да няма войни.
Страхувам се, че разликата между човек и човек понякога е по-голяма от разликата между човек и камък.
Хората не търсят никакъв път, нито път в живота, нито път в смърта. Вихъра ги носи, като сламки.
По-умният е този, който чака, готов за всичко.
Животът и така е твърдо печален. Защо да го отравя с още омраза.
Където и да погледнете е един безнадежден копнеж.
В любовта е необходимо да се дава не от дълг, а от свободна воля.
Този свят съществува само за това, че да мислим за неговата гибел.
Даже бездушната материя е безсмъртна.
Смъртта не властва над тези, които не живеят.
Загадъчният дух на греха броди по тези улици през деня и нощта и търси въплъщение.
Ужасът и еротиката растат от един корен.
... по-добре да бъдеш глупав, отколкото нещастен.
Любовта не желае да знае нищо за времето.
Постепенно ме завладя непоносимо усещане за пълна безпомощност.
Да изгубиш зрение, означава да изгубиш всичко.
Човек странства, а Бог не изчезва...
Пътят намира човека, а не човека пътя.
Разберете духа на буквите, а не просто да четете думи от страниците на книгите.
В света има предмети, помислих си аз, които не могат да вървят един без друг..
Светът съществува само за това, да бъде унищожено от нашето мислене.
Сега това е действително моят живот, понеже той не принадлежи на мен.
Висше знание е да не знаеш нищо.
... този, който не принадлежи на деня, трябва да принадлежи на нощта.
Сънят е нещо страшно. Може би, още по-страшно от смърта.
Който не познава радоста, той не познава и своят аз.
Или, приближавайки се към гроба, ние се приближаваме към собствената си душа?
Нищо не знаеш - всичко умееш!
Гласът на кръвта е по-силна от всяка логика.
Няма нищо по-нелепо, от тщеславен мъченик.
Никога в нищо не можеш да бъдеш твърде уверен, даже в собственото си име.
Който жадува за върха, трябва да слезе в бездната. Само тогава по-низшите ще станат висши.
Помислете само, какво прави жената от мъжът, ако той се влюби в нея.
Никакви надеждни не могат да върнат обратно изгубените спомени.
Състрадателни варвари причиняват рани.
Трябва да се движиш в посока, противоположна на потока на тълпата.
Най-страшният враг на победителя е гордоста.
Никой от нас не е в състояние да спре времето!
Да лекува всички хора от една лъжа е привилегия на докторите.
Съдбата в този дом ходи в кръг и винаги се връща в една и съща точка.
XIX век | XX век | Австрия | писатели | драматурзи |
Австрия писатели | Австрия драматурзи | Австрия XIX век | Австрия XX век | писатели XIX век | писатели XX век | драматурзи XIX век | драматурзи XX век