Начало » Мисли » Григорий Явлински

Григорий Явлински

Григорий Алексеевич Явлински (рус. Григорий Алексеевич Явлинский) (1952)
съветски и руски политик и икономист

В малцинството няма нищо срамно. Срамно е да бъдеш в стадо.

Главният проблем не е във фалшификацията, а безразличието.(за изборите)

Ако човек двадесет пъти повтори, че две по две е равно на четири, той глупав ли е или принципен?

Има трети свят, а трети път не съществува.

Комунизмът е въшливост. Той се появява от бедност.

Питали са ме: с какво се занимавате? Спасявате Русия? Аз им казах: не, аз така живея. В това няма геройство. Просто счита, че така трябва и че така аз мога. И го правя.

Ние искаме да бъдем умни леви и честни десни в едно лице.



XX век | XXI век | Русия | икономисти | политици |
Русия икономисти | Русия политици | Русия XX век | Русия XXI век | икономисти XX век | икономисти XXI век | политици XX век | политици XXI век

Кин-Войло
В малцинството няма нищо срамно. Срамно е да бъдеш в стадо.
Коментар #1 от: 10-04-2021, 14:49:18
Така или иначе човек винаги е в някакъв вид стадо — дори и когато се надява, че у него и себеподобните му скоро ще се образува „стаден имунитет“, насочен срещу застрашаващата го опасност от епидемия (и даже пандемия).

Срамно е да се срамуваш!

Срамното е да се срамуваш, че принадлежиш на някакво стадо. Казват, че човекът е „обществено животно“ (в което ние съвсем не сме убедени), но дори това да беше вярно, ние често имаме основания да се срамуваме заради „обществото“, към което се числим, осъзнавайки, че то е именно СТАДОТО.

Но тук става въпрос за друго — става въпрос за МАЛЦИНСТВО. В едно малцинство няма нищо лошо освен, че осъзнаването да си „малцинство“ е осъзнаване на ТВОЯТА УЯЗВИМОСТ. (Аушвитц беше създаден за разправа с малцинствата, а нищо не гарантира, че в лудите времена, в които живеем, няма някои исторически „постановки“ да се възродят и повторят.)

Сега по цял свят се вземат законови мерки за ликвидиране на дискриминацията срещу малцинствата. Това е похвално! Но какво е малцинство? Приема се — с характерния за всяко време автоматизъм на мисленето, — че МАЛЦИНСТВО е онова, което ние ВЪЗПРИЕМАМЕ като малцинство. Което ще рече: външност, отличаваща се от нашата (аз съм бял човек, а онзи там като че ли има африканска кръв във жилите си…)

Либералните времена обаче ни сервираха една нова изненада: МАЛЦИНСТВО е всичко онова, което Е ИЗРИЧНО ЗАЩИТЕНО ОТ ЗАКОНИТЕ. Ето защо ако законите защитават от дискриминация хомосексуалистите, мен — който не съм хомосексуалист (както мнозина вярват, че е така!) — мен няма кой да ме защити. По този начин „уязвимите“ (по причина на досегашните човешки предразсъдъци) хомосексуалисти получават могъщото предимство на привилегиите, каквито на мен се отказват, тъй като АЗ СЪМ ОТ ХЕТЕРОСЕКСУАЛНОТО БОЛШИНСТВО, а ние все ще се оправим някак си. Което пък развързва ръцете на добилите законово подплатен кураж ПЕДАЛИ да дойдат, да ми се изплюят в лицето и да ми кажат: „Хей, мръсен НОРМАЛНИК такъв!“

Извод: Животът на всички нас е изграден от РЕЦИПРОЧНОСТИ!

Постскрипт: Когато пишещият тези редове сподели в известни кръгове тези свои възгледи, отговориха му: «А защо не се промениш самият ти? Никога не е късно да започнеш нов живот!

Ето например, г-н Х., който е любящ съпруг на една много мила женица и те двамата/двете/двето имат две/два/дви прекрасни дечица, беше на границата да изложи семейството си на мъчителна гладна смърт, защото загуби работата си и тръгна в многомесечна гонитба подир разни безплодни миражи, че ще се намери подходяща работа и за него.

Накрая той отиде в една фирма, за която беше проучил, че е учредена с инвестициите на известен клан от хомосексуалисти с могъщо политическо влияние. Той отиде при тях и изложи в сбита форма професионалните си качества, след което обстойно проведе разговор, изпълнен с намеци за възторжениете чувства, които храни към делото на всепобедния глобален хомосексуализъм, вещаещ светлите бъднини на едно общество, което няма да изпада в депресиите на досегашния пошъл стил на оцеляване сред мизерията на БИТОВИЗМИТЕ.

Не спомена нито дума за своята срамна тайна: че има за съпруга жена и две дечица, едното от които е МОМИЧЕНЦЕ, а другото — МОМЧЕНЦЕ…

Приеха го незабавно и тутак-си го обградиха с мило внимание и почести. Сега той е щастлив и предава негласно щастието си и на женствената си съпруга, макар на работното си място непрекъснато да среща предрешени „красавици“ с мъжка биологична природа.»
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе