Начало » Мисли » Горан Петрович
Горан Петрович
(сръб. Горан Петровић) (1961)
сръбски писател романист
Красотата сама по себе си не съществува, тя зависи от това, кой и как я възприема.
Реалността е само твърде внимателно сресана фантазия.
Бедният е този, който не вижда по-далеч, отколкото е видимо!
Има такива вещи, които никога не могат да бъдат намерени, ако те постоянно лежат на едно и също място.
Междувременно, за да бъда честен, моментите на четене са най-дългите моменти в света. Всеки от тях може да се сравни с малка вечност...
Изражението на ръцете не е толкова лесно да се промени, колкото изражението на лицето.
Всеки, който иска да върви по-бързо от природата, често стъпва в празнота с краката си.
Всеки, който някога е почувствал пълнотата на думите, ще страда, до края на дните си от празно бърборене.
Дори най-силният вятър е безпомощен пред тежестта на неразбирането.
Мечтата и фантазията винаги са по-силни от самата реалност, ако предположим, че а художника съществува реалност.
Но вечна е само борбата между доброто и злото, а всичко останало трае неизвестно колко.
Очакването на любов възпрепятства идването на смърта. Когато човек престане да чака любовта нейното място се запълва със смърта.
... всеки, който упорито сее несъществуващо семе, има шанс да изчака реална реколта ...
Сърбите са непредсказуем народ, склонен към ярко изразяване на крайностите...
Много народи са изчезнали без следа не защото са имали твърде много врагове, а понеже, нямат какво да кажат за тях.
Разбира се, това е само една вълнуваща история, но всеки от нас има право на своята история.
В унилите домове има унили животи. В унилите животи има унили души...
Изкуството живее навсякъде, но само музиката може свободно да проникне в пространството, да проникне във всяка пукнатина ...
Решението взе тишината.
... използвайки думи, можете да създадете всичко, което искате.
Дори най-малкото тревичка не може да израсне в ръкописа просто така, без последствия.
Някои хора по света имат мнение, че хората без бенки нямат душа и следователно са вампири.
Нищо на света няма толкова многочислено потомство, както бедата.
Всяко казана дума има своя цена. Даже обичайната въздишка, ако я включите в подходящата верига от събития и факти, можете да каже твърде много.
Дните прелитат така както прелитат ятата от диви патици.
Чужбината е богата на щастие, но при нас тя е рядкост.
Целувката е проста. Прилича на торта, поръсена с пудра захар.
... дори и най-далечният ручей рано или късно се съединява с откритото море.
Всеки човек се осъжда условно от раждането до смъртта.
Просто е невероятно как една и съща история може да се промени в зависимост от надеждността на посредника.
XX век | XXI век | Сърбия | романисти | писатели |
Сърбия романисти | Сърбия писатели | Сърбия XX век | Сърбия XXI век | романисти XX век | романисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век