Начало » Мисли » Гюнтер Грас

Гюнтер Грас

(нем. Günter Grass) (1927-2015)
немски писател, поет, драматург, публицист, скулптор, художник, график, получил Нобелова награда за литература

Плачещият човек винаги е по-щедър, от човекът със сухи очи.

Дългото очакване оказва възпитателно действие.

Този, който иска чудо, трябва да се запаси с търпение.

Който се съмнява, той вярва, а който не вярва, той вярва по-дълго от всички.

Болката е движещата сила на историята.

Главното дело на гражданина е да държи устата си отворена.

Даже лошите книги все пак остават книги и затова са свещени.

Даже проклинаше книгите като място за погребване на букви.

Младостта не плаче така, както староста. При младостта проблемите са други.

Паметта обича да съхранява стари, тоест вещи, които обещават да просъществуват дълго, даже и в качеството си на отпадъци.

Твоя порядък - това е хаос, в който е вложен много труд.

В ужас ние наблюдаваме, че капитализма, подобно на своя брат социализма обявен за мъртъв, страда от мания за величие...

Тя се състоеше от кожа, кости и любопитство.

Паметта обича да съхранява старото.

Тишината в нея ставаше все по-силна.

А аз ненавиждам изповедите, ненавиждам жертвите. Ненавиждам догмите и вечните истини. Ненавиждам еднозначноста.

Само истинските ленивци са в състояние да направят открития, които правят работата по-малко трудоемка.

Който забравя историята на собственият си народ не е достоен за него!

Книгите много рано станаха за него нещо като дупка в оградата, през която беше възможно да се промъкне в други светове.

...истинската меланхолия е безсмислена сама по себе си...

Ще трябва отново да направим траекторията на рака: да се върнем назад за да се придвижим напред.

Необходимо е да спазвате дистанция от музите, или целувката на музата ще доведе до семеен навик за вас.

В крайна сметка ние, германците, измислихме толкова много думи, за да се справим с миналото: "изкупление", "преодоляване на историческото наследство", "духовното дело на мъката".

Пиеше не за да развесели, а защото искаше да стигне до същността на всеки предмет.

Дори най-потвърждаващата живота парична реформа не може да отврати хората от навика да умират и да поръчват надгробни паметници.

"Буди честен и верен до хладният гроб". Това звучеше красиво и предизвикваше сълзи.

Надгробните плочи са търсени по всяко време.

Има ли нещо на този свят, има ли роман, способен да достигне до епичната широта на фотоалбума?

- Всяка година ходим на море веднъж. Но виждам морето за първи път. Толкова е голямо!

Въпреки това много хора успяват да примирят своите привидно непримирими вътрешни противоречия благодарение на проста формула: "Животът продължава!"

От всички жени, които съм обичал преди или все още обичам, Марихен е единствената, която не иска нищо от мен, но дава всичко от себе си...

Аз не мога да опиша това. Никой не може.

Децата са едновременни и актуални.

За да бъдете чути, трябва да говорите по-тихо, защото високоговорителите са навсякъде.

...при евреинът се оказва, че няма душа. Евреинът не е поет. Евреинът не се занимава със спорт. Евреинът трябва да преодолява в със себе си своето еврейство.

Фралейн д-р Хорнштетер е толкова плах, че е в състояние да влезе в близък контакт само с цигарите си.

Сънят е праг на истинско "вече се случи", но това вече е нещо, въздишка на освобождаването...

Няма да крия: аз съм пациент на специално медицинско заведение, моят санитар ме следи, той почти никога не сваля очи от мен.

Художествената фотография в началото на века се превръща в ежедневна снимка на наши дни.

Всички мечтатели са лакомници.

Времето отделя слой по слой. Фактът, че те се покриват, може да се види само през пукнатините.

Веднага след като давността започва да изтича за убийците, обвинението се представя на жертвите.

Миналото от време на време ни настига за да ни хване за яката.

Страхувам се от всеки, който иска да ме обърне към тяхната вяра.

Дори ако е заобиколен от обяснения, Освенцим никога не може да бъде схванат.

Една от грешките, които направиха германците през този век, а дори и по-рано, е, че те нямаха смелостта да се изплашат.

Може да ви се струва, че в името на голямото всеобхватно правосъдие си струва да се примирите с временната несправедливост.

Политиката е част от нашата реалност. Опасността се крие във факта, че политиката често се декларира като единствена реалност.

Всеки шкаф точно за това и мечтае - да го отворят.

Само ние и нашите цигари... Заедно с дима се пренасяме и ние.

Такава е съдбата на паметниците. Някои се строят твърде набързо и след това, когато изтече необикновеното героично време ги премахват.



XX век | XXI век | Германия | поети | художници | скулптори | писатели | драматурзи | публицисти |
Германия поети | Германия художници | Германия скулптори | Германия писатели | Германия драматурзи | Германия публицисти | Германия XX век | Германия XXI век | поети XX век | поети XXI век | художници XX век | художници XXI век | скулптори XX век | скулптори XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | драматурзи XX век | драматурзи XXI век | публицисти XX век | публицисти XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе