Начало » Мисли » Гийом Мюсо

Гийом Мюсо

(фр. Guillaume Musso) (1974)
френски писател

Никога не чувстваш себе си така жив както на прага на смъртта.

Времето за четене - това е винаги откраднато време. В това, несъмнено е причината за това, че метрото се явява най-величайшата в света читалня.

Живота в постоянна опасност ме е отучил да мисля за бъдещето.

Последните часове на човек могат да станат най-щастливите за целия негов живот.

Това, което се счита за смисъл на живота, може да стане отличен повод да умреш.

Приятелите - това са ангели, които не дават да паднем, когато собствените ни криле не ни държат.

Ние се срещаме с хиляди хора, но можем пълно да се разкрием само на един.

Знанието не го носят на сребърен поднос. Иначе то би престанало да бъде знание.

Понякога са достатъчни няколко часа щастие, за да може после да търпиш всичките разочарования и гадости, които подплатява животът.

Човек понякога бива такъв идиот.

Да се окажеш на правилното място в правилното време понякога само веднъж в живота - понякога това е най-главното.

На определена възраст човек вече не се страхува от нищо, освен от спомените.

Когато някой потъне в душата ни, той остава там завинаги...

Времето прилича на страници в книга: вие четете 51-ва, но 52-ра и 53-та вече са написани.

Ние винаги търсим един човек, който ще ни даде всичко, което ни липсва в живота. И ако не можем да го намерим, тогава само се надяваме, че той ще ни намери.

А какво, ако истинската любов започва, когато свърши страста?

...първо ти е нужно малко да заобичаш себе си, и тогава ти се отдава да заобичаш и друг...

Към дошлият с добра вест всички изпитват доверие.

В най-тежките и важни моменти в живота човек винаги е сам. Ти си съвсем сам, когато си отива любовта, сам, когато ченгетата пристигат рано сутринта, сам, когато доктора ти съобщава, че ти имаш рак, сам, когато умреш...

Любовта и приятелството са най-доброто, което животът дава на човека. И все пак, има ситуации, от които всеки трябва да избера самостоятелно.

Тайните са страхотни. Те са стълбовете на границата, част от нашата личност, част от миналия живот; те дават мистерия.

На 20 години ние сме в центъра на живота. На 30 ние ходим по границите на житейският кръг. На 50 по неговият периметър избягвайки поглед назад и гледане напред. А след това ние изчезваме завинаги.

Защо говориш, че обичаш, ако не можеш да защитиш?

Като цяло пътят на всеки един от нас е съставен в момента на раждането. И миналото, и настоящето, и бъдещето - всичко се подчинява на съдбата.

Времето е единствения господар на тези, при които няма господари.

Хитрият дявол иска да ни убеди, че той не съществува.

Живеем така, сякаш никога не възнамеряваме да умрем. Но за да се постигне нещо в живота, човек винаги трябва да помни неизбежността на смъртта.

Да живееш без лъжи не означава да нямаш тайни.

Когато обичате, не говорете непременно за това. Такива неща трябва да се чувстват.

Често не забелязваме колко страдат хората, които обичаме преди всичко на света.

Времето не лекува нищо, вашият кошмар винаги е с вас. И той няма край.

По-добре да имаш малко приятели и малко книги, но нека бъдат добри.

Свободата е велико нещо. Но... Защо свобода, ако не можеш да живееш, както мечтаеш?

Всички ние сме само един куп безполезни малки тайни.

Тактиката е познаването на това, което трябва да се направи, когато има възможност да се направи нещо. Стратегията е разбиране за това как да се действа в почти безнадеждна ситуация...

Има ли право човек да спасява приятелите от самите себе си?

За да бъдеш щастлив, първо трябва да пострадаш.

Ние не бързаме да вярваме в нещо, в което не искаме да вярвате.

Да имаш дете означава да водиш истински бой.

Значи не се страхувате от смъртта? Животът ме плаши повече...

Най-ценните неща в живота са тези, които нямат цена.

Понякога любовта унищожава, но понякога се превръща в красиви произведения на изкуството...

Какъв е смисъла на живота, ако не можеш да го споделиш с някого?

Да обичаш някого означава още и да обичаш щастието на този човек.

Единственото нещо, в което можете да бъдете сигурни е, че не знаем какво ще се случи утре.

Художниците като децата често проявяват неблагодарност.

Няма такива затвори, от които не може да се избяга.

Тялото е средство за изразяване на свобода на възгледите и убежденията.

Читателската фантазия позволява на текста да излезе извън границите на напечатания текст и да намери истински живот.

Истинските приятели са тези, на които можеш да позвъниш в четири през нощта.

Отвратително е да се справяме с жалка посредственост...

Най-прекрасните години в живота са тези, които още не са преживени.

Любовта в никакъв случай не е съвършена субстанция, която да се противопоставя на времето и обстоятелства.

Съдбата раздава картите, но самите ние ги играем.

- Къде сме? - На пустинен път между "някъде там" и "никъде".

Ние с вас знаем, че в интернет нищо не се изтрива и не изчезва. Човек е създал чудовище, което повече не може да управлява.

Не избираш съдбата си. Всичко е отдавна предрешено.

Той чете, понеже е умен, а той е умен, понеже чете.

...колко лъжлива, колко ненадеждна е нашата външност...

Животът не може да бъде променен, той може само да се продължи.

Самоубийството в подрастваща възраст - това не е свободен избор.

Там където се обичат един друг, никога не настъпва нощ.

Когато всичко е наред, обикновено свършва бързо.

Смъртта не може да бъде заблудена.

Той беше моят север, юг, изток и запад...

Сега в баровете и ресторантите не може да се пуши. В "градът, който никога не спи", сега цари диктатура на "нулев риск".

Единственото убежище сме ние самите, и друго не е дадено. Вие не можете да спасите никого, освен самият себе си.

Между нас и ... небето - само живота който е най-чупливото нещо на света.

Някои хора имат таланта да започнат живота си от нулата, а аз мога да продължа само това, което започнах.

В живота ни в нищо не можем да бъдем уверени...

Само тези пътища си струват, които водят вътре в нас.

Индивидуализмът е илюзия. Само като се справяме добре с другите, получаваме шанс да постигнем нещо добро за себе си.

Животът не е само страдания и самота.

Философията е безполезна, ако не преследва страданието на духа.

Да се загрижиш за другите означава да се загрижиш за самият себе си.

Защо се страхувате от последния си ден? Той не ви носи повече до смърт, отколкото всеки друг ден от живота ви.

В това, че твоите родители са умрели, има свои плюсове. Например, ти никога вече няма да ги разочароваш.

Книгите не и помогнаха да стане истински силна. Или тя не четеше тези книги.

От любовта трябва да се държиш по-надалеч.

Градът живее в бавен ритъм.

Във всеки човек в която и да е част от живота му се борят две противоположни сили - живот и смърт.

Адът съществува и сега знам какъв е неговият ужас: той е направен от останките на рая.

С щастието свикваш твърде бързо.

Изкуството е като огън, то се ражда от онези, които изгаря.

Изкуството се появява тогава, когато реалноста се окаже недостатъчна. Напълно е възможно да настъпи момент, когато изкуството вече не е достатъчно, и тогава лудостта и смъртта ще го заместят.

Емоциите често стават по-опасни от куршум девети калибър и могат да причинят повече щети, отколкото остър нож.

Най-вече, съжаляваме за безумията, които не сме направили, когато сме имали възможност.

Понякога смърта е само граница. Границата между края на един живот и началото на друг.

Всеки човек има правото да получи шанс за нов живот.

Съществуват чудовища. Съществуват призраци. Те живеят в нас. И понякога те взимат връх над нас.

Оказа се, че адът е когато е изгубена надеждата.

Ако се страхуваш да чуваш отговори, не задавай въпроси.

Ако сърцето ти стане къс лед, тогава ти ставаш жив мъртвец и живота ти завинаги губи своята прелест.

Мъртвите са невидими, но те никога не отсъстват.

Тези, които вече не плачат, са най-нещастните хора на света.

Животът благоприятства тези, които му вярват.

Да отричаш смърта не е изход!

Няма нищо по-трагично от това да се срещнете с човек, който се задушава от умора, изгубен в лабиринта на живота.

Падащият често завлича със себе си и спасителя.

За да живееш е ужасно да гледаш напред, но за да го разберете само като гледате назад.

Когато обстоятелствата го изискваха, той знаеше как да изглежда слаб. И това беше неговата сила.

Страстта е сходна с наркотик - си струва да се започне, и, знаейки добре за необратимите последици, човек методично и неотклонно разрушава себе си.

За да заслужите любовта, трябва да вложите цялата си душа в нея, да не се страхувате да рискувате и да претърпите поражение...

Понякога трябва да обърнете страницата, за да започнете нещо ново.

Понякога, за щастие, някои неща са по-лесни, отколкото изглеждат...

Обичаш я, сякаш имаш цял живот пред теб. А любовта трябва да е съвсем различна.

...човекът е хищник. Хищник в постоянна борба със самия себе си...

Моите фантазии са моето спасение, безплатният билет за самолет, който ме отвлича от скучната действителност.

Когато попаднете в ада, важно е да имате запас от добри спомени.

Сляп е този, който не иска да види.

Правовата държава е химера. От древни времена съществува само едно право - правото на по-силният.

Ще бъда честен, че мен винаги ме е удивявало, колко действителността превъзхожда всяка карикатура.

Приятелството удвоява радостта и двойно намалява мъката.

Той не е терорист и не е луд. Той е просто влюбен мъж. Той просто е нещастен мъж.

Ние живеем в общество, в което всички забогатяват и забогатяват, но от това изобщо не става по-щастливи.

Да обичаш означава да се надяваш да спечелиш всичко, да рискуваш да загубиш всичко, а понякога рискуваш да имаш по-малко любов в замяна, отколкото даваш.

Няма нищо, което не може да бъде простено, но има неща в живота, които не могат да бъдат променени.

Не съществува такова явление като съдбата. Съдбата е само оправдание за тези, които не искат да вземат на себе си отговорност за своя живот.

Има рани, които не зарастват.

Никога не можете да сте сигурни, че решението, което сте взели, е правилно. Това е свободата на избора, която Господ ни е дал.

Любовта е като температура, тя се издига и пада, независимо от желанието ни.



XX век | XXI век | Франция | писатели |
Франция писатели | Франция XX век | Франция XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе